Лекции по История

5. Германия 1933–1939 г. – раждане на националсоциализма и победата му, Хитлер като политик, дипломатическа и икономическа подготовка за война за световно господство.

1. НСГРП - Официално тя е създадена на 24 февруари 1920 г. в мюнхенската бирария "Хофброй". Пред около 2 000 души Хитлер излага 25-те точки от програмата на партията: тя ще гради "национален (т. е. германски) социализъм", който няма да се основава на колективизация, доколкото частната собственост и индивидуалната инициатива са "германски добродетели"; противопоставя се на рентиерския капитал и експлоатацията; защищава дребната собственост, но настоява за национализация на 51 на сто от едрата с цел нейното "по-добро" управление и участие на работниците в преразпределението на печалбата; по същите причини настоява и за частична национализация на банковото, финансовото и кредитното дело; тя е за "семейно ползване" на едрата земеделска собственост чрез нейното разделяне. Сред главните й задачи са възраждането на "Велика Германия" и премахването на клаузите на Версайския договор. Своите основни противници националсоциалистите виждат най-вече в "космополитичното еврейство" и в комунистите. С едно само изключение - отказът от искането за аграрна реформа през 1928 г., програмата на НСГРП остава без промени, включително и след идването на Хитлер на власт. Тъкмо това обаче е още едно доказателство за нейната демагогия. Тя обещава всичко във всички посоки и на всички социални групи - от най-бедните до най-богатите. Още по-важното в случая е, че много по-отчетливо от демагогията й изпъкват яростният национализъм, шовинизъм и расизъм, при това не като самоцел, а по-скоро като средство за реализация на обещанията, които се съдържат в програмата.

2. „Моята борба” - Известният като "бирен бунт" на Хитлер от 8 ноември 1923 г. не успява. НСГРП е забранена, а фюрерът й отива в затвора с 5-годишна присъда. Той излежава само 13 месеца, но не си губи времето, а създава добилото печална слава творение - книгата "Четири години и половина на борба срещу измамата, глупостта и подлостта", значително по-известно като "Моята борба". В "библията на германския националсоциализъм" Хитлер излага основните идеи за бъдещето на Германия като "трети Райх" (първият е на тевтонските рицари, а вторият - обединена Германия на Бисмарк). Книгата представлява комбинация от краен расизъм и "социален" дарвинизъм. Два са според Хитлер основните елементи, които определят развитието на световната история: расите и пространството. Самата природа е разделила човечеството на раси, които образуват пирамида. Най-отгоре са северните (т. е. "арийските”), призвани да управляват всички останали. За целта обаче им е необходимо и "жизнено пространство". Най-големият враг на арийските раси е "демоничната еврейска антираса", която чрез кръвосмешения разрушава "чистотата" на останалите раси, защото по този начин пречи за "правилния строеж" на пирамидата.Следователно голямата задача на бъдещия "хилядолетен" Трети райх е, след като си разчисти сметките с Франция, да тръгне на изток, към славянската раса, за да търси "естествено разширение" на територията си. А за "еврейската антираса" в "Майн кампф"- е отредена съдба, която след 1941 г. става известна като "окончателното решение", т.е. пълното й унищожаване. Определени са и сроковете за "изковаване" на "победоносния арийски меч", с който Германия ще реализира целите си - шест години, след като НСГРП дойде на власт. Как точно партията ще поеме властта - чрез насилие или по парламентарен път, в книгата не е уточнено. По-важното обаче е, че посланието на Хитлер не само е чуто, но и посрещнато с възторг от хиляди, които още не могат да забравят унижението от поражението в Първата световна война. А доколкото главните виновници за това поражение са левите и в частност комунистите, нанесли през ноември 1918 г. "удара в гърба" на сражаващите се по фронтовете германци, те са набелязани и като една от основните мишени на нацисткото отмъщение във вътрешнополитически план.

3. Партията през годините - След излизането му от затвора Хитлер се заема енергично да подготвя основния инструмент за реализирането на целите си - партията. Според него задачата й е да завоюва властта, без да се колебае в избора си на средства. Тя е антипарламентарна по своята същност и организация, защото отрича принципа на мнозинството. Целта й не е нито да възстанови монархията, нито да укрепи републиката, а отново да създаде германската държава. Членовете на партията трябва да бъдат фанатични и нетолерантни, възприемайки идеите й за единственото вярно учение, стоящо над всички други поотделно или взети заедно.
През 1923 г, в навечерието на "бирения бