Лекции по История

6. Рим и елинистическите държави

ХРОНОЛОГИЯ:
197 г. пр. Хр-Рим печели голяма битка в местността Киноскефале
168 г. пр. Хр.- битка при Пидна
148 г. пр. Хр-Македония е превърната в римска провинция.
148 г. пр. Хр-Ахейският съюз започва бойни действия срещу отцепилата се от този съюз Спарта

След успешното завършване на Втората пуническа война силната римска държава се превръща във важен фактор от политическия живот на елинистическият Изток.
За Рим взаимодействията с елинистическите държави се превръщат с център на неговата външна политика, в която заляга тенденцията за активни завоевателния действия. Тези действия са съпътствани със значително по. бързи успехи, отколкото покоряването на народите от Западното Средиземноморие.
Обяснението за това е в сложната обстановка, което по това време съществува в елинистическиият свят и най-общо може да се определи като "равновесие на силите". От своя страна, големи търговски центрове като Родос, Бизантион и Пергам имат интерес положението да не се променя, за да могат да запазят своите позиции. Засилването на която и да е от големитедържави за тях означава загуба на тяхната политическа самостоятелност.
Отсвоя страна, Египет, Сирия и Македония са съперници помежду си, като всеки от тях се стреми да наложи господството си над останалите две държави, след което да предприеме стъпки за обединяването на елинистическият свят.
Гърция е против тези намерения и особено срещу "тиранията" на Македония. Всеки от елинските полиси се бори самостоятелно за свободата и независимостта си.
Противополжни са интересите на големи обединения като Ахейския и Етолийският съюзи, които поотделно се стремят да сплотят Елада във федеративна държава, което да може да се противопостави на Македония.
Всички искат да спечелят на своя страна Рим, който предприема умели дипломатически ходове, за да може да контролира всички. Елинистическият свят, който е разтъсван от непрекъснатите външни стълкновения и вътрешните борби, става все по- лесна плячка за Рим.
След победите над илирите и завземането на Адриатическото крайбрежие се слага началото на сблъсъкът между Македония и Рим. Първото стълкновение между двете държави е по времето на Пуническите войни и е последвано от две опустошителни войни. Основната причина за тях е прекомерното и засилване на Балконският полуостров, по островите в Егейско море и югозападните области на Мала Азия
Втората македонска война (200-197) започва през есента с настъпление през Илирия. Въоръжената намеса преюдотвлатява възможността Филип V отново да има успехи там.
През първите две години сраженията се развиват с променлив успех. Римската дипломация използва антимакедонското движение в Гърция, печели на своя страна Прегам и Родос и с течелие на времето привлича в коалицията Етолийския и Ахейския съюз, както и Атина.
През 197 г. пр. Хр. Рим печели голяма битка в местността Киноскефале, като след битката Филип V е принуден да иска мир. Според договорът Македония трябда се откаже от всичките си владения извън собствената си територия, да плати контрибуции, да предаде целият си военен флот и да не започва война без знанието на победителите, както и да признае свободата на гръцките градове.
Рим постепенно започва да налага госйподството си над гръцките градове,като използва предлога, че ги е освободил. Всяко самостоятелно действие на тези градове започва да се смята за измяна и всички се мислят за поданици.
Прекратяването на Втората македонска война има и външни причини. По това време в Рим върлула смъртоносна епидемия, а галите въстават.
След поражението при Кеноскефале Македония полага усилия да въстанови войската си, като армията му наброята 5 000 души. Всяка година под македонските знамена се свикват 4 000 души, които се обучават, а след това се разпускат. По този начин за 26 годин мир Македония създава значителна по брой войска.
Рим, от своя страна, прави опити да създаде в Македония проримска аристокрация, а след смъртта на Филип V на престола да седне сина му Деметрий, който поради престоя си в Рим е на негова страна. Деметрий е убит, а начело на Македония застава Персей, който веднага започва да създава антиримска коалиция. Към него се присъединяват Епир, Илирия и множество гръцки градове.
Третата македонска война (171-168 г. пр. Хр.) започва с известни успехи за Македония. Антимирското обединение обаче се разпада и Македония изпада в изолация. През 168 г. пр. Хр. при град Пидна става последната битка, където македонската фаланга е поледена от римският манипулярен строй. Македония е разделена на 4 окръга, които няма право на взаимодествие. Така Македония се превръща във васална за Рим държава и трябва да плаща данъци на победителите.
Поради симпатиите си към Македония Рим наказва и остров Родос,като така е разбир Родоско- Пергамският съюз.
След края на македонските войни хаосът в еленистическият свят още повече се увеличава. Отделните войни продължават да воюват една срещу друга.В елинските полиси безредието нараства, катализирано от ожесточени вътрешни борби. Рим, от своя страна, подклажда това положение.
Стихийното недоволство срещу Рим прераства в Мадекония и Гърция в открито въстание, придвождано от Андриск, който се представя за син на Персей и е известен още като Лъже Филип. През 148 г. пр. Хр. Рим, подпомаган от Пергам, разбива въстанието и Македония е превърната в римска провинция.
През същата 148 г. пр. Хр. Ахейският съюз започва бойни действия срещу отцепилата се от този съюз Спарта. Рим застава на страната на Спарта и искат от Ахейският съюз да се откаже от всички градове, които завзема след Втората македонска война. През 146 г пр. Хр. в битка при Левкопетра ахейците са разбити от Рим, а Коринт е под римска власт.
Унищожението на Мадеконската държава и развитието на събитията в Елада променят външната политика на Изток. Пергам е завещан от владетеля си Атал ІІІ на Рим, за да се избугне пълното му отустошаване. Веднага след неговата смърт избухва въстание начело с Андроник. Той обявява робите за свободни. През 129 римляните се справят с бунтовниците и Пергам е организиран като провинция Азия.
В Испания Рим среща отпора на местното население. След победата на Рим над Картаген иберийските племена не могат да приемат Рим за свой господар и започват борба за своята независимост. През 197 Рим успява да сломи напълно съпротивата на иберийците.

Така Рим престава да е федерация на италийските градове, племена и общини. Той се превръща в световна държава без съперни в цялото Средиземноморие, което променя хода на историята.