Лекции по История

8. Гърция през петдесилетието

ХРОНОЛОГИЯ:
между 479 и 431 г. пр. Хр-т. нар. период на петдесетилетието
468 г. пр. Хр. -силно земетресение почти напълно разрушава Спарта.
461 г. пр. Хр-управлението в Атина се поема от Ефиалт и Перикъл
446 г. пр. Хр-Спарта подписват мирен договор за срок от 30 години, като според споразумението са равни.

Периодът между битката при Саламин и началото на Пелопонеските войни ( между 479 и 431 г. пр. Хр. ) е т. нар. период на петдесетилетието. той се възприема като време на най- голям разцвет и като връх в историческото развитие на Древна Елада.

Най- големият резултат от войните с Персия е ускореното развитие на робовладелските отношения. В основата на социално- икономическото благосъстояние на полисите е робовладението. Евтината цена на робита засилва икономиката, както и отделните по- големи и средни стопанства.
Основните източници за роби са непрестанните войни, като най- известни са тържищата за роби на островите Хиос и Делос. Най- често робите са взети от Скития, Тракия, Мала Азия.
До средата на V в. пр. Хр. в робство обикновено попадат не гърци. След пелопонеските войни се увеличава значително броят на робите от елински произход.
Като загубва свободата си, робът загубва и личността си, независимо дали той е от гръцки или от друг етнически произход.
От юридическа гледна точка робите нямат никакви права, няма личен и семеен живот; техните показания се признават в съдилищата само в случаите, когато се получават след мъчения.
В гръцкият език има различни понятия, които служат както за название на робите, така и за различни разновидности на робството и различни категории роби.
Робският труд намира приложение във всички клонове на икономиката, като разходите за издръжката на робите не са големи. Те се използват широко в рудниците, мелниците, каменоломните и кариерите.
Съществуват и частни роби, които живеят отделно и самостоятелно, като се занимават със занаятчийство или дребна търговия, имат неголямо собствено имущество. Те плащат на робовладелеца определена вноска- апофора-, но юридически остават тяхна собственост и по всяко време могат да загубят всичко.
Робите могат да бъдат отдавани под аренда, откъдето идват значителни приходи за техният собственик.
Съществуват и т. нар. държавни роби. Те са най- низши държавни служители, които работят в канцелариите като писари или изпълняват длъжността на тъмничари, полицаи или глашатаи. Живеят самостоятелно и получават малки заплати.
Според тогавашните представи дори и ако се освободят, робите не стават пълноправни граждани, а влизат в числото на метеките.
Робовладелският характер на гръцкото общество оказва въздействие върху всички сфери от живота. В селското стопанство екслоатацията на робите постепенно започва да се конкурира от все още налагащият се труд на свободните производители.
Преобладават неголемите стопански имоти и мнозина от селяните ги разработват с полощта на един или двама роби. Тенденцията е към уедряване на собствеността. Този процес е съпътстван от разпродажбата на земи от бедните селяни и увеличаването на броя на безимотните. От това печелят богатите, които купуват тези земи, като големите стопанства нямат съперници в лицето на дребните земеделци.
В областта на занаятите дребните работилници започват да отстъпват мястото си пред все по- голям брой едри робовладелски предприятия, в които се трудят между 20 и 30 роби. Обикновено по- големите предприятия притежават и магазини, с което си осигуряват продажбата на произведените стоки.
При работата си в предприятията ( ергастерии ) робите обикновено се разпределят по специалности, но въпреки това производството остава по- скоро дребно поради слаборазвитото техническо оборудване.
Тенденцията е ръчната работа в икономиката да се предоставя все повече на робите, като тя не се ползва с уважение в обществото.
Значителното производство на стоки не може да се консумира от полисните пазари. Износът на елински стоки се изнася към периферията на античният свят. Общо взето, Атина господства в търговско отношение над егейският свят.
Паричните операции също се развиват. Появяват се първите сарафи- те са занимават с размяната на пари.
Заеми се дават срещу залог на земи, имущества, градски къщи, кораби и стоки.
Издигането на Атина заплашва хегемонията на Спарта, като Спарта се опитва да възстанови съотношението на силите. Към Атина например Спарта отправя предложение да не се възстановяват разрушените крепостни стени и отбранителни системи, защото Персия вече не е заплаха. Въпросът е в това, че чрез това предложение Спарта има намерение да използва силната си сухопътна войска. Атина в това време продължава войната с персите и няма как да подложи на обсъждане предложението.
Атина провежда делегация в Спарта с цел да спечели време, за да възстанови защитните си съоръжения. Делегацията забавя преговорите начело с Темистокъл. Поради разпространилите се слухове за строежите, Спарта провожда свое пратеничество в Атина, където спартанската делегация е задържана, за да се гарантира живота на Темистокъл и цялата атинска делегация в Спарта. Така избухва открита вражда между Атина и Спарта.
В това време Атина все още е във война с Персия, но победата е сигурна под водачеството на Кимон, който разбива персийската армия в Мала Азия.
Част от атинската аристокрация иска съюз със Спарта, като не е случайно, че синът на Кимон носи името Лакедемоний.
Проспартанската външна политика постепенно предизвиква недоволството сред всички слоеве на атинското общество.
По същото време Спарта изпада в сложна ситуация, защото за пореден път започва война с Аргос, както и от избухването голямо илотско въстание, останало в историята като Трета месенска война. Като капак през 468 г. пр. Хр. силно земетресение почти напълно разрушава Спарта.
Въстанието на илотите се разпространява дотолкова, че Спарта е принудена да иска помощ от атиняните. Въпреки неодобрението към крепостта Итома, където са се окупирали част от илотите, е изпратен един военен отряд от 4000 хоплити начело с Кимон, като обсадата продължава и след пристигането на този отряд.
Спартанците започват да подозират началниците на отряда във връзки с илотите, като изгонването им води до провал на външната политика на атинската аристокрация, както и до официалното прекъсване на отношенията между Спарта и Атина.
От 461 г. пр. Хр. управлението в Атина се поема от Ефиалт и Перикъл, като първата им задача е да разширят атинското политическо и икономическо влияние. Атина продължава военните действия срещу Персия, но иска война и със Спарта. Сключват се съюзи с Аргос и Тесалия. Целта на тази политика е да се вземе господстващо положение в Средна Гърция и да се отстранят търговските конкуренти Коринт и Егина.
Постепенно единствените съперници на Атина остават остров Кипър и Египет. През 454 г. пр. Хр. голяма атинска ескадра пристига на помощ на един африкански вожд близо до Мемфис, който вдига въстание срещу персийския цар. Флотът обаче претърпява пълен разгром. Разгромен е и вторият флот. Това поражда слухове, че предстои ново персийско нашествие,като общата каса на морския съюз по предложение на Перикъл е преместена на остров Делос в укрепения атински акропол.
Така Атина взима ръководството на морския съюз изцяло в свои ръце.
Изтощени от продължителните войни, през 446 г. пр. Хр. Атина и Спарта подписват мирен договор за срок от 30 години, като според споразумението са равни. Това поставя началото на ново съперничество между тях, като подготовката за война между тях започва веднага.