Лекции по История

5. Пунически войни

ХРОНОЛОГИЯ:
264-241- първа пуническа война
256-255-експедиция на Марк Атилий Регул
249- поражение на Рим при Лрепана
241- битка при Егатски острови
218- обсада на Сагунт, начало на втората пуническа война
218- битки при Сицин и Требия, Рим ги губи
217- битка при Тразименско езер, Рим я губи
216- битка при Кана
212- превземане на Сиракуза от Рим
207- битка при река Метавър, Рим я печели
202- битка при Зама, Рим я печели
201- мирен договор

Към средата на ІІІ в. пр. Хр. Рим влиза във война с една от най. Мощните и богати държави на Средиземноморието- Картаген, който се намира в днешният Туниски залив.
Според преданията Картаген е финийска колония, основанапрез 814 г.пр. Хр. Неговата власт п остепенно се налага над крайбрежията на Серевна Африка, Южна Испания. Икономическа основа на неговото влияние е посредническата търговия.

Картаген има оживени търговски връзки с Британия, Южна Африка, остров Елба и много други райони. Издигането му започва през VІ в. пр. Хр., когато той подчинява Утика, като неговият морски флот за времето си е бил най-усъвършенстваният.
Победата на Рим над Пир показва бъдещите му намерения. От своя страна, Картаген и Египет имат добри дипломатически и търговски отношения.
Интересите на Рим не се приплитат, докато Рим покорява Италия, а Картаген- Северна Африка. Освен това до 264 г. пр. Хр. Рим няма силен морски флот и не може да има претенцията да е съперник на Картаген в морско отношение.
Между Рим и Картаген има мирни търговски договори ( вторият е от 348 г. пр. Хр.), като те увеждат въпроси, свъзани с мореплаването, а третият договор от 279 г. пр. Хр. Е насочен срещу Пир.
След завладяването на Южна Италия статуквото между Рим и Картаген се променя. Най- сериозни претенции и двете страни имат за владеенето на остров Сицилия, което е и основната причина за последвалите войни.
Картаген счита Сицилия за своя зано на икономическо и политическо въздействие и постепенно ликвидира конкуренцита на местните елински полиси. Укрепналият Рим не може да допусне монополното разпореждане на Картаген и е задължен да подкрепи гръцката част на Сицилия. Така се стига до т. Нар. Пунически войни- по името пуни.т.е., финикийци, защото така римляните наричат картагенците.
Непосредствен повод за избухването на войната е конфликт, избухнал през 264 г. пр. Хр. За сицилийският град Месана. Наемници от Кампания, които се наричат маментинци, вдигат въстание, взимат властта в града и извибат намиращите се в него гърци. Някои от гърците бягат в съседната Сиракуза и търсят помощ от местният тиранин Хиерон ІІ.Той бързо успява да заграби управлението и обсажда Месана. Останалите отправят молба за покровителстяво от страна на Рим, като се позовават на кръвното си родство с него.
За Рим това е удобен случай да покаже, че няма да допусне тази част от Средиземноморието да не е под тяхно влияние, разбиват сухопътната картагенска армия, след това и военните сили на Сиракуза и се договарят с Хиерон ІІ.
В началото на Първата пуническа война (264-241 г. пр. Хр.) силите на враждуващите държави са сравнително равни. Преимуществото на Рим е в това, че неговата армия е съставена от гражданско опълчение и съюзници, а картагенската армия няма еднороден състав и не може да бъде надеждна в критични моменти.
През 262 след обсада римляните превземат един от основните центрове от Сицилия- Агригент. Единствено няколко крайморски крепостни продължават да оказват съпротива на римската войска.
От своя страна, флотът на Картаген напада бреговете на Италия.
Поради това Рим стига до убеждението, че за да спечели войната, трябва да разполага с голям военен флот. Така се стига до създаването на 120 тежки военни кораба.
В битката при нос Миле край Лапарските острови картагенският флот е разбит от консула Гай Дуилий. Победата се дължи най. Вече на ново за времето се морско приспособление- абордажните мостове, като това дава възможност на римляните да се сражават чрез своите пехотинци. В чест на победата е построена колона, украсена с части от разбитите картагенски кораби.
Рим пренася войната в Северна Африка. През 256 започва голяма експанзия, ръководена от кансула Марк Атилий Регул, който, начело на 330 бойни кораба сразява картагенският морски флот при нос Еноком на южното крайбрежие на Сицилия. Следва десант близо до Картаген, който е обсаден. Уверен в успеха, Регул оттгегля по- голяма част от войската си и половината морски флот.
Картаген мобилизира всичките си граждани, като наема и военни отряди и гласува доверие на спартанският пълководен Ксантип. Той нанася голямо поражение на римляните, а от цялата армия на Регул се спасяват около 2000 души. Рим загубва превеса във войната.
От 255 г. пр. Хр. Насетне бойните действия се водят на остров Сицилия. По това време командването на картагенските сили се поема от Хамилкар Барка.
Рим събира нови войски, като успява да построи нов флот от 200 кораба.
През 242 Рим обсажда пристанищните крепости Лилибей и Дрепан, като по този начин спират доставките на припаси за картагенската армия. След падането на тези градове римската войска нанася решителна поражение в битката при Егатските острови през 241. С това Картаген е принуден да иска мир, според който предава всички се владения на Сицилия и изплаща огромни парични контрибуции. Картаген е лише от това да може да използва наемници от населението на Италия. Въпреки този довогор войната не е приключила.
