Лекции по История

6. Атина през VІІІ-VІ в. пр. Хр.

ХРОНОЛОГИЯ:
621 г. пр. Хр.-на Драконт се възлага да преразглежда действащите в Атина норми и правила
560 г. пр. Хр.-Пизистрат заграбва управлението
509 г. пр. Хр.-начело на Атина застава Клистен.

Атинската история се описва от Аристотел в съчинението "Атинската полития". Атина е втората голяма сила в Древна Гърция, която ще предопределя пътищата за развитие столетия напред.
Самият град Атина се намира в Атика. Има излаз към естествените пристанища Пирей, Мунихия и Фалерон.
За разрика от Спарта, Атина използва докрай ресурсите си, както и географското си положение. Планините около града са богати на оловни и свребърни залежи, варовик, мрамор, както и глина. Атинската керамика власттта в пазарите и международната търговия през средата на VІ в. пр. Хр., като се налага на всички външни пазари. Тук трябва да се отбележи, че в това отношение- производството на керамика, Атина няма съперници.

Населението на Атина се разделя на читири фили, а те се делят на фратии и родове. Разопкъсаните антични общини отстояват своята свобода и независимост.
инетесен е процесът на обединение. Античните литературнияпроизведения свидетелстват за това, че в много случаи Атина подчинява градове и населени места със силата на оръжието. Процесът на синойкизъм ( обединяване) се услеснява от зараждането на селна местна аристокрация. Тя по правило се противопоставя на царската власт и се стреми да остоява своите права и власт. Аристократите се обединяват за защитата на техните общи интереси, както и за да противостоят на общи външни и вътрешни опастности.
Легендата разказва, че Тезей поставя началото на единнот държавно дело, начело на което стои Атина. Населението започва да се разделя въз основа на професионалната му квалификация. По това време голяма роля играе и родовата аристокрация- т.нар. евпатриди. Те са противостояние на демоса, който се състои от дребни и средни земеделци, както и от търговци и тети.
В групата на свободните хора влизат метеките. те се преселват в Атика от други области, като се заничават със занаяти, но не се ползват с политически права, както и не владеят земя, а само движимо имущество. В най- долният слой на атинското общество стоят робите. те се увеличават с всяко следващо столетие. Политическото господство и първенството на Атина се утвърждават с превръщането на култа към едноименната богиня в общоатически, с учредяването на специален празюник в неяна чест, т. нар. Панатенеи, които се провеждат тържествено.
Първоначалюно върховната власт на симойкизирана Атика пюринадлежи на атинските царе. Около VІІІ в. пр. Хр. тази институция постепенно губи почва и политическото значение за сметка на развиващата се родова ристокрация.
Въпреки, че остава неясно по какъв начин, в крайна сметка тя окончателбно е подменена от колегията на деветте архонти- висши длъжности лица, които се излъчват от средата на евпатридите. в техни ръце се намира цялата изпълнителна власт.
Първмият архонт- епонимът, с името на който се означава годината, отначало е с голямо влияние и е носител на гяражданската властг. С течение на времето функциите му намаляват, а изборът му има по- скоро престижен характер.
Вторият архонт- базилевсът- запазва само регилиозни правомощия. Той зипълнява задълрженията на жрец и решава съдебни въпроси, свързани с култа. Третият архонт- полемархът- е военачалник и командир, който предвожда атниското гражданско опълчение. Той поддържа юдипломатически отношения с други област и полиси, както и с други държави. Останалите шест арховни са законодатели, които преразглеждат всяка година законите.
Най. напред службата на архонтите и пожизнена. Със засилването на имущественото неравенство вътре в отделните родове, както и с бавното разпадане на родовите отношения и откритата юборба срещу тоталната власт на евпатридите влед време длъжността им се ограничава са срок от десет години и накрая се свежда до една година. След изтечането на мандата им архонтите стават членове на ареопага- съвет на старейшините. Той е най- висшият контролен и съдебен орган, като практически цялото управление на страната се намира в неговите ръце.
Очевидно през VІІІ-VІ в. пр. Хр. положение в Атина не се различава много от това в останалите гръцки полиси. Тя страда от същата социална и политическа криза, предизвикана от съсредоточаването на изклйчителна власт в ръцете на големите родове. Част от евпатридите се въвличат в стоково- парични отношения, като се заничават активно с лихварство. Наблюдава се разслоение и сред самата родова аристокрация, като много от семействата се разоряват, губят имуществата си и и постепенно преминават към категорията на декласираните.
най- непоносимо е задлъжняването на средните и дребни селяни. Те са мнозинството в държавата, но често , поради дългове, губят парцелите си земя и се превръщат в роби.
От господството на евпатридите страдат и много богати, които също попълват състава на демоса. Сред тях са средни и едри земевладелци, заможни търговци, състоятелни собстеници на кораби и на занаятчийски работилници. Не е малък и броят на имуществено издигнаните метеки.
Доведени до отчаяние от безкрайните борби и смутове,от края на VІ в. пр. Хр. насетне тези групировки се борят чрез широко народно движение.
На-й важните преобразувания се осъществята в остри пилитически и социални кризи. Първият поит да се ликвидира цялостното господство на евпатридите е извествен като Килонов метеж. той се орг. към кр. на VІІ в. пр. Хр. от средите на родовата аристокрация и се оглявява от Килон. Той се опитва чрез въоръжено въстание за превземе върховната власт в Атина и да установи тирания.
