Лекции по История

9. Разцвет на Атинската демокрация

ХРОНОЛОГИЯ:
462-461 г. пр. Хр. -реформат на Ефиалт
451 г. пр. Хр. -Перикъл прокарва закон, спорейд който гражданин на Атина може да бъде само онзи, който е роден от атиняни.

Периодът на петдесетилетието е най- блестящ в историята на Атина. Нейното могъщество през тови период е най- голямо, като се развиват е нейните демократически институции. Полисът се превърща в културно срудище на тогвашният свят.

По време на крайткотрайното господство на аристокрацията намалява роляна на народното събрание и значението на останалите демократични институции в Атина. Борбата срещу консервативността се води от Ефиалт, за който Аристотел твърди, че се слави като неподкупен и справедлив човек. За да се сломи могъществото на ареопага и да се сведат до минимум неговите привилегии, демократичните среди използват съдебните процеси като средство за политическа борба. Най- общо тези дела са за длъжностни престъпления, злоупотреби, подкупност, незаконно присвояване на държавни суми и т.н. Завършек на този процес е реформата на Ефиалт от 462-461 г. пр. Хр. Тя на практика премахва съществуването на ареопага, защото под разпоредбите му остават само делата, свързани с предумишлените убийства и религиозните престъпления. Така се поставя началото на атинската демокрация.
Въпреки че Ефиалт е убит много бързо, процесът на реформи продължава. Политическата система на Атина се подчинява на идеята за народен суверенитет. От този момент за върховен съдия във всички дела, които засягат държавата или отделните граждани, се признава самият демос. Въвежда се и институцията "графе параномон", т.е. жалба или иск срещу противозаконието. Същността в това нововъведение се състои в правото на всеки да подава жалба срещу което и да е предложение, постъпващо в НС, или против прието вече постановление, стига то да противоречи на съществуващите закони или да е във вреда на държавата.
След смъртта на Ефиалт начело на атинската демокрация застава Перикъл. той се огражда с възможно ной- образованите хора на епохата- Херодот, Зенон, Дамон, Софокъл. По същество вътрешната му политика продължава реформите, започнати от Ефиалт.
Една от реформите е влизането в сила на системата за заплащане на гражданите за изпълняваните от тях обществени задължения. Тази реформа обхваща и длъжностните лица, които служат на Атина вътре и извън нея, в опълчението,флота и гарнизоните. Това заплащане се равнява на стойността на минималната дневдна издръжка на обикновения атинянин. По този начин се дава възможност с политическа дейност да се занимават и малоимотните слоеве от населението, без да рискуват дневния си доход и да се обричат на мизерия. С времето заплащането на длъжностите започва да се определя според длъжностите.
Полисът отпуска и средства за да могат и най- бедните представители на демоса да могат да участват в държавните общонародни празници, съпътствани от театрални представления. Събирането в театъра се възприема като граждански дълг.
Върховен орган в атинското управление е НС- еклесията. То се свиква всяка седмица и в него участват всички пълнопюравни атински граждани, независимо от тяхното имуществено състояние. Свободата на словото дава възможност на всеки атинянин да внася законопроекти.
В НС се решават най- важните държавни дела, прави се избор на магистрати. Основната функция на еклесията е да закони и декрети, както и да взима решения по частни въпроси. Всички законопроекти се обсъждат предварително.
Утвърждаването на законите става под формата на съдебен процес, като гласуването е открито.
Постоянно действащ орган на атинското управление е булето, което ръководи държавните работи в периодите между заседанията на народното събрание. То има съвещателен глас и в задълженията му влиза предварителната подготовка на въпросите, които ще бъдат разглеждани в еклесията.
Съветът ръководи текущите работи, както и контролира дейността на длъжностните лица. Управлява финансите, занимава се с благоустройството на полиса, с попълването на флота, разпорежда се с държавното имущество. Булето се попълва всяка година чреж жребии между гражданите над 30 годишна възраст. Дели се на 10 части- притании, които са от 50 души всяка. Ежедневно се излъчва председател на булето, който ръководи НС, ако то заседава в този ден.
Важен орган в атинската държава е хелиеяса. В нея могат да участват представители на всички слоеве от населението, навършили 30 години без значение от имуществото, което те притежават.
Всяка година се избират 5 000 съдии. Решенията на съда се приемат чрез тайно гласуване, а присъдата се налага чрез мнозинство, като не подлежи на обжалване.
В атинските съдилища не се допускат адвокати- всеки гражданин е длъжен да се защитава сам. Поради това се появяват хора, които пишат оправдателни или обвинителни речи.
Изпълнителната власт принадлежи на ежегодно избираните колегии, които са подчинени на еклесията и булето.
Държавният строй в Атина защитава не само живота и имуществото на гражданите, но и свободата на личността.
В Атина гражданите освен права, имат и задължения към държавата си. Цялото пълноправно население е длъжно да участва във войската, като отговаря за положението в страната.
Атинската демокрация осигурява политически права и свободи единствено на пълноправните граждани. На практика това управление на демоса обхваща около 20% от атинското население. От него за изключени робите и метеките; в него не влизат и жените.
За да запази интересите на атинските граждани, през 451 г. пр. Хр. Перикъл прокарва закон, спорейд който гражданин на Атина може да бъде само онзи, който е роден от атиняни.

През този период Атина достига до върха в културния си разцвет, като самата култура става език на политиката. Развива се и културно- просветната дейност.

Атинската външна политика предявява претенции за политическо могъщество в континентална Гърция. Тя установява хегемония над държавите- участници в Първия атински съюз, с които Атина се разпорежда съобразно личните си нужди.
Паричните постъпления се използват от Атина за попълването на нейния флот и въоръжение. Част от средствата се използват за строежа на обществени сгради и храмове.
Поради установения търговски монопол от страна на Атина през 434 г. пр. Хр. тя официално се опитва да отмени самостоятелното сечене на монети, което не успява, но за сметка на това налага да се използват нейните мерки и теглилки.
Около 250 полиса влизат във владенията на Атина. Отначало територията на съюза е разделена на три, а след това на пет данъчни окръга. Начело на всеки окръг стоят т. нар. епископи, които отговарят за редовното плащане на данъка.
Атина разполага множество гарнизони в различни полиси, за да може да контролира сферата си на влияние. В случай на недоволство те сломяват всяка възможност за преврат или отцепване.
Стремежът на отделните градове до възстановят предишната си независимост засилва опозицията срещу атинската великодържавна политика, която често преминава в открити въстания. Най- голямото от тях избухва на остров Самос, като заплашва да прерастне в същинска война. положението очевидно е било сериозно, защото Перикъл лично командва атинската войска, която е изпратена да потуши това въстание.
Мащабната външна политика на Перикъл съответства на интересите на робовладелския атински елит, както и на широките кръгове от демоса.