Лекции по История

7. Гръцко-Персийски войни

ХРОНОЛОГИЯ:
525 пр. Хр.- Персия завладява Египет
493пр. Хр. - персийска войска нахлува в тракийското егейско крайбрежие
492 пр. Хр.- Дарий І изпраща пратеници до гръцките полиси с искане за пълно тяхно подчинение
490г. пр. Хр. - Персия предприема втори поход
481 г. пр. Хр. - създава се общоелински съюз с център Коринт
480 г. пр. Хр. - Трети поход на Персия срещу Гърция
478 пр. Хр. - между гръцките йонийски полиси и островите, и Атина, се сключва военен съюз, известен като Първи атински морски съюз

Основен извор за историята на гръко- перийските войни е съчинението на Херодот "Истории", който представя тези войни като най- значителното събитие в неговото време.

Персийската държава на Ахеменидите се образува през VІ в. пр.Хр., като достига върха на могъществото си по времето на управлението на Дарий І (521-485пр.Хр.) и се простира от Индия до Егейско море и от Кавказ до Египет. Персия има силно изразена политика на експанзия, защото трябва да се набавят огромно голичество суравини за тази немалка по територия държава.
В тази политика е една от причините за избухването на гръко- персийските войни. Персия постепенно започва до владее множество гръцки полиси в Мала Азия. Персия сключва съюз с Картаген, който се задължава в случай на опастност да нападне остров Сицилия.
Нахлуването на персите в Европа започва в края на VІ в. пр. Хр., като Дарий І организира поход срещу скитите, като се стоварва на северния бряг на Дунав. Целта му е да завладее протоците, което правят връзката между Черно и Средиземно море.Така Дарий І установява власт над Хелеспонта и Босфора.Едновременно с това персите покоряват островите край бреговете на Мала Азия, а след завладявянето на Египет през 525 пр. Хр. Персия си осигувява доставката на зърнени храни.
Гръцкият свят е силно потърпевш от тези придобивки за Персия, защото губи контрола не само над морските пътища, но и търговията, която се контролира сега от завоевателя.
Войната за интересите на малоазийските полиси е важна, защото тя поставя началото на прекия военен сблъсък между персите и гърците. Поводът е т. нар. йонийско въстание, а персите започват да се придвижват към континентална Гърция.По ирония на съдбата един от основните организатори на йонийското въстание е военачалникът на Дарий І Аристагор. Той търси подкрепата на гръцки полиси, но много от тях нямат желанието да се намесят. През 497 пр. Хр. въстанието е напълно потушено , като поражението им нанася финикийският морски флот.
Персия отново става единствен хегемон на Средиземно море и на търговията.
През 493г. персийска войска нахлува в тракийското егейско крайбрежие, но благодарение на силна морска буря персийският флот се оттегля. Неуспех претърпява и сухопътната акция, която понася сериозни загуби при битките с различни тракийски племена.
През 492 пр. Хр. Дарий І изпраща пратеници до гръцките полиси с искане за пълно тяхно подчинение. Под персийско управление се предават Македония, Тесалия, Беотия, Егина и Аргос.
В Атина персийските пратеници са хвърлени от една скала, а в Спарта са стоварени в кладенец.
През 490г. пр. Хр. Персия предприема втори поход, като флота овладява първо кикладските острови, а слид това- остров Евбея, откъдето е завладяна Еритрея. Последва десант на източният бряг на Атика до Маранотската равнина.
Атина иска помощ от Спарта, като тя не отказва, водена от сериозната опасност, но спартанският отряд закъснява за битката. Атина включва във войската си дори робите, но общо армията им е много по- малобройна от персийската.
Надделява мнението да се атакува врага веднага, като атинската войска е построена във формата на фаланга, като е отслабен центърът, а главните сили се съсредоточават в двете крила.
Победата на атиняните е пълна. Войската започва да се премества веднага към Атина, която отстои от Маранотското поле на повече от 42 км, защото персите се отправят по вода към нос Сунион. Когато виждат, че се изправят пред същата армия, която ги е победила, се отказват от нападение и се оттеглят.
Третият поход на Персия срещу Гърция се провежда през 480 г. пр. Хр. от сина на Дарий Ксеркс.
Интесерно е да се спомене, че през 481 се създава общоелински съюз с център Коринт, като въпреки морското превъзходство на Атина, командването на всички въоръжени сили се вълага на Спарта.
Ксеркс преминава през Хелеспонта и по- големите реки в Тракия, като за да се осигури безопастното преминаване край Атон, се прокопава дори канал през нос Акте. Според Херодот персийската армия наброявала пет милиона души- една очевидно преувеличена цифра.
Войната започва с неуспехи за елините, като те се дължат главно на нееднаквото мнение за това каква тактика трябва да се провежда. Флотът на персите се съсредаточава в Термейския залив.
Първото голямо сражение е при Термопилите. Защитата на този проход действително е героична, защото численото неравенство между двете армии е много голямо. Отбраната на прохода е обречена, защото с помощта на предателство Термопилите са овладени от персите.
Друга голямо битка по същото време се води при нос Артемизион на остров Евбея. Персите печелят тази битка въпреки превъзходството на гръцкият морски флот.
Персийският владетел решава да се справи отделно с вражеските сухопътни и морски войски, като приема възможността за сражение при Истъм. В протока персийският флот не може да се разгъне, като става жертва на плитчините.
При оттеглянето си персийският цар оставя голяма войска, която зимува в Тесалия на следващата година отново започва военни действия. Тази армия губи голяма битка при Платея и се оттегля.
Гръцкият флот печели Егейско море в битка при нос Микале край Мала Азия.
През 478 пр. Хр. между гръцките йонийски полиси и островите, и Атина, се сключва военен съюз, известен като Първи атински морски съюз, който предвижда помощ между отделните му членове за окончателното унищожаване на Персия. Въпреки формалното равенство между членовете на съюза, той се ръководи от Атина.