Лекции по История

8. Ранни представители на новобългарската историопис

Блазиус Клайнер – „Архив във три части на преславната провинция България” – 1761г.
Франц-Ксавер Пеячевич – 1797г. „История на Сърбия”, „История славянобългарска” – източници от Паисий, които ползва са:
-домашни – грамоти на българските царе: „Зографска грамота на Йоан Калиман” (Калиманова подправена грамота), „Сводна Зографска грамота”, „Ватопедска грамота на цар Йоан Асен ІІ”, „Виргинска грамота на Константин Асен Тих”, „Мрачка грамота на Йоан Александър”,„Зографска грамота на Йоан Александър”, а вероятно е ползвал и грамоти от цар Йоан Шишман.
Жития на български светци и подобни съчинения: „Жития на Евтимий Търновски”, „За пренасяне мощите на света Петка от Търново във Видин и от Видин в Сърбия” на Григорий Цамблак, както и съчининието на К. Костенечки „За живота на Стефан Лазаревич” (В. Златарски, Надежда Драгова).
-чужди – произведения на славянската книжнина. Той ползва руски печатни книги: „Кормчая”, книга от ХVІІІ век, Руски жития, произведения на Дмитрий Ростовски, Сръбското житие на Свети Сава, той ползва двете стематографии от Павел Ритер Витезович 1701г. и Христофор Жефарович 1741г; книгата на Цезар Бароний 1719г.- „Църква и граждански дела от Рождество Христово”, книгата на Мавро Урбини – „Историография” – 1711 – руски превод (той е направен от Павел Скарга, като към книгата той прибавя предисловие, в което излага идеята за общата история на славянския род). Чрез тези две книги Паисий въвежда за първи път фактологическите и идеологически идеи на западна Европа, късно ренесансова и просвещенска историческа мисъл.
Паисий изпълва задачата си: той обединява разнородния във фактологическо и идейно съдържание матириал и го преработва през собствения си светоглед, за да състави стройно изложение за произхода на българския народ. В композиционно отношение „История славянобългарска” е подчинена на хронологичния и проблемен начин на изложение.
Материалът е изложен в: изложение, увод, предисловие, седем глави.
Първото академично издание е направено от Йордан Иванов 1906г. от 85 страници.
„Зографска българска история”, „Историята на йеромонах Спиридон Габровски” 1792г.
„Зографска българска история” е съставена втората половина на ХVІІІ век. Изложението на историческите събития започва с изселването на българите от Черно море и река Волга и заселването им на юг от Дунав, а завършва с падането на българите под османска власт. Йордан Трифонов пише, че между съставителя на „Зографската история” и Паисий Хилендарски, както и между „Йеремонах Спиридон Габровски” е имало съществени лични отношения и заемане на исторически източници или дори цели откъси от техни прозведения. Съставителят на „Зографската история” е използвал като един от основните си източници Андрия Качич – Миошич – неговото съчинение „Приятен разговор за южния славянски народ” - 1756 и 1759г. то е допълнено и разширено, в което са включени песни за българските царе. Това второ издание се харесва на Георги Сава Раковски, който се стреми да свърже древния произход на българите с илирийските царе. Концепцията на Зографската история е : българите имат древен произход, по-древен от този посочен от Паисий. Те имат изтъкнат произход и са се възкачили на престола дори на византийските императори.
„Кратка история за българския славянски народ”, която е съставена от йеремонах Спиридон Габровски 1792г. Основните идейни и фактологически постановки допадат на йеремонах Спиридон и като по-късен автор той има възможност да използва всичко онова, което липсва при Паисий, но се намира в Зографската история. От Спиридоновия ръкопис градивото на Зографската история преминава в по-късни компилации на „История славянобългарска”. и достига до „Царственика” на Христаки Павлович. За разлика от Паисий, Спиридон ползва много извори от Молдовските манастири от съчиненията на руски, полски и западно европейски извори.
Съчинението „Летопис” на руския църковен писател Дм. Ростовски (1651-1709г), „Корончая книга”, „Синопсис”, „Измисления рай”, много жития на светци, грамоти, летописи, предания, легенди използва Спиридон.
Според Б. Бенев „История во кратце” е първата, в която се чувства първото руско влияние.