Лекции по История

5. Спарта през VІІІ-VІ в. пр. Хр.

ХРОНОЛОГИЯ:
740-720 г. пр. Хр-Първа Месенска война
650-726 г. пр. Хр-Втора Месенска война

Според археологически разкопки през Х в. пр. Хр. в югоизточната част на Пелопонес възниква градът Спарта ( Лакедемон ).
Поради социалните условия и държавна структура Спарта се различава от останалите гръцки полиси.
Спарта не познава тиранията, като причината за това е в нейните политически и социални институции, които са основани на строга йерархия.
Спарта, както и другите гръци полиси, също има проблем с недостига на земя, но за нея колонизацията не решава този проблем. Единствената основава от Спарта колония е Тарент, като тя е основана от незаконните деца на хоплитите в южна Италия. Спарта намира изход от положението чрез разширяването на територията си за сметка на близките си съседи.
Така избухват Първата (740-720 г. пр. Хр.) и Втората (650-726 г. пр. Хр.) Месенски войни, които завършват с победа за Спарта. В хода на войните Спарта добива големи военни сили, които не се оспорват от никого.
Възниква проблемът за поддържането в подчинение на голяма маса роби. Поради това през VІІІ-VІ в. пр. Хр. Спарта е военизирана държава, като спартанското общество е един вид затворена община. Това предопределя и строгата йерархия в спартанското общество.
През VІІІ-VІ в. пр. Хр. в спартанското общество се оформят три основни съсловия- спартиати, периеки и илоти.
Спартиатите са представители на военната върхушка. Това е съсловие на професионалните бойци- хоплити, което осъществява господството си над илотите. През VІІІ-VІ в. пр. Хр. той се състои от около 9000 семейства, като в тях мъжете се занимават само с военно дело.
Земята, която притежават спартиатите, е обща. Разделя се на равни клери между отделните спартиати. Към отделните участъци се прикрепят илоти, които да обработват земята. Тук трябва да се отбележи, че за спартиатите единственото достойно занимание е войната.
Периеките вероятно са потомци на предишните ахейски жители. Те запазват личната си свобода, но не се ползват с политически права. Занимават се със занаяти и търговия.
Периеките участват във войската, но се бият отделно от спартиатите и са по- скоро помощни отряди във войската.
Илотите са поробеното население, но брой около 200 000 души. Те имат известно стопанска самостоятелност. Древните автори ги наричат обществени роби.
Начело на спартанската държава са двама наследствени царе- базилевси. Не всеки девет години те преминават през религиозно изпитание, което решава дали ще управляват още девет години или не.
След тях е съветът на старейшините ( герузия ), състоящ се от 28 души. Формално висшата власт е на народното събрание ( апела ), в което влизат всичко спартиати на възраст над 30 години.
Със засилването на противоречията в Спарта се появява колегията на петимата ефори ( надзорници ). Това е орган за контрол над герузията и двамата царе. Ефорите се избират за срок от една година.
Търговията в Спарта остава неразвита, като е само вътрешна и се задоволява единствено с местно производство.
Спартанските парични средства имат вид на пръчки и не се използват извън рамките на града. Всяка пръчка има малка стойност, като те се пазят в складове и при покупка често се налото да се превозват с каруци. В началото на VІ в. пр. Хр. започват да се правят и сребърни монети, но те се използват единствено от военните.
Поради техническата си изостаналост, спартанците не познават обсадните машини и не могат да превземат крепости. Силите на спартанската държава са насочени към опазването на мира и спокойствието в собствената им държава, защото трябва да държат в подчинение огромното мнозинство от илоти.
Интерес представлява съдбата на новородените. Специална комисия решава тяхната съдба. След навършването на определена възраст момчетата се включват във военни отряди, където се обучават във военно дело.

Военно- политическият режим с наложен до лудост култ към равенство води до пълен застой в икономическо, социално и културно отношение на Спарта.

През VІ в. пр. Хр. Спарта налага постепенно могъществото си и на политическа основа слага началото на Пелопонеския съюз.