Картаген решава да се опита да възстанови военните си сили като увеличи завоеванията си в Испания, защото земите там са плодородни, а и районът е богат на метали. Хамилкар Барка успешно започва провеждането на този план, а след неговата смърт начело на картагенските военни сили застава Хаздрубал, който основава град Нови Картаген. Рим сключва договор с Картаген, според който не може да се завладява на север от р. Ебро.
През 221 г. пр. Хр. Хаздрубал е убит и начело на картагенската войска застава Ханибал. Той смята, че картагенската армия е готова за война с Рим.
Поводът за войната е град Сагунт, който се намира по южната линия на Ебро и не е подвластен на Картаген. Недоволни от загубата на града, римляните искат Ханибал да им бъде предаден. Отказът поставя началото на Втората пуническа война (218-201 г. пр. Хр.)
Според стратегията на Ханибал войната трябва да се води на чужда земя- или в Испания, или в Северна Африка.
Начело на войска от около 80 000 пехотинци, 10 000 конници и 37 бойни слона Ханибал предприема нечуваия дотогава поход през Алпите в Италия.След този поход армията му се състои от 20 000 пехотинци и 6 000 конници, които влизат в Италия и по този начин изненадват римляните.
Появата на Ханибал в циалпийска Галия предизвиква спонтанно въстание срещу Рим от страна на галите, които попълват армията му и тя достига почти двойно повече хора от началото на похода. Така Ханибал на практика взима контрола над Северна Италия.
При р. Требия съединените армии на консулите Публий Корнелий Сципион и Тиберий Семптроний Лонг търпят поражение. Това предизвиква паника в Рим. Така през 217 г. пр. Хр. За консул е избран Гай Фламиний, който се заема да отбранява проходите на апенинските планини, които водят към централните части на страната.
Ханибал заобикаля тези проходи през блатата на р. Арно в Тоскана, като губи по пътя голям брой войници, като при този поход от слоновете само един остава жив, а Канибал губи едното си око.
Гай Фламиний се опитва да догони войската на Канибал, който попада в засада при Тразименското езеро, като заедно с него загиват около 15 000 войници (217 г. пр. Хр.).
Рим избира за диктатор Квинт Фабий, който изработва план за военните действия, докато населението на Рим панически бяга.
Квинт Фабий смята, че Ханибал иска да реши войната в една решителна битка. В същото време римляните разполагат с неизчерпаеми запаси и числено превъзходство. Той възприема тактиката на изчакване, поради което започва да носи името Кунктратор ( Бавен ). Тактиката се състои в постепенно изтощаване на противника чрез малки военни схватки, без да се влиза в решително сражение.
Предпазливостта на Фабий постепенно, въпреки че действа, предизвиква недоволство сред населението. Така през 216 г. пр. Хр. Са избрани за консули Марк Теренций Варон и Луций Емилий Павел.
През лятото на 216 г. се състои една от най- известните битки от дейноста. Картагенската армия унищожава двойно превъзхождащият я по брой противник, като едва 14 000 от 87 000 римски войници успяват да се спасят.
Борбите в сената са прекратени, а тактиката, предложена от Квинт Фабий, отново се възприема, като той е избран за консул и е наречен Максим ( Най- велик ).
Надеждите на Ханибал за изолиране на Рим от неговите съюзници не се оправдават напълно.
Рим разделя армията си на три части. Първата част трябва да блокира Ханибал в Италия, втората трябва да се бори за спечелването на Сицилия, като по този начин напълно изолира Ханибал от Картаген, а третата част трябва да прекъсне връзките на Ханибал с установилият се в Испания негов брат Хаздрубал. Ходът на войната въпреки това се развива в полза на Ханибал.
През 213 г. пр. Хр Марк Клавдий Марцел обсажда Сиракуза, а през 211г. тя е превзета от Рим.
През 209, предвождана от Корнелий Сципион, римската войска завладява и Нови Картаген. По същото време Квинт Фабий Максим превзема Тарент.
Ханибал се отправя към Рим, но той е наясно, че сам няма да може да превземе града и очаква помощ от брат си Хаздрубал, но неговата армия е разбита още през 207. Така Ханибал се оказва в безизходно положение.
Военните действия се пренасят в Африка, което принуждава Ханибал да напусне Италия.
Решителното за изхода на войната сражение става при града Зама през 202. Там Рим надделява. След този удар Картаген няма сили да се съвземе и капитулацията му е пълна.
Към средата на ІІ в. пр. Хр. Картаген до известна степен успява да се възстанови, но Рим продължава да търси възмезние заради Ханибал.

Стига се до Трета пуническа война (149-146 г. пр. Хр.). Картаген става обект на нападенията на Нумидия и Масаниса, към които Рим се присъединява.
Войната започва през 149 г. пр. Хр. ,като се отличава с гериочната съпротива на картагенците.
Рим подлага Картаген на почти двугодишна безрезултатна обсада. През 146 г. пр. Хр. Картаген е щурмуван, а сенатът заповядва градът да ръзе разрушен, заполен е, като гори 16 дни, а след това е изравнен със земята.

След успешното завършване на Втората пуническа война Рим се превръща във важен фактор в живота на елинистическият Изток.