Лекции по История

8. Начало на гражданските войни. Марий и Сула

ХРОНОЛОГИЯ:
111 г. пр. Хр.-срещу Рим започват война кимврите и тевтоните- келтски и германски племена, които нахлуват в Нарбонска Галия, като побеждават няколко римски армии. Към тях се присъединяват някои зависими от Рим галски племена.
104 г. пр. Хр.- Гай Марий е преизбран за консул, като остава на този пост до 101 г.пр. Хр. През 102 г. пр. Хр. Марий разбива в битка при Секстиеви тевтоните, а следващата година същата участ имат и кимврите.
90-88 г. пр. Хр.-избухва голямо италийско въстание, известно като Съюзническа или Марсийска война
89-84 г. пр. Хр-Първа Митридатова война
88 г. пр. Хр. -. ръководството на войната с Митридат се поверява на оптимата Сула. за кратко време той превзема с пристъп Атина и оставя града на разграбване от легионерите.
86 г. пр. Хр. -Сула разбира в битка при Херонея силната понтийска армия
79 г. пр. Хр.-Сула се отказва от диктаторските си правомощия, а на следващата година умира в имението си.

След смъртта на Гай Гракхи Рим води военни действия в Африка. Пречената за тези военни действия е укрепналото Нумидийско царство. Рим го разделя на три самостоятелни области, като династичните борби в царството създават възможност Рим да се намиси във вътрешаните работи. Владетелят Югурта не приема решението на Рим и това води до война. Чрез подкупи Югурта подпуква римските пълководци и постига позорен за Рим договор. Договорът предизвиква вълна от възмущение, като срещу Югурта е образуван съдебен процес. Нумидиецът лично се явява на него, но на въпросите един от народните трибуни забранява отговорите на зададените му въпроси. Това е достатъчно, за да започнат съдебни дела срещу именити сенатори.
През 109 г. пр. Хр. бойните действия са възобновени,като начело на римската армия застава Квинт Цецилий Метел, който заздравява дисциплината и разгромява противника при р. Мутула. Така Югурта е принуден да иска мир, което не се приема и войната продължава навътре в сушата. Войната изостря съперничеството между конничеството и сенаторите.
През 107 г. пр. Хр. на изборите за консул поддържаната от оптиманите кандидатура на Метел пропада.Популарите издигат за свой кандидат Гай Марий, на който е предадено командването. През 105 г. пр. Хр. Марий нанася няколко големи удара на Югурта и след като квесторът Луций Корнелий Сула го залавя, войната приключва.
През 111 срещу Рим започват война кимврите и тевтоните- келтски и германски племена, които нахлуват в Нарбонска Галия, като побеждават няколко римски армии. Към тях се присъединяват някои зависими от Рим галски племена.
Гай Марий предприема реформи в армията. Нейното решение е армията да не разчита на гражданското опълчение.
Същността на нововъведението е създаването на армия без цензови ограничения по принципо на доброволния набор. За редовна служба се допускат и пролетариите, а войниците получават оръжие и заплата, а след уволнението си и парцел земя.
Гражданското опълчение е заместено от наемници, за които войната става основно и единствено занимание, както и в изгодна работа.
Самостоятелна обществено и политическа сила, армията има собствени интереси и изисквания.
Гай Марий предприема и други реформи. Според тях вече легионите се състоят от 5-6 000 души, разделени на 10 кохорти от по 5-6 00 души всяка. Кохортите се състоят от по три манипули, а те- от две центурии. Всеки легион получава свой сребърен орел с разперени крила като отличителен знак.
Реформите в армията показват своята ефективност в борбата срещу кимврите и тевтоните. През 104 г. Марий е преизбран за консул, като остава на този пост до 101 г.пр. Хр.
През 102 Марий разбива в битка при Секстиеви тевтоните, а следващата година същата участ имат и кимврите.
Между 103 и 101 г. политическото влияние на Гай Марий е подсигурено от неговите военни победи и главно от подкрепата на селският и градският плебс, както и на конниците. Това води до подем в демократичните среди. Демократичният подем може да се свърже с имената на Луций Апулей Сатурнин и Гай Сервилий Главция.
През 100 г. пр. Хр, когато Марий е избран за 6- ти пореден път за консул, а Луций Сатурнин за народен трибун, те се опитват да прокарат аграрен закон, който предвижда да се раздават земи на ветераните на Марий в Африка и Южна Галия.
Борбата за реформи засяга сенаторите. Започва и нов етап в аграрното строителство, защото вследствие на промените в армията земя вече се раздава не на бедните и малоимотните, а на отбилите службата си ветерани.
На практика предприетата акция означава беззаконие на търговската дейност на конниците, които държат провинциите и застават срещу демократичните идеи.Все по-рядко започва да се прави разлика между интересите на селския и градския плебс.
Сенатът използва създаденото положение, като обявява отечеството в опастност и възлага на Гай Марий да спре размириците, започнати от Сатурнин и неговите привърженици. Унизителното убийство на Сатурнин и Главция компрометират Марий пред популарите.
Към края на 90- те години обстановката в Рим отново е напрегната. Аграрният въпрос още не е разрешен, сенатът негодува от всесилието на конниците в съдилищата, увеличават се противоречията между селският и градският плебс, а италийците искат свои граждански права.
През 91 за народен трибун е избран Марк Ливий Друз, за когото над всичко стои благото на държавата.
Той предлага участието на конниците в съдилищата да се замени със сенатори; предвидена е и демократизация на съвета, който трябва да се състои от общо 600 представители, както и прокт да се реши аграрният въпрос. Според него цялата останала неподелена част от италийския поземлен фонд трябва да се даде за основаването на колонии.
От особено значение в програмата на трибуна е законопроектът за даването на пълни граждански права на всички италийци в замяна на териториите, върху които ще израстнат новите колонии.
