Лекции по История

9. Първите преписки и препратки на „История славянобългарска”

Малко по-късно след първата преписка Паисий Хилендарски посещава Котел. Поп Ст. Владиславов прави първия препис на „История славянобългарска”. Преправка е - не буквален препис на историята, а има допълнения. През 1771г. поп Алексий Велкович Попович прави т.нар. Самоковски препис. Друг препис е Никифоровия препис 1772г. от монах Никифор, направен по Самоковския препис. Той има няколко имена: Рилски препис и Дринов препис. Друг известен стар препис е т.нар. Кованлъчки препис 1783г. от поп Стоян в с.Кованлък (Търново). През 1784г. в Елена Дойно Граматик прави т.нар. Еленски препис. През 1796г. поп Пунчо от Моркреш (Ломско) прави първата преправка на „История славянобългарска”. При преправките не се следва стриктно оригинала. Най-разпространената преправка на „История славянобългарска” е т.нар. Рилска преправка от 1825г. (компилация, коят включва „История славянобългарска” и в нея са компилирани пасажи от „История во кратце” на йеремонах Габровски). След това тя е силно разпространена.
„Царственик” на Христаки Павлович на базата на „История славянобългарска” той създава своето произведение. 1842г. К. Фотинов обикаля из България, за да събира сведения за учебника си по география. Христаки Павлович е учител в Свищов, което е първото елино-българско училище 1815 създадена от Емануил Васкидович. Христаки Павлович използва първи и втори Търновски препис за написването на „Царственик”.
Възрожденските дейци, които имат досег до „История славянобългарска” – Петко Рачев Славейков, К. Фотинов, Христаки Павлович, Георги Сава Раковски, д-р Петър Берон, Любен Каравелов, Христо Ботев и др. До момента са известни около 60 преписа и преправки на „История славянобългарска”. 1906г. е последния Зографска чернова, който е идентифициран от академик Йордан Иванов в 75 страници. Той е авторова чернова.