Лекции по История

9. Продължение на гражданските войни. Първи триумвират

ХРОНОЛОГИЯ:
64 г. пр. Хр-под лозунга за обединение Цицерон е избран за консул със задачата да посредничи между сената и конниците.
60 г. пр. Хр- съюз между Цезар, Помпей и Крас-Първи триумвмират
56 г. пр. Хр-покоряването на Галия може да се счита за приключено.
50 г. пр. Хр-съюзът на триумвирите започва да се разклаща,като старото съперничество между Крас и Помпей отново излиза на бял свят, а двамата заедно се настройват срещу Цезар заради неговият успех
48 г. пр. Хр-битка между Помпей и Цезар при град Фарсал, която е спечелена от Цезар
15.ІІІ.44 г. пр. Хр. -Цезар е убит в сената.

След смъртта на Сула изчезва възможността за по- продължителен мир в Италия. Гражданските войни продължават. В римското общество не стихва ожесточената вътрешнополитическа борба. Тя се свързва с имената на най- изявените лидери на епохата, на първо място Помпей, чиито легиони по това време вече не воюват на Изток.

Веднага след Помпей се нарежда пословично богатият Марк Лициний Крас, който отстоява интересите на конническото съсловие. Той натрупва състояние по времето на Сула под формата на имения, а след това увеличава владенията си, притежава и сребърни мини и приема за заможен онзи човек, който може със собствени средства да издържа цяла армия.
След това се нарежда Гай Юлий Цезар,който води популарите и градският плебс.
Марк Тулий Цицерон е привърженик на оптиматите, макар че пройменя убежденията си в зависимост от ситуацията.
Накрая е Луций Сергий Каталина, който е един от приближените на Сула.
През 64 г. пр. Хр. под лозунга за обединение Цицерон е избран за консул със задачата да посредничи между сената и конниците. Положението в Рим показва, че това е невъзможно в момента и отново на преден план застава аграрният въпрос, като към него се прибавя и проблемът за дълговете. Като изход от положението народният трибун Сервилий Гул предлага реформа, блика до реформите на братя Гракхи.
Според предложението му първо най- бедните трябва да се разпределят все още неразпределените значителни държавнти области в Кампания. Със средствата, получени от продажбата на обществената собствено и на земите в Италия и в провинциите да се създаде значителен финансов фонд, чрез който да се закупят дялове за раздаване по пазарната им стойност между ветераните и беднотата, включително на столицата.
Срещу законопроекта се обявяват всички своеве от обществото ся изключетие единствено на селския плебс.
Преди да се успокоят страстите около този обречен законопроект, се задейства заговор на Катилина- тайно обединение на определен кръг хора,свързани помежду си с клетва за вярност. Издигнатият от него лозунт за отмяна на дълговете намира широка подкрепа сред населението и едновременно става причина за борба срещу олигархията на сената. Политическата програма на Катилина е твърде общо и като цяло се свежда до заграбването на консулската власт.
Катилина не получава обществена подкрепа. Длъжниците са от най- различни социални слоеве от населението.
През 63 г. пр. Хр. Катилина не успява да се добере до консулската власт по легален начин и започва да се стреми да постигне това със сила. Начело на борбата срещу него застава Цицерон. Резултатът от активността на Цицерон е пропадането на Катилина на изборите през 62 г. пр. Хр.
В отговор на провала Катилина решава да щурмува властта, като се предвижда избухването на бунтове. Цицерон успява да научи за готвеният преврат и престъпва към разправа със заговорниците. По силата на взето от Марк Порций Катон Млади, подкрепено от Цицерон и одобрено от сената, водачите на заговора са арестувани и изчистени.
В същото време консулските армии се отправят към Етрурия, където през 62 се провежда битка при Пистория, а самият Катилина загива в нея. Цицерон получава от сената титлата "баща на отечеството".
В края на 62 г. пр. Хр. флотът на Помпей пристига в пристанището Брундизий и с малка свита влиза в Рим. Той смята, че трябва да се стигне до съглашение между него, Крас и Цезар. Плановете му не се осъществяват и всички се настройват срещу него. Помпей не е избран за консул за следващата година и се оказва в изолация.
В този момент Цезар възприема най- реално политическото положение. Той примирява Крас и Помпей, а през лятото на 60 г. пр. Хр. между тримата е сключено споразумение, известно под названието Първи триумвмират. Тримата образуват неофициален съюз и се уговарят да се помогат взимно.
Безсилни да се борят срещу тримата, сенатските кръгове отстъпват. Първият успех за тримата е избирането на Цезар за консул през 59 г. пр. Хр.
За да снабди с дялове ветераните на Помпей, Цезар провожда аграрен закон. Той издейства да се разпределят между тях обществените земи от Кампания, а в случай, че те се окажат недостатъчни, се позвалява да се закупят земи в Италия за сметка на доходите, които постъпват от източните провинции. Със силата на закон са утвърдени и всички разпоредби, които Помпей издава на Изток.
В интерес на конниците, които поддържат Крас, Цезар намалява с една трета сумата, необходима за откупуването на данъците за провинция Азия. Цезар е назначен за наместник в провинциите Трансалпийска Галия за срок от пет години.
Взетите от Цезар мерки задоволят желанията на широките кръгове на населението, печелят симпатии и водят до увеличаването на неговото политическо влияние.
За да си осигури още повече влияние, Цезар обвинява чрез народният трибун Публий Клодий Пулхер Цицерон, че е убил без съд и присъда привържениците на Катилина.
Клодий организира около себе си престъпни отряди, съставени от най- долните слоеве на градския плебс, гладиатори и лабертини и чрез тях започва да тероризира Рим. Форумът и улиците на Рим са превърнати в арена на кървави битки, а битките стават обичайно увление.
