Лекции по История

5. Етногенезис на траките. Културни връзки и взаимодействия с обществата в Мала Азия и ранна Елада.

Археологическите материали и наблюдение показват по безспорен начин, че от началото на новокаменната до края на медно каменната епоха в културно – историческото развитие на племената, които населявали България, е съществувала приемственост. Населението новокаменната епоха не е проникнало отвън. То било месна основна етническа маса сътворила висока и материална култура. В подкрепа на тези схващания са данните от палеоантропологията. Тя показва обаче, че през различни периоди от двете епохи в месното население се вливали малки и по – големи етнически групи. Според днешното състояние на изследванията върху праисторията на Тракия най – право подобна е тезата, че предците на траките обитавали пределите на Тракия още в началото на новокаменната епоха. От какъв произход било населението преди този епоха – тракийско или предтракийско, никои не може да даде отговор на този въпрос. Миграционните движения безспорно оказвали различно влияние върху месните племена, но не могат да се разглеждат като фактор за оформяне на етническия облик на населението в Тракия. Обобщените данни на археологията, палеоантропологията, които засягат произхода на траките, вместват напълно този проблем и изградената вече представа за етногенетичните процеси в Югоизточна Европа. Траките както други древни обитатели на Балканския полуостров и Западна Мала Азия били родствени племена, живеели при почти еднакви природогеографски условия. Основният автохтонен слой от индоевропейски произход може да бъде определен заедно с миграционните елементи, като население на бъдещите тракийски земи до бронзовата епоха. Археологическите и езиковедските сведения показват, че през бронзовата епоха населението на древно тракийските земи изживяло постепенно процеса на окончателното оформяне на народността. Ето защо за периоди III - IIхил.пр.хр. е подходящо да се употреби терминът ‘’пратраки‘’, затова население, още повече, че в самия края на IIхил.пр.не. в Омировия епос за пръв път се появява и терминът ‘’траки‘’. От това време нататък терминът се превръща в обединителен етноним за населението между Карпатите и Егейско море и между Черно море и поречието на р.Морава и р.Вардар, население говорещо сродни или близки диалекти на един език. Значението на общото племенно – етническо име на траките е неизяснено. Произхода на това име, както и произходът на имената на отделните племена е ясен. Племенните названия на всички траки говорят за техните индоевропейски етнически – езикови корени. През ранния период на бронзовата епоха се засилили връзките и взаимоотношенията с егейския свят и особено Мала Азия. През този период част от откритите каменни и метални оръдия на труда, основи на жилища, глинени съдове и намират абсолютно точна аналогия сред находките в Мала Азия и Егейските острови. Това показва, че през ранната бронзова епоха по двата бряга на Егейско море се развивала единна култура. Земята южно от Стара планина намали разграничителни линии с тази на Егейската култура. Трябва да се подчертае, че по същото време е налице и активизиране на връзките между днешните български земи и континентална Гърция.