Лекции по История

9. САЩ 1918–1932 г. – нов облик на САЩ след Първата световна война, "изолационизъм", републиканците и голямата икономическа криза 1928-1933 г.

1. САЩ след ПСВ - Подобно на Великобритания и Франция, САЩ са сред държавите-победителки в Първата световна война. Нещо повече, именно благодарение на участието си в нея те "напускат" американския континент, за да се превърнат постепенно в един от факторите, определящи тенденциите в световната политика.
2.Управление на Удроу Уилсън до 1920г. - Немалка заслуга за това има и тогавашният лидер на Демократическата партия Удроу Уилсън, президент на САЩ от 1916 до 1920 г., автор на прословутите "14 точки", мотивиращи необходимостта от нов подход в международните отношения и "баща" на Обществото на народите (ОН), за което ратува в последната, 14-а точка от "Условията за мира", както е официалното им название.
3. Републиканска пропаганда - Втората половина от мандата (1919-1920 г.) на Уилсън съвпада с републиканско мнозинство и в двете камари на парламента. Републиканците организират мощна пропагандна кампания, целта на която е да докаже че с Версаиския мирен договор САЩ са измамени от съюзниците си от Антантата и са получили значително по-малко, отколкото заслужават според приноса им за разгрома на Централните сили. Непосредственият резултат е, че на 19 март 1920 г. Сенатът отказва да ратифицира договора.
Последиците във външно-политическа перспектива са, че САЩ не влизат в ОН и по този начин още в началото на съществуването му е нарушен чл. 5 от Устава му, според който първата сесия трябва да бъде свикана от президента на САЩ. А Демократическата партия търпи поражение в президентските избори от ноември 1920 г., в които чрез нарочна поправка в конституцията за първи път и жените получават право на глас.
4. Управление на Хардинг 1920-1923г. - Новата републиканска администрация начело с Хардинг с успех компенсира „щетите", понесени според изолационистите при разпределянето на "плячката" от Първата световна война. Още повече, че целта на САЩ не са територии, а по-скоро разширяване на пазарите й извън границите на американския континент.
Това е и основната тема на свиканата през ноември 1921 г. и продължила до февруари 1922 г. Вашингтонска конференция за следвоенното устройство на Тихоокеанския район с участието на САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Белгия, Холандия, Португалия, Япония и Китай. Големият печеливш от конференцията са именно САЩ. Те получават, заедно с Великобритания, правото на най-голям военен флот в региона и същевременно успяват да наложат концепцията си за "отворени врати" и "равни възможности" в подялбата на огромния китайски пазар, с което се слага край на съществуването на "сфери на влияние" в Китай без американско участие.
5. Управление на Кулидж 1923-1928г. - През август 1923 г. Хардинг умира и неговият мандат се довършва от заместника му Кулидж. През 1924 г. Кулидж отново носи победата на своята партия. Причината за "републиканската ера", която продължава 12 години, е свързана с факта, че по онова време вече е започнал "разцвета на Америка", съвпадащ с благоприятната световна икономическа конюнктура през втората половина на 20-те години. За кратко време САЩ се превръщат в най-богатата държава в света.
6. Ера на просперитет - Наред с добрата конюнктура, обяснението на това явление е в други две взаимно свързани нововъведения: конвейерното производство и системата на покупко-продажбите на изплащане. В първия момент всички са във възторг от теорията на Кейнс за непрестанното "превъртане на парите" между потребители и производители и никой не се замисля за постепенно създаващата се огромна задлъжнялост, за бюджетно планиране на бъдещето и т.н.Най-типичният пример за конвейерното производство е автомобилната индустрия и на първо място компанията Форд. През 20-те години тя започва да прави прословутия си "модел Т", цената на който благодарение на масовото производство спада от 1 200 долара през 1909 на 295 долара през 1928 година. Това води поне до три непосредствени резултата.От една страна, другите автомобилни гиганти - Крайслер и Дженерал Мотърс, също са принудени да свалят цените, за да се задържат конкурентоспособни. От друга страна, чрез покупката на изплащане около 20% от американците се сдобиват с автомобил. И трето, бумът в автомобилната индустрия стимулира ръста и в свързаните с нея браншове.
Тя започва да поема 20% от производството на стомана, 80% - на каучук, 75% - на дебело стъкло, 65% - на кожа. Масово се строят нови пътища, мотели, гаражи, ресторанти и т.н., а САЩ започват да потребяват средно по 7 милиарда галона петрол годишно.
Излишъкът от средства в част от населението го ориентира и към борсите. Към 1929 г. над 1 млн. граждани на САЩ са собственици на акции. При това предлагането надвишава търсенето в такава степен, че акциите започват да се продават срещу 10% от реалната им стойност.
7. Управление на Хувър 1928-1932г. - Републиканците съумяват умело да се възползват от усещането за "просперитет без край" и през 1928 г. печелят и трети мандат, осъществен при президентството на Хърбърт Хувър.
8. Проблеми - Разбира се, не би трябвало да се забравя, че "ерата на просперитета" засяга само част - около 40% - от населението на САЩ. А сред останалите 60% най-онеправдани са две категории граждани.
Първата е на цветнокожите, особено в южните щати. Те са заставени на почти робски труд срещу мизерно заплащане. Съществен принос за незавидното им положение има и ежедневният терор на расистката организация Ку-клукс-клан (ККК).Не е много по-различно положението им и в севера, независимо, там ККК почти отсъства. В замяна на това обаче те са подложени на жестока икономическа и социална дискриминация. За тях е оставена само най-ниско квалифицираната (и съответно най-ниско платена) работа а освен това те са и практически изолирани от обществото, живеейки в т. нар. гета. Именно в тях впрочем - но по-скоро принудително - се ражда и прословутата джаз-култура.
Втората категория е на дребните фермери-арендатори от средните и южните щати. Липсата на каквото и да е планиране, заменено от бясна надпревара за повече добиви, води до свръхпроизводство на селскостопанска продукция и до съответния спад на изкупните й цени. Европейските пазари обаче остават затворени за нея в отговор на протекционистичната политика спрямо вноса на стоки в САЩ. В резултат фермерите не само масово се разоряват, но и често губят и ипотекираните си земи и домове. Така пък се ражда друга една категория американци - на "хобо"-тата (скитниците), които обикалят страната в търсене на препитание.
Впрочем отново 20-те години раждат в САЩ и още една "социална" група- на гангстерите. Причините са свързани най-вече с 18-а поправка на американската конституция, с която още през 1917 г., в условията на войната, Конгресът забранява производството, продажбата и транспортирането на алкохолни напитки, дестилирани от хранителни продукти. През 1920 г. забраната вече е облечена и в законова форма (т. нар. "сух закон") и до отмяната й през 1933 г. създава условия за небивал разцвет на нелегално производство, внос и разпространение на алкохол - цяла една индустрия, организирана и ръководена от гангстерските банди.
9. Голямата депресия - Но възходът на американската нация трае по-малко от десетилетие. През есента на 1929 г. именно САЩ поемат най-жестоките удари на разразилата се световна икономическа криза.Тя е предизвикана от няколко фактора.
Първият е порочното разпределение на богатството, а оттам и на покупателната способност на американците в годините на "просперитета". Производителността се увеличава стремително, а производствените разходи рязко падат. В същото време обаче заплатите растат с по-бавни темпове, а цените остават константни.Така всъщност основните облагодетелствувани от "просперитета" се оказват само онези, които преразпределят печалбите, което дава и едно от определенията за този период като „Америка на брокерите". А масата потребители получават недостатъчно, за да създадат пазар за стоките, които самите те произвеждат. От друга страна републиканците, верни на принципа си "всичко е бизнес и всичко е в бизнеса", упорито продължават да стимулират инвестициите и в резултат закономерно се стига до т.нар. криза на свръхпроизводството.
На второ място, процъфтяването на американската икономика се оказва почти изцяло зависимо само от няколко сектора на промишлеността и най-вече от строителството и автомобилостроенето. И когато към 1926-1927 г. те започват да пренасищат пазара, закономерно идват и първите признаци на западането им. Между 1926 и 1929 г. например инвестициите в строителството падат от 11 милиарда до 9 милиарда долара, а в първите девет месеца на 1929 г. автомобилните продажби намаляват с повече от една трета. Липсата на диверсификация, т.е. на равномерно развитие на различни сектори от промишлеността води до това, че кризата на тези две основни производства не се балансира от останалите, а се разпростира и върху тях.
Третият фактор е свързан с кредитната структура на американската икономика. Още в годините на "просперитета" кризата в селското стопанство се отразява и върху онези банки, които са свързани с него. Същевременно големите банки, работещи с процъфтяващите сектори, натрупват достатъчно авоари, за да си позволят както безотговорни инвестиции във фондовите борси, така и отпускането на необезпечени кредити. В резултат и банковата система на САЩ се оказва неподготвена за шока от "черния четвъртък" на 29 октомври 1929 година.
И накрая, но не и по важност, за кризата допринася и митническата политика на републиканската администрация. И през 20-те години те продължават да отстояват друг свой принцип - на протекционизма, независимо че в определени моменти той е абсолютно неизгоден за страната. Запазването на дискриминационно високи тарифи за внос на чужди стоки обаче принуждава другите държави, и на първо място европейските, да отговорят със същото. В резултат външната търговия на САЩ е отклонена от пазарите на стария континент, и то в момент, когато износът формира значителна част от икономиката им.
Парадоксът е, че в същото време САЩ са и основен кредитор и на победители, и на победени в Първата световна война. И докато американските банки отпускат големи заеми на европейските страни, протекционистичните тарифи, наложени от правителството, правят много по-трудна реализацията на техните стоки на американския пазар като източник на валута за връщането им. Този изкуствено създаден порочен кръг между другото е и основната причина кризата от 1929-1933 г. бързо да се прехвърли през океана и да обхване и страните от стария континент. Защото крахът на Ню-Йоркската борса означава срутване не само на американската, но и на международните кредитни структури.
Конкретно за САЩ обаче основният проблем на "голямата депресия" съвсем не е борсовият крах на Уол Стрийт от 29 октомври 1929 г. - в края на краищата той засяга само около милион души, и то сред по-заможните. Далеч по-важното е, че "масовият американец" престава да бъде "масов потребител", което води до рязък спад първо в търговията, а оттам и в производството. Така големият проблем се оказва на първо място безработицата (12 млн. души в края на 1932 г.), следвана от фалитите на близо 20 000 фирми и компании, от разоряването на над 1/5 от фермерите и от банкрута на над 1600 банки.
10. Край на периода - Администрацията на Хувър е не само неподготвена, но и неспособна да предложи сполучливи варианти за изхода от "голямата депресия". Дълбоко вкорененото преклонение на републиканците пред "американския индивидуализъм" за дълго време оставя държавата встрани от мисълта за намеса в "частния бизнес", както и, по думите на самия президент, далеч от идеята "да облекчава частни институции в отговорностите им към обществото". Нещо повече, дори и в най-тежката 1932 година Хувър като че ли не оценява реалните мащаби на кризата и продължава да твърди, че "просперитетът е зад ъгъла". Това също допринася не само за поражението на републиканците през 1932 г., но и за ответна "демократична ера", продължила до 1952 година, т.е. цели две десетилетия. В рамките на тези две десетилетия се разполагат и четирите мандата на Рузвелт - факт без прецедент в американската история.