През 56 г. пр. Хр. покоряването на Галия може да се счита за приключено. Там Цезар използва разидинението между отделните племена и с подкрепата на голяма част от сената завладява територията до бреговете на Рейн.
За да демонстрира силата на Рим, Цезар с два легиона извършва десант и някои сполучливи акции в Британия .
В Галия Цезар получава слава, власт и богатство. Известността му расте за сметка на останалите двама триумвири, а победите увеличават неговия престиж. Цезар в голяма степен командва нещата, които стават в Рим.
Към 50 г. пр. Хр. съюзът на триумвирите започва да се разклаща,като старото съперничество между Крас и Помпей отново излиза на бял свят, а двамата заедно се настройват срещу Цезар заради неговият успех.
Сенатът и оптиматите подклаждат тези вътрешни противоречия между триумвирите. Цезар полага усилия съюзът да се задържи.
Крас и Помпей се кандидатират за консули през 55 г. пр. Хр. и тогава се разделят сферите на влияние в държавата. Крас се стреми да стане наместник в провинция Сирия за следващите пет години, за да спечели слава и богатство. Помпей държи на испанските владения, където под негово ръководство действа силна войска. Цезар се нуждае от ново назначение в Галия, за да затвърди своите позиции.
Разделянето на властта означава практическото ликвидиране на републиканските учреждения. В знайчителна степен сенатът и неговите решеяния се диктуват от волята на триумвирите.
След заемането на триумвирите с техните задачи Рим остава в плен на движението на градския плебс начело с Клодий и Милон. Повсеместно в Рим цари анархия.
Във външнополитическо отношение държавата също се намира в затруднение. Във войната с Партия Крас губи нялко битки, армията му е разбита, а самият той е убит. Фактически със смъртта на Крас Тървият триумвират се разтурва.
Цезар се е заел с въстаналите гали,като победата на Цезар окончателно затвърждава властта на Рим над тях.
Помпей, който по това време остава в Италия, все повече засилва влиянието си в държавните работи и постепенно се превръща в едноличен управник на страната. Стига се до това, че през 52 г. пр. Хр. за пръв път в римската история той е избран за консул без колега, т.е., получава сам висшата правителствена власт и я съсредоточава единствено в свои ръце.
За кратко време Помпей се стравя с отрядите на Клодий и Милон, успокоява населението и подобрява снабдяването на храни. Започва неговото постепенно сближаване с оптиматите и той започва да се опитва да отстрани своя единствен политически противник- Цезар.
Една от първите задачи на Крас е да прокара закон, който да забранява на Цезар да се кандидатира за консул, преди да разпусне легионите и да представи отчет за делата си в Галия.
Сенатът издава постановление Цезар да върне своите пълномощия, което ще рече да освободи войските да бъде назначен негов приемник в Галия.
Цезар не се съгласява с това решение на сената, още повече, ьче върху него има вето от страна на народните трибуни и тръгва с войската сйи към Рим.
Помпей не може да му противодейства, защото по- голямата част от неговите сили в този момент се намират в Иберия. Заедно със сенаторите той бяга в Гърция. Цяла Италия и Рим са под контрола на Цезар.След влизането си в Рим той организира живота в града, а след това се насочва към испанските легиони.Те капитулират и се включват към неговите сили.
При завръщането си в Рим Цезар получава диктаторски пълномощия, но заема длъжността на диктатор 11 дни, през които стабилизира властта си. В края на 49 г. пр. Хр. като консул Цезар заминава за Гърция и дебаркира в Епир за последен бой със своя противник.
Първоначално всички предимства са на страната на Помпей. Той има голяма армия и флот, но действа мудно. По всякакъв начин е забавян от сената, който е в неговата главна квартира. Въпреки това в битката при Дирахий победата е настраната на Помпей, а Цезар се оттегля в Тесалия.
През 48 г. пр. Хр. се състои нова битка между Помпей и Цезар при град Фарсал, която е спечелена от Цезар. След загубата Помпеяй бяга на Лесбос, а след това и в Египет, където е убит от египетският цар Птолемей ХІІІ.
Цезар отива в Александрия. В династическата свада между Клеопатра VІІ и малолетният и брат- фараон, Цезар взима страната на Клеопатра. Тя иска да използва римската войска, за да вземе властта в Египет, а Цезар иска да си осигури поддръжник в по- нататъшната си борба с привържениците на Помпей на Изток.
След уреждането на азиатските дела Цезар се връща в Рим, като го заварва в плачевно икономическо състояние. Частичното решение на този проблем не удовлетворява никой и това става причина за двапоследователни бунта.Цезар е принуден да отмени задълженията на най- бедните за срок от една година,както и да премахне натрупаните лихви.
През това време привържениците на Помпей организират своите сили. Те успяват да привлекат на своя страна нумидийският цар Юба; В битката при Тапс през 46 г. пр. Хр. те понасят тежко поражение.
След този победа Цезар тържествува в Рим. Положението в страната още не се е успокоило, а едва след като Цезар побеждава и синовете на Помпей неговата победа е пълна.
На 15.ІІІ.44 г. пр. Хр. Цезар е убит в сената.
След неговото убийство нито една от страните, които се домогват до властта, не взима сериозно надмощие.

По времето на управлението на Цезар сенатът достига до 9 00 души, много от които не са от аристократичен произход.
Цезар полага усилия да внесе ред в данъчната система и да установи стабилност в държавата.Предлага и закони за самоуправлението на италийските градове.
Основната му грижа е да заздрави отношенията си с победената аристокрация и поради тази причина амнистира някои от враговете си и дори им издейства различни постове.
Основната цел, която Цезар цели със своите реформи, е да подготви сливането на Рим и на провинциите в монархия от елинистически тип.