Бунтовниците успяват да презвемат Акропола, но не издигат програма за социални реформи. Вместо да ги подкрепи, демосът активно участва в обсадата, която организират архонтите. След като Килон успява да избяга, заговорниците рашават да потърсят закрилата на боговете и да се предадат в ръцете на правосъдието.
Първата сериозна крачка към намаляването на татолната власт на Евпатридите е появата на писани закони. Преданието разказва, че през 621 г. пр. Хр. на Драконт се възлага да преразгледа действащите в Атина норми и правила, като изложи свото становище под формата на писани закони.
Законите се отличават с голяма строгост, което е присъщо на ранните законодателства, като смъртни наказания се предвиждат дори и за дребни нарушения на законите. Законите утвърждават вместо родовата частната собственост, уточняват събедните процедури. По този начин своеволието и могъществото на големите родове вече е прекратено.
През последните десетилетия на VІІ в. пр. Хр. вътрешнополитическата обстановка в Атика е напрегната. Недоволството срещу господството на евпатридите избликва в открито въстание. В същото време Атина води борба с Мегара за остров Саламин. По това време през 594 пр. Хр. се появява Солон. По негова подбуда започва война срещу Мегара, като Атина печели Саламин.
За разлика от тираните Солон е помирител, като провежда няколко последователни риформи.
Първото негово мероприятие е сизахтията- смъкване на бреме. Премахват се камъните с обозначени върху тях дългове, които стоят върху парцелите земя на длъжниците. Дълговото право се отменя , като личното заробване и продажбата в робство се забраняват. Земята и личността на хората се обявяват за свободни.
В икономическата сфера Солон стимулира новата робовладелска аристокрация, като издава закони, които насърчават отглеждането на интензивни култури.
Законът за завещанията увтърждава частната собственост, като с него се нарушава целостта на наследствените родови владения, при които имотът не подлежи на отчуждаване, а остава в рамките на рода. Така се появяват множество дребни и средни собственици на земя, които стават социалната основа на атинската държава.
Солун също най- вероятно е автор и на постановление за поземлен максимум.
Извършна стандартизация на мерките и теглилките.
В политическата сфера Солон унищожава привилегиите на евпатридите чрез въвеждането на имуществен ценз. Властта на родовата аристокрация- генокрацията- отстъпва пред предимствата на тимокрацията. Въз основа на тази реформа цялото население се разделя на 4 категории, най- вече според доходите от земята. това има и значение за войската, защото гражданите имат задължението да изпълняват военна служба в редовете на гражданското опълчение и да се издържат по време на поход.
Първите две групи попълват състава на тежката конна пехота поради това, че конете не се използват в битките, а за по- бързото придвижване на войсковите части.
Третата категория излъчва хоплитите, четвъртата- тетите.
Солон учредява нов демократичен съвет- буле, който се състои от 400 души, по 100 от всяка родова фила. Това е съвещателен орган, който подготвя решенията на НС.
Солон създава и народен съд- хелнея, който е най- демократично държавно учреждение. В него могат да участват всички граждани без имуществени ограничения.
Зоконодателството на Солон не прекратява политическите борби. То поставя основите на атинската демокрация, насърчава развитието на робовладелските отношения, но не премахва дълбоките обществени противоречия. Реформите не задоволят никоя от социалните групировки. Старата аристокрация обаче загубва много от своите придобивки.
Пизистрат заграбва управлението през 560 пр. Хр. Едноличното управление на Пизистрат централизира държавата.Голяма роля за това има въвеждането на държавен подоходен данък и създаването на постоянна войска под формата на лична гвардия и охрана. Пизистрат конфискува поземлените владения на политическите си противници, на първо място- на евпатридите, като разделя земята между бедните селяни.
Създава също институцията на пътуващите съдии, които разглежда съдебните дела по места, но тази мярка намалява участието на демоса в обществения живот, като го лишава от политическа активност.
Отделя внимание и на засилването на икономическата иктивност на Атина. По това време колонизационната политика е в разгара си.
Нарастващата сила на държавата намира израз във внушителните стоежи, насърчаването на изкуствата, благоустройството и териториалното разширение на полиса. Градското население се увеличава значително, като се появяват и нови занаятчийски квартали.
Пизистрат въвежда и т. нар. Дионисиеви празници.
През 509 начело на Атина застава Клистен.
Той разделя Атика на три области въз основа на териториален принцип- Атина с предградията, вътрешно- централна и крайбрежна област. Всяка от тях се състие съответно от 10 части, като три от тях образуват една нова фила.
Основната клетка в живота на обществото стават демите- тер.- адм. единици, селски окръзи или градски квартали. В кр. VІ в. пр. Хр. броят им е около 100
Клистен създава на мястото на Солоновото були т. нар. съвет на петстотинте, по 50 души от всяка нова фила
Реформите на Клистен се оценяват като умерена форма на демокрация, като бележат тенденцията в управлението да се въвлича все по- голяма част от гражданството. С тези реформи окончателно се оформя робовладелското атинско общество.