Лекции по История

9. Шериат и фикх. Извори на правото. Юридически школи (мазхаби)

Шариатът – „правилен път”. Ислямския религиозен закон, стъпващ върху Корана и Сунната. Регулира всички сфери – религиозна, обществена, правна, битова. В първите две столетия не се разграничават духовна и политическа власт, религия и право. В класическия ислям се развиват отделните религиозни науки и особено място заема ислямското религиозно право – фикх. Специалистите по ислямска юриспунденция се наричат факихи.

Фикх – „дълбоко разбиране”. Наука за религиозно-правните аспекти на шариата. В началото източник на фикха е Коранът. С експанзията той става недостатъчен и се въвежда втори източник – Сунната. Неясноти и противоречия. Теория за „отменянето”. Оформят се две течения - „хора на мнението” и „хора на преданието”. Първите действат умозрително и допускат рационалния подход. Въвеждат принципа на аналогията и го утвърждават като трети източник на фикха. За да не се допусне отклонение, въвеждат и четвърти принцип – аналогия се прилага само при общо съгласие на факихите. Хората на преданието смята аналогията и консенсуса за нововъведения в религията.

Махзаби – юридически школи в сунизма. Ханифити, маликити, шафиити и ханбалити. Отличава ги начина, по който ползват източниците и по-точно аналогията и консенсуса.

Ханифити – най-веротърпим махзаб. Признава елементи на светските обичаи (адат) – кануни. Дава най-гъвкави механизми за светската власт и е адаптивен. Официален в ОИ;
Маликити – по-строги привърженици на Преданието;
Шафиити – среден вариант между ханифити и маликити, по-близък до вторите;
Ханбалити – най-консервативната религиозно-правна школа. Възниква в борбата на улемите срещу муатазилитския рационализъм по време на инквизицията. Придържат се към външния смисъл на свещените текстове. Господстват сред уахабитите в Саудитска Арабия.