Лекции по История

7. Умаййадски халифат (661-750). Същност, събития и представители

Муауййа ибн Аби Суфйан (661-680). Обсажда няколко пъти константинопол. Посочва за наследник сина си Йазид. Така утвърждава династичния принцип и се ражда Умаййадската династия.

Йазид ибн Муауййа (680-684). Ал-Хусайн е в Мека и вдига бунт. Тръгва към Куфа с надеждата, че там много хора ще се присъединят към него. Умаййадите разкриват заговора и никой не го подкрепя. 10 октомври 680 г. на празника Ашура ал-Хусайн е обкръжен и убит при Кербала. Днес около гроба му е издъгната джамия с много голямо значение за шиитите. Все още изпитват вина, че са предали имама си. Предпочитат поклонение в Кербала пред Мека.

Хашимитска опозиция – зачатък на шиитска и аббасидска партии. Абд Аллах ибн аз-Зубайр през 680 г. се провъзгласява за халиф в Мека. 683 г. Йазид праща войска. Обсажда и превзема Медина. Невероятно клане и плячкосване. Продължава към Мека, нарежда катапулти по хълмовете и обстрелва Кааба. Храмът изгаря. Абд Аллах възстановява храма в първоначалната му форма – като подкова. 684 г. Йазид пада пиян от коня и умира. Криза в Умаййадския род.

Муауййа ибн Йазид (684). Спорове за наследството. Абд Аллах се налага, но Дамаск остава умаййадски. Умаййадите избират за халиф старейшината Маруан ибн Хакам (684-689). Подготвя почвата за сина си.

Абд ал-Малик ибн Маруан (685-705). Консолидира властта на Умаййадите, убива Абд Аллах през 689 г. Превръща Йерусалим в алтернатива на Мека. Джамията Ал-Акса позволява ритуална обиколка. Преданията за Йерусалим са отглас от това време – „третата от двете светини”. Политика на арабизация – официален език, монетосечене. Сече върху византийски номизми символа на вярата. Оперира с колеми средства и му трябват арабски цифри. Внася индийски цифри от писмото Деванагри.

748-750 г. Аббасидска революция. Част от опозицията вижда властта в Али, а друга – в ал-Аббас ибн Абд ал-Мутталиб. Али отново е в опозиция. Това е вододелът, след който се оформят шиитите. Преди това опозицията има общохашимитски характер.