Лекции по История

7. Реформи на гракхи

ХРОНОЛОГИЯ:
133 г .пр. Хр.-Тиберий Гракх е избран за народен трибун
132 г. пр. Хр. -Тиберий се кандидатира за втори мандат на народен трибун
123 г. пр. Хр.-привържениците на демократичните преобразувания избират за народен трибун Гай Гракх. Той продължава идеите на брат си.
122 г. пр. Хр- Гай Гракх отново е избран за народен трибун.

Въпреки, че Рим е единствен господар в цялото Средиземноморие, в римското общество има големи социални противоречия. През втората половина на ІІ в. пр. Хр. политическата обствановка в Рим също е сложна.Най- общо обществените преврати и сътресения чертаят две самостоятелни линии на борба- селска (аграрна) и робска. Основното зло за икономическият живот в Италия е бързото увеличение на едрата поземлена собственост и същевременно масовото разоряване и намаляване на броя на средните и дребните земевладелци, които са основата на римската войска.

Това положение увеличава използването на робите, предизвиква остро недоволство сред широките слоеве от населението и цялото това нещо се излива в силно движение на селячеството. То се противопоставя на консервативните традиции, иска преобразувания за заздравяването на държавата както и укрепването на нейното вътрешно единство.
движението за демократични реформи се свързва с имената на братя Гракхи. По- големият от тях- Тиберий Гракх, е избран за народен трибун за 133 г .пр. Хр.Той принадлежи към знатният плебейски род на Семпрониите и се е сражавал при Картаген. Според него основната причина за отславбането на могъществото на аимперията е обезземляването на дребните свободни земевладелци, които попълват редовете на легионите.
За да спре влиянието на този процес, Тиберий внася в народното събрание законопроект, който цели уреждането на аграрния въпрос и следователно възрождането на свободното селячество.
Планът за реформи опира и възобновява съществуващотко по- рано постановление на Лициний и Секстий, което определя нормата за окупация на земя от обществената нива. Тиберий се стреми да се установи поземлен максимум и предлага нито едно семейство да не може да притежава повече от 1 000 югера земя. От този момент държавата се отказва от правата си над нея. Тя се връща в пълната си собственост на преьдишните си собственост, така че бащата се полагат 5 00 югера, а двата от пълнолетните му синове имат правото да притежават по 250 югера.
Всички излишъци, които надхвърлят посочените цифри и досега само се владеят от едярите земевладелци, трябва да се изземат и да се върнат, а после да бъдат разделени на парцели от по 30 югера и да бъдат раздадени на най- бедните граждани. Новите стопани не получават собственост върху тези парцели, а трябва само да ги владеят при условие за ползване.
Намерението на Тиберий е несамо да се задържи разоряването и обезземляването на дребните земевладелци, но и да се подобри тяхното благосъстояние, както и косвено да се създадат предпоставки за увеличаването на военната сила на държавата.
Около този законопроект се разгаря ожесточена борба. народът се събира непрекъснато при форума в Рим, а самият Рим започва да прилича на врящ котел.
В страха си да не загуби части от вече завладените огромни участъци, мнозинството от нобилитета се противопоставя на каквато и да било промяна. Срещу реформата се обявяват и някои от средните земевладелци, както и конниците.
Голямото мнозинство от селяни предопределя крайният изход от общото грасуване. Поради тази причина бурните обсъждания и ожесточената съпротива на нобилитета единият от народните трибуни- Марк Октавий, който е едър земевладелец, налага вето над реформата и я обрича.
Тиберий поставя през народното събрание въпроса "Може ли да бъде народен трибун онзи, който върви против интересите на народа?". Отрицателният отговор снема правомощията на Марк Октавий и той е освободен от длъжността си с мотива, че не отговаря на основната идея на институцията, която представлява. Отстраняването му е първият акт на открито нарушаване на конституционните традиции са суверенитета на личността на народните трибуни в цялата римска история.
Аграрният законопроект се приема с голямо мнозинство. За неговото провеждане Тиберий предлага образуването на комисия от трима души с извънредни пълномощия, като тя има правото да конфискува излишъците земя, да ги дели на парцели и да ги разпределя между безимотните. В състава на комисията влизат Тиберий, неговият брат Гай Гракхи и принцепсът Апий Клавдий.
Обширната програма за демократизация на Тиберий включва законопроекти и решения, които засягат всички групи от сенатската опозиция. Като пренебрегва сената, Тиберий успява да прокара предложение за наследството, завещано на Рим от пергамският цар Атал ІІІ и цялата му хазна минава под ьразпореждането на аграрната комисия. Тя е задължена да изразходва получените суми за подпомагане на селямине и за засилването на земления фонд,както и да се отдели достатъчно за уреждането на една нова провинция. С действията си Тиберий си спечелва много врагове, като се разпространява слух, че той се готви да се провъзгласи за цар.
Тиберий се кандидатира за втори мандат на народен трибун през 132 г. пр. Хр. Въпреки че липсва забрана за това, само по себе си този акт противоречи на обичая и установената традиция. Поради това противниците му съсредоточават своите усилия той да не спечели вота и го обвиняват, че се стреми към еднолична власт.
Гласуването дотолкова разгорещява Рим, че прераства в ожесточено сбиване. Заедно със свои 7 00 п ривърженици Тиберий е убит в него, а телата им са изхвърлени в р. Тибър. Въпреки това аграрната комисия продължава да съществува, която върши дейността си.
Според историкът Апиан този сблъсък може да се приеме за начало на граждански войни в Рим.
През 123 г привържениците на демократичните преобразувания избират за народен трибун Гай Гракх. Той продължава идеите на брат си.
Той прокърва т. нар. житен закон, по силата на койта хората могат да закупуват зърно от държавните складове на ниски цени. Нововъведението е посрещнато с възторг от жителите на Рим и Гай печели подкрепата на мнозинството граждани. Възстановен е в пълният си вид законът на Тиберий за земята.
Гай Гракх се стреми да привлече на своя страна и конниците, като разширява техните финансови прерогативи. Така те взимат негова страна.
Основната цел на Гай е да се въведе в Рим демократично управление, като всички приоритетни за държавата въпроси да се решават от комициите, а не от сената. Първата заьдача в това атношение е завършването на аграрната реформа.
В стемежа си да съживи икономическият живот, Гай Гракх започва строежът на пътища и отдава голямо значение на основаването на нови колонии. Със закон на територията на Картаген е създадена колонията Юнония.
Сенатът се противопоставя на тези реформи, защото най- малкото те влизат в разрез с установените досега традиции в римското общество, а освен това засягат негативно интересите на самият сенат.
Независимо от това кандидатурата на Гай Гракх през 122 г. пр. Хр. не среща съпротива и той отново е избран за народен трибун. В същото време другият трибун- Ливий Друз, се стреми по всякакъв начин да се противопоставя на всичйко, което Гай Гракх предприема. Постепенно положението се променя, а демократичните реформи постепенно се забавят. Отпорът е особено силен, когато Гай Гракх внася в народното събрание искането да се дадат граждански права на всички племена и народности в Италия.
През следващата 121 г. пр. Хр. Гай Гракх не е избран за народен трибун.
На заседание на сената държавата е обявена в опастност и с постановление са гласува изключителни пълномощия на консула Опимий. Той въвежда извънредно положение и поема инициативата да спре демокричното движение. Укрепени на Авентинския хълм, привържениците на Гай Гракх не могат да устоят дълго време на значителен отряд от пехотинци. Три хиляди души са избити, телата им са хвърлени в р. Тибър, а Гай заповядва на своя роб да го убие. Тържеството на сенатското олигархия е пълно, като се издига храм на Съгласието ( Конкордия ).
Опряно на недостатъчно организирани сили, движението на братя Гракхи е обречено на неуспех. Резултатите от тяхната борба показва, че е невъзможно да се запази дребното земевладение при условията на развито робовладение.
Делото на Гракхи е продължено от техните привърженици- реформатори, които впоследствие се наричат популари. На противополжната страна са консервативно- аристократичните среди- оптимати. Борбата между тези две групировки води до продължителни и кръвопролитни граждански войни, които в значителна степен определят развитието на Римската република до нейното падане.