Лекции по История

7. Франция 1918–1939 г. – национален блок, ляв картел, икономическа и политическа криза в началото на 30-те години, Народен фронт и неговото правителство, отслабване на европейската роля на Франция.

1.Франция след ПСВ-от "Великите сили", участвали на страната на Антантата, дава най-много жертви, четири години на територията й има системни разрушения; национална жажда за реванш след 1870-71г и лишенията през 14-18 г. срещат противодействие на Великобр. и САЩ.2.Нова полит. с-ма-с първи следвоенни парламент. избори (11.1919) Фр-ция се обръща към "демокрацията на квалифицираното мнозинство"-големи коалиции–победа на т.н. "Национален блок" /НБ/-обединение на десни и центристки партии (радикали).Не гласуват жени.В новия парламент преобладават бивши военни, а униформите им дават името на камарата-"синя";„Германците да платят за всичко".3.Управление на „НБ” 1919-24- Полит. линия е съчетание между консерватизъм и национализъм. "Сдържането на комунистическата опасност", организиране на. "санитарен кордон" срещу СССР. Претенции за роля на европ, хегемон.Голям проблем са герм. репарации: причина за почти перманентен конфликт м/у президент и 2-те камари на парламента по време на управлението на „НБ". През 1920г за президент е избран бивш социалист Ал. Милеран: меси си се в работата на изпълнит. власт. Милеран уволнява А. Бриан през 1922г (бил „мекушав" спрямо иконом. изнемогваща Германия) като премиер и назначава по-войнствения Р. Поанкаре-стига се до фр.-белгийска окупация на Рур /01.23г/- завършва с провал: предопределя полит. съдба на „НБ" и на Милеран. Окупация на Рур засилва фин. криза във Фр-ция: опити на Поанкаре да я преодолее чрез управление с правит. декрети и амбиции на Милеран към засилване на правомощията му в изпълнит. власт, срещат съпротива на лявоцентристките партии. 4.Опозицията–през 20г тежко разцепление на социалистич. партия.По-голяма част от членовете се присъединяват към Комунистич. интернационал, избирайки ФКП/деец Марсел Кашен/.Социалистите/водач Леон Блум/, се връщат в Социалистич. Интернационал и през 1924 са 2-ра по сила лявоцентристка партия в страната след радикалите. ФКП през 1923 са едва 45000–следват сектантски позиции на Москва /защитават "жертвите на Версайския договор" и са с/у ОН/.На ФКП враг са социалистите-"да оскубят социалист. кокошка".5.Избори 1924 и управление на „Левия блок” до 1926-Изборите 05.24-„НБ" губи, 2 години на власт е "Левия блок"-коалиция от радикали, републикан-социалисти и социалисти /не участват пряко в прав-вото начело с Едуард Ерио/. Установени дипломат. отношения със СССР, фр. подкрепа за план Дауес и край на фр.-белгийска окупация на Рур. Правителствени провали предимно във фин. сфера (девалвация на фр, франк, паника сред притежателите на държ, облигации и т.н.) водят до полит. криза и последователни оставки от премиерския пост на Ерио (04.1925) и следващите П. Пенлеве и А. Бриан.6.Управление на дясноцентристка коалиция 1926-32-през 07.1926 властта е поета от Р. Поанкаре-оглавил широка дясноцентристка коалиция.Години на "просперитет" във Фр-ция-стабилизира фин. страната, включително и възстановен „зл. стандарт" на франка, проведена администр, и съдебна реформа /намалена бюрокрация/.Коалиция на Поанкаре печели парламент. избори от 04.1928, проведени по нова избирателна система.Шестте кабинети на "националното единство" са до парламентарните избори от 05.1932, когато пак го наследява коалиция между центъра и левицата, отново начело с Е. Ерио.7.Голямата депресия-Разруш. ефект на свет. иконом. криза, започнала в края на 1929–усеща се във Фр-ция година по-късно–има солидно селскостоп. пр-ство (най-вече вино, сирене), огромен пазар/колониите/, като цяло стабилна банк. с-ма. Към 1932 кризата вече е силна. Производство-свива се с 30%, започват банк. фалити и паника сред традиционен дребен фр. спестител. До 1934 се разорява основата на фр. средна класа-над 100 хил. малки и средни селскостоп. производители и търговци. Безработица-над 1 млн. души. Тежко фин. бреме са военновременни задължения към САЩ и скъпи външнополит. ангажименти към страни от Центр. и Изт. Евр.8.Правителствена криза 1929-34 Правителствата са неспособни да предложат адекватни мерки за излизане от кризата. Основните причини-честата смяна на премиери-общо 17 за времето от 11.29 до 01.34/"масовото избиване на кабинети"/. Води до отслабване и на ролята на парламента.9.