Лекции по История

6. Сунизъм, шиизъм и хариджизъм. Възникване и особености

Суннити. 9/10 от мюсюлманите. Възникват в борбите след 632 г. Подкрепят Муауййа. Надделяват при Умаййадите. Утвърждават се при Аббасидите. Северна Африка, ал-Андалус, Османската империя. Смятат Абу Бакр за втория мюсюлманин след Хадиджа. Признават управлението на праведните халифи. Следват примера на Мухаммадовите спътници. Според тях халифът трябва да отговаря на четири условия, за да ръководи уммата. Първо, трябва добре да познава законите и божествените разпоредби, освен това трябва да може да разсъждава самостоятелно по богословските въпроси - иджтихад. Второ, трябва да бъде справедлив и да дава пример за подражание. Трето, трябва да прилага точно нормите на шариата, да опазва вярат и да се бори срещу враговете. Четвърто, трябва да е физически необременен. Някои сунити имат и пето изискване – халифът да е курайшит. Не обвиняват шиитите и хариджитите. Придържат се към шестте сборника и към една от четирите религиозно-правни школи.

Шиити. „ший’а” - привърженик. Привърженици на Али в борбите след 632 г. Смятат, че неговите потомци трябва да ръководят мюсюлманите. Следват авторитета, а не общото мнение (иджма). Догматично оформяне в VII в. При управлението на Умаййадите са част от хашимитската опозиция, а след Аббасидската революция се обособяват в отделна партия. Според тях Али е втория мюсюлманин след Хадиджа и го виждат като идеалния управник. Смятат Абу Бакр, Умар и Усман за узурпатори. Легитимността на властта не идва от консенсуса на уммата, а се предава по наследство. Наричат управниците си имами. Имамът за тях е повече от обикновен човек – доближава се до пророческия статут. Според шиитите той притежава свитъка на Фатима и знае тайното име на Аллах. Непогрешим е. Крайните шиити обожествяват Али. Предпочитат поклонение в Кербала пред Мека. Много шиити вярват в ал-Махди – изчезналият имам, който един ден ще се върне и ще въздаде справедливост. Имамити (дванадесетници). Имамити, зайдити, исмаелити, нефатимиди и др.

Хариджити. „хараджа” – отцепвам се. 12 000 отцепници след сражението при Сиффин. Али ги разбива, разпръскват се. Борят се срещу всички. Управляват Оман XV-XVIII в. „Властта принадлежи на аллах, а не на хората”. Отричат легитимността на Усман и Али. Най-демократични във възгледите за управлението. Имамът може да бъде всякакъв, но трябва да е справедлив и да избягва насилието. Ако се отклони от правия път, може да бъде свален или убит (както става с Али). Някои хариджити дори смятат, че имам въобще не е нужен, а консенсуса на уммата по отношение на Шариата е достатъчен.