Предложението на Ливий Друз не е внесена, защото той е убит пред прага на дома си. Това води до избухването на голямо италийско въстание, известно като Съюзническа или Марсийска война (90-88 г. пр. Хр.), което вдигат марсите, самнитите и сабелите. Тежките загуби на римляните в началото на въстанието обединяват различните групировки на гражданството срещу въстанниците.
Брожението обхваща най- напред Средна и Южна Италия, а център на въстанниците става град Кортиний, където въстаналите започват да секат свои монети. По същество войната е кулминационната точка на аграрната линия за развитие на обществото, където борбата между едрите земевладелци и италийското селячество придобива общоиталийски мащаб.
В тази обстановка са издадени два закона. Първият обещава граждански права на всички съюзници, които все още не са вдигнали бунт, а вторият- същите привилегии за онези, които в срок от два месеца сложат оръжие и прекратят военните операции. Очакванията от тези два закона се оправдават и основната им цел е постигната. Между участниците във федерацията настъпват разногласия и тя се разпада, а малко време след това римляните успяват да наложа спокойствие във все още размирните райони. В последните битки се изявява Луций Корнелий Сула.
Съюзническата война рязко влошава икономическото състояние на Рим. Тя показва, че на Рим вече не се гьледа като сила с неуязвима мощ. Вътрешните противоречия в обществото отново се изострят, на Изток понтийското царство начело с Митридат ІV Евпатор се готви за противопоставяне на Рим.
Държавата на Митридат е една от най- големите в Източното Средиземноморие, която непрекъснато търпи териториално разширение. Това, от своя страна, въздейства негативно на икономическите интереси на Рим- прекъснат е притокът от приходи от най- богатите провинции, а конниците се изправят пред заплахата на разорението. Това слага началото на Първата Митридатова война (89-84 г. пр. Хр.).
Митридат нахлува в провинция Азия, като местното население въстава срещу чуждата власт. Навсякъде Митридат е посрещан като освободител. Успехът на Митридат води до издаването от него на тайна заповед, според която в определен час във всички градове на Мала Азия със съдействието на населението трябва да се избият до крак римляните и италийците без разлика от пол и възраст. Акцията успява и за една нощ загиват над 80 000 души. Така действията на понтийският вледетел продължават да печелят привърженици. В същото време Атина става център на антиримското движение в Гърция и Македония, като подписва съюз с Митридат и възстановява демократичната си конституция.
През 88 г. пр. Хр. ръководството на войната с Митридат се поверява на оптимата Сула. за кратко време той превзема с пристъп Атина и оставя града на разграбване от легионерите.
През 86 г. пр. Хр. Сула разбира в битка при Херонея силната понтийска армия. Следва нова победа при Орхомен, след която Митридат се оттегля в Мала Азия.
През 85 се стига до т. нар. Дардански мир. Понтийското царство се задължава да предаде на победителите териториите на запад от р. Халис, да плати контрибуция и да предаде част от бойният си флот.
Сула бърза да поднови битката си с популарите вътре в Рим, които междувременно са взели властта и са обявили Сула извън закона.Пълководецът наказва изменилото население, възстановява повсеместно старите отношения и укрепва властта на римляните в полисите в Македония, а след това отплава с армията си за Италия.
Голямото обществено противопоставяне се свързва и с името на Публий Сулпиций Руф. Предложените от него законопроекти заплашват да нанесат удар върху сенаторите. Сула е освободен от главното ръководство.
При опастността да бъде убит,Сула се оттегля при легионите си в Кампания. Той повежда войската си към Рим.
За пръв път в историята си Рим е завладян от римски войски. На практика това е държавен преврат.Руф и привържениците му са убити, а Марий бяга в Африка.
След като властта преминава в ръцете на Сула, естествено е да защитава интересите на оптиматите. Той излъчва 3 00 представители измежду своите привърженици и ги слага в сената и отменя новите демократични закони.
Сула ограничава и правото на вето на народните трибуни. Предлаганите от тях законопроекти задължително трябва да минават през съвета,както и се увеличават правата на центуриатнике комиции за сметка на правата на народните трибуни.
Сула заминава за Изток.
Скоро след неговот заминаване марианците обсаждат Рим и успяват да го превземат. Освен Марий начело на новият преврат застава и консулът Луций Корнелий Цина. Кървавият терор продължава две години. Резултатът от тържеството на победителите е отмяна на мероприятията на Сула.
През пролетта на 83 г. пр. Хр. Сула се връща в Италия и така гражданската война пламва отново. След боеве при Пренесте в Лаций и под стените на Рим марианците са окончателно сразени. Сула пак превзема Рим, възстановява предишната власт и започва да избива противниците си и техните симпатизанти. За да оформи положението си юридически, в края на 82 г. пр. Хр. Сула се обръща към сената с послание, като изтъква, че е необходимо да се дадат извънредни пълномощия на един човек, който иска да установи ред в държавата. По този начин Сула сам се назначава за диктатор за неограничено време и с неограничени правомощия. Сула започва масови убийства на всички, които не му се подчиняват.
Той освобождава робите и става техен патрон.
Рефирматорските изяви на Сула засягат всички страни от обществения живот. Той възстановява напълно законите, които въвежда след първия си поход срещу Рим и укрепва авторитета и властта за сметка на народните трибуни и комициите.
С всичките си действия Сула утвърждава господството на олигархическата република и подготвя условията за бъдещо монархическо управление. Градът- държава рухва, а на мястото му се появява Италия.
През 79 г. пр. Хр.съвсем неочаквано, Сула се отказва от диктаторските си правомощия, а на следващата година умира в имението си.