Проблеми–Кризата придобива във Фр-ция и още две съществени измерения:1.социално-заплаха за съществуване на средна класа;2.политическо-на традиционната партийна система, която през 1932-33 прераства и в почти перманентна полит. криза, която ражда и полит. убийство- на президента Пол Думерг през 1932. През 1933-34 Фр-ция е пред тежък избор. В ляво е ФКП/ отдавна отстъпила по сила и влияние пред социалистите/. В замяна ФКП е изцяло на сектантската линия "класа против класа" /линия на Коминтерна/. Социалистите са "социалфашисти","социалшовинисти","социалпредатели",останалите вдясно са представители на "империализма на фр. буржоазия", която е "жандарм на Европа". Във ФКП са на марксистка теза, че "пролетариатът няма родина"-вкарва ги в изолация от националистически настроеното фр. общество. В дясно са "Огнените кръстове" начело с полк. дьо ла Рок /не са "фашистко движение"/- искат "твърда ръка в името на реда", идеи за повече законност, уважение към собствеността и т.н.- които фр. политици не могат да осигурят.10.Афера „Стависки” - В края на 1933 във Фр-ция избухва фин. скандал: "афера Стависки". Поредният кабинет на Шотан отхвърля създаване на анкетна комисия /съмнение за "полит. чадър"/-морална криза. Нов премиер Даладие-уволнява шефа на парижка полиция-десницата решава да действа.11.Февруарски събития 1934-На 6.02.34 около 20000 членове на десни радикални групировки щурмуват парламента докато гласуват доверие на Даладие. Полиция ги отблъсква-загиват 16, над 1000 ранени. На 9.02. е първата "антифашистка контрадемонстрация", организирана от ФКП-също завършва с жертви. На 12.02. отговаря фр. левица-социалисти,комунисти и синдикати провеждат обща полит. стачка в цялата страна /близо 4,5 млн. души/.Февр. събития имат многопланов ефект върху фр. полит. живот-започват като метеж на парижка десница-неочаквана оставка на Даладие /току-що е получил доверието на парламента/.12. Кабинет на Думерг 1932-34-След Даладие премиер е Гастон Думерг.Оглавява кабинет на "национ. единство"-предимно представители на десницата- пак "подмяна" на изборните резултати от 1932: става по-очевидна в следващи месеци, когато Думерг демонстрира незачитане на парламента и предпочитания към форми на "премиерско управление", акламирано от десницата. През 11.34 идва краят и на експеримента правителство на „национал. единство", останал в историята предимно с това, че не успява да предложи адекватни мерки за излизане от иконом. и полит. криза.13. Лявата опозиция-събития от 02.1934 във Фр-ция придобиват по-важно измерение.Оставката на лявоцентристкото правителство и смяната му с дясноцентристки кабинет става под натиска на "дясната" улица-предизвиква реакция на "лявата" улица. "Обединението отдолу" между социалисти и комунисти по време на общата стачка от 12.02 поставя началото на нови взаимоотношения м/у тях. Голям завой в политиката на комунистическите шефове, които и след 12.02 изключват възможността от единодействие ( "не могат да се смесват огън и вода")–има указания от Коминтерна.14.Отношения със Сталин и създаването на „единен фронт”-След идването на Хитлер Сталин първо изчаква. Към пролетта на 1934 е ясно,че СССР не може да разчита на напредък в отношенията си с Хитлер. Сталин е с идея за сътрудничество с Фр-ция - в хода на преговорите по т. нар. "Източен пакт" получава обещание тя да лобира за приемането на СССР в ОН. За него е по-лесно да реализира това сътрудничество с ляво правителство.Интересите на външната политика на СССР водят до промяна на полит. курс на Коминтерна-отказ от тактика "класа срещу класа" и замяната й с линия на единни работн. и народни фронтове.След събитията от 02.34 Фр-ция е най-подходяща за практически експеримент на новата линия-утвърдена на нац. конференция на ФКП и на 27.07.34 е първото споразумение между комунисти и социалисти за "съвместни действия срещу опасността от фашизма"-т.нар. "единен фронт".15. Създаването на Народен фронт-През октомври с.г. започва подготовката за изграждане на още по-широко обединение-Народния фронт/НФ/. След като към преговорите по учредяването му се присъединяват и радикалите и републикан-социалистите, той е създаден през 1935, в навечерието на националния празник-14.07. Негова основна задача става подготовката за участие в предстоящите редовни парламентарни избори.16. Избори 1936-Те се провеждат през 04-05.36: Резултати за НФ надхвърлят най-оптимистични очаквания-получава 386 от общо 618 депутати /абсолютното мнозинство/. В сравнение с избори 1932 социалисти прибавят нови 40 депутати /с почти същия брой гласове-около 2 млн./ и стават най-силната лява партия. Срещу 12/1932/ комунисти имат 72 депутати-гласове от 800000 на 1,5 млн. Обратно-радикали губят 400000 гласа в сравнение с предишните почти 1,5 млн.