Лекции по История

5. Праведен халифат (632-661). Арабо-мюсюлмански завоевания

Абу Бакр (632-634). Идва на власт при сложни обстоятелства. На теория в уммата етноса няма значение, но на практика има. Борба между мухаджири и ансари. Мухаджирите надделяват, ансарите не са единни. Халиф – наследник на Божия пратеник.

Борба на Абу Бакр срещу лъжепророците. Маслама (умалително Мусайлима) в земите на днешен Бахрейн. Постепенно набира сила. Абу Бакр изпраща срещу него Халид ибн ал-Уалид. Разбит е в битката при Градината на смъртта. 634 г. Абу Бакр умира.

Умар ибн ал-Хаттаб (634-644). Модел за справедлив управник. Може би истинския архитект на исляма. Последния халиф, при който уммата е единна.

Арабите нахлуват в Персия и я смазват. Силата на номадството – настъпваш бързо и бягаш още по-бързо. Между 612 и 632 Сасанидите и Византия водят кръвопролитн война. Две буферни княжества на север от Арабия – Гасаниди (Византия) и Лахниди (Персия).

644 г. Умар е убит – намушкан в корема от недоволен данъкоплатец. Последната му воля е неговият наследник да бъде избран от съвещание. Съветът е от 7 души – съратници на Мухаммад. Уммата няма глас. Двама кандидати – Усман ибн Аффан (умаййад) и Али ибн Аби Талиб (хашимит). Избран е Усман.

Усман ибн Аффан (644-656). Регистрация (записване) на Корана. Много четци загиват по време на битките. Още при Градината на смъртта нещата стават критични. Сред войниците се разпространява опасно явление – четат различни версии. Усман съставя комисия и записва каноничната версия на Корана. Халифски вариант. Всички видни представители са имали свои свитъци. Съвременният Коран е от свитъка на Усман.

Халифът иска да предпази уммата от разцепление, но тя вече е разцепена. Недоволство от версията на Корана и от администрацията на умаййадите. Муауййа ибн Абу Суфйан е управител на Сирия. Умаййадите имат голям управленски опит.

Заговор срещу Усман в края на 655 г. Нахлуват и му поставят ултиматум да отстрани Муауййа. Усман се съгласява, бунтовниците си тръгват, Усман ги предава. Убиват го.

Али ибн Аби Талиб (656-661) – братовчед и зет на Пророка. Женен за дъщеря му Фатима. Жена му умира 6 месеца след Мухаммад. Синове ал-Хасан и ал-Хусейн.

Силна опозиция срещу Али – Аиша, Талха и аз-Зубайр. Предание за клеветата – 626 г. Мухаммад тръгва на поход, взема Аиша. На почивката отишла по нужда, керванът потеглил и изостанала. Някакъв воин я качава на камилата. Слухове, че е изневерила. Мухаммад я върнал на Абу Бакр. След 40 дни Аллах спуска знамение, че за прелюбодеяние трябват четирима свидетели. Аиша е оневинена.

Опозицията се установява в Басра. Али потегля с войска. Мести столицата на империята от Медина в Куфа (Кербала). 656 г. Битката при камилата. Али печели, Тахла и аз-Зубайр са убити. Аиша е предупредена да не се меси в политиката. Победата носи много негативи на Али. Правоверните не трябва да проливат кръв помежду си. Възникват догматични спорове кой е прав – по резумпция всички са прави. Оправдават се с наличието на провокатори.

Много по-голяма опастност за Али е Муауййа. Разполага с войски и ресурси. Обвинява Али за бездействие при убийството на Усман. Юли 657 г. двете страни се срещат в Битката при Сиффн. 10 дни в пустинята, жега и прахоляк. Али взима надмощие. Муауййа издига на копията си страници от Корана, което е знак, че иска мирно решение и арбитраж. Стратегическо поражение за Али. Част от войската се отцепва – хариджити. Али се бори на два фронта.

Хариджитите планират едновременно покушение срещу Али и Муауййа. Януари 661 г. Али е убит в джамията, Муауййа се спасява. Хариджитите са свръхрадикална секта, смятат всички за езичници.

Халиф става синът му ал-Хасан, но не може да се бори с Муауййа. Отрича се от властта в негова полза срещу 5 милиона дирхама, с условието след смъртта му пак да стане халиф. Оттегля се в Медина и основава първия в историята на исляма харем. Умира преди Муауййа.