Лекции по История

9. Управление на Стефан Стамболов 1887-1894 г.

Вътрешна политика:
Зад гърба си има правителство без партия. Легална и нелегална опозиция. През декември 1887 г. е приет Закон за печата. Нейн автро е Константин Стоилов. Закона гласи, че може да се издават вестници, но е въведена цензура. Нелегалната опозиция сменя тактиката. Започва да изпраща чети. Под руско влияние те влизат през Румъния, Турция и Сърбия. През декември 1887 г. черногорци минават границата при Одрин, но са разбити. Пак през декември 1887 г. е приет Закон за изтребление на разбойничеството. Граждански права и свободи изобщо не се спазват. НС вече не е коректив на властта. 1890 г. се прави т. нар. „заговор на майор Коста Паница”. Той предлага да убие Стамболов и Фердинанд. Русия не му вярва. Коста Паница е екзекутиран. Постепенно консерваторите, които подкрепят Стамболов се отдръпват. 1891 е убийството на финансовия министър Христо Белчев. Стамболов хвърля всички обвинения върху Петко Каравелов, нямащ нищо общо. Той и Трайко Китанчев са хвърлени в Черната джамия (Свети Седмочисленици). През 1892 г. в Цариград е убит Георги Вълкович. Съединистите постепенно се отдръпват от Драган Цанков и се връщат в България. След всички събития Стамболов става много параноичен и повечето от приближените му се отдръпват. В периода 1890-1892 г. Стамболов създава Народнолибералната партия (НЛП). През 1893 г. той променя ТК (4-то ВНС). Идеята за тези промени е да се закрепи династията. Фердинанд е католик и трябва да се ожени. Явява се Мария Луиза (пармска принцеса). Това поражда конфликт със Светия синод. За това се налага да бъде затворен, а митрополит Климент е заточен в манастир. 1891 г. се създава Българската социалдемократична партия (БЦДП), а през 1893 г. Съединена легална опозиция.

Външна политика:
Първа линия: отношение със Западните велики сили, АУ, Англия. Втора линия: отношения с Русия. Трета линия: отношения с Цариград. И четвърта линия: Македонския въпрос.
По втората линия нямаме дипломатически отношения, но контакти има на три пъти с Петербург. Стамболов започва да изплаща окупационния дълг от Руско - турската война.
По първата линия всички подкрепят Стамболов и харесват антируската политика.
По третата линия имаме добри отношения с Цариград.
По четвъртата линия политиката на Стамболов е държавен национализъм. Той не допуска македонските комитети в България или ги гони. Само държавата може да реши македонския въпрос. Стамболов използва добрите си отношения с Цариград и иска от Високата порта признаване на Фердинанд и даване на берати за владици в Скопие и Охрид. В противен случай заплашва да обяви незевисимост. И той действително получава берати. Позволява на екзархията да си построи църква във Фенер и да издава вестник. Султана дава на грък да построи отсечката Белово-Ихтиман. През 1894 г. Стамболов поставя ултиматум или султана да даде берати за български владици или ИР ще спре да плаща данък. Срока „за изпълнение” е две седмици. Така берати са дадени на Неврокоп и Велес.

Стопанска политика:
Стамболов е родоначалник на протекционизма. Увеличава вносните мита. Започва да дава концесии (първо мините). По линия на вносните мита 1889 г. изтичат договорите от страна на Турция към останалите страни и България. Стамболов се възползва, преговаря в Великите сили и увеличава вносните мита от 6% на 8%. Закон за мерките и теглилките. Първи външни заеми. Дава ги една английска банка. Тези пари са нужни за България да изплати линията Русе-Варна. Други два заема от австрийска и немска банка. Парите са необходими за закупуване на оръжие и за строежа на ж.п. линията София-Перник и София-Варна. При управлението на Стамболов е довършена отсечката Ихтиман-Белово. За първи път се въвеждат телеграфи. Започва да строи пристанищата в Бургас и Варна (Стамболов кани инженера строил пристанището в Марсилия). Българско параходно дружество. Шосейна мрежа. През 1892 г. в Пловдив се провежда Земеделско-промишлено изложение (днешният Панаир). Възлага на Гешов да го организира. Връща се натуралния десятък.
/Димитър Петков – кмет на София... отчуждава сгради... създава сегашния облик на София. Пали пожари за да отчужди по-лесно имоти. Димитър Петков е този, който строи Дондуков и Орлов мост./

Културна политика:
През 1888 г. се създава висшето училище. Първоначално: Висш курс към Софийската класическа гимназия. 1889 г. Закон за издирване на старини. 1891 г. Закон Георги Живков. Представлява централизирането на просветната система. Дават се стипендии за учене в чужбина. Създава се народният музей. Първа професионална актьорска група.

Падането на Стамболов:
В началото на 1894 г. се ражда Борис. Трона е закрепен и Фердинанд вече не се нуждае от помощта на Стамболов. Той започва да губи подкрепата си в Лондон. За да бъде признат знае, че трябва да се разбере с руснаците. Михаил Савов е отстранен. Женен е за племенничка на Иван Е. Гешов. На негово място е поставен Рачо Петров. Стамболов имал навика да си подава демонстративно оставката и тя да бъде одобрена. На 17 май 1894 г. правителство начело с Константин Стоилов.