-НФ не е формално предизборно споразумение м/у партийни ръководства, а е масово обединение на граждани за съхранение на френски демократични ценности и постижения. Именно от масовата подкрепа ще зависи и по-нататъшната съдба на НФ.17.Кабинет на НФ- През 05.36 за първи път в историята на Фр-ция за министър-председател е избран лидерът на СФИО (социалист. партия) Л. Блум:съставя коалиционно пр-во с Радикали. Комунистите отказват да участвуват в него,но подкрепят. Амбициозна програмата-предвидена забрана на "фашистки" организац; признаване на синдикални права; безплатно образов. до 14 години; ново социално законодателство; преки вместо косвените данъци; държ. контрол в/у частни банки и АД; национализация на военна индустрия и т.н. Реализацията й би означавала огромно напрежение за държавния бюджет.18.Проблеми-започват окупации на предприятия от страна на работещите в тях /дошъл бил моментът на „революцията"/. Блум е принуден да избира- м/у вяра, че социализмът може да се постигне по парламентарен път, и искания за „социализация сега и веднага". Невъзможно е един социалист да се справи с демократични средства с несоциалистическа икономика, особено ако нейните основни субекти отказват да му сътрудничат-за да удовлетвори очакванията на левите избиратели, през 06.36 приема т.н. „Матиньонски споразумения"-тристранни преговори м/у правителство,работодатели,синдикати:въвеждат социално законодателство-40-часова раб. седмица, двуседмичен платен год. отпуск, помощи при безработица и т.н. С тези мерки Фр-ция става модерна демокрация и е социална. Но работодатели се опасяват от предстояща „пролетарска революция"-през вт. пол. на 1936 започва "бягство на капитали", вкл. износ в чужбина на зл. запаси. Покуп. способност на франк отслабва,цени растат, печатане на пари за нараснали разходи води до инфлация. През 02.37 Блум обявява "пауза" в изпълнението на програмата на НФ,за да търси нови фиск. подходи.През 03.37 избухват сблъсъци между комунистите и представители на Фр. социална партия /така се възраждат след забраната си "Огнените кръстове"/. При един от тях загиват 5, над 300 ранени. Десницата твърди, че правоохранителните органи не осигуряват общ. ред и отказват сътрудничество на Блум-той получава от парламента извънр. правомощия, за да противостои на спекула. Сенат обаче-по-консервативен и по-пълновластен орган, отказва. През 06.37 Блум подава оставка и първо пр-во на НФ пада.19.Разпадане на пр-вото на НФ-оставката на Блум е началото на края на НФ-окончателно се разпада в навечерието на ВСВ (1938-39), по време на правителството на радикала Даладие-допринася Фр-ция да е неподготвена за участието си в конфликта и да е жертва за герм. агресия /06.1940/.20.Грешките на НФ-За провала на правителствата на НФ има и обективни обстоятелства: когато идва на власт Фр-ция все още не е преодоляла последици от кризата. Липсва фин. ресурс за реализиране на спешна програма със силен социален заряд. Първо пр-ство на Блум е предварително осъдено на неуспех поради реалното състояние на фр. икономика.Неблагоприятна международна обстановка. Месец след съставяне на първи кабинет на Блум в Испания /там през 02.1936 също се създава правит-во на НФ, започва тригодишна гражд. война/-Фр-ция се оказва във враждебно обкръжение/Герм., Итал. Исп./ Консервативна Великобрит. не крие резервите си към социалист. правителство, подкрепяно при това от комунисти. Блум изпада в международна изолация и му остава да се вписва в англ. външна политика-това му създава проблеми вътре в коалицията.През 1936-38 Фр-ция на практика е в състояние на "студена" гражд. война. Войната се води м/у притежателите на парите-"200 семейства"/представители на фин. и индустр. олигархия/ и кабинета, прокарващ мащабна социална програма. Лозунг "Да накараме богатите да плащат", популярен сред по-низшите слоеве, плаши "200 семейства". Страхът на богатите става организиран бойкот срещу мероприятията на НФ, а невъзможността той да се противопостави с легални средства на бойкота предопределя и победителя в "студената" гражд. война - "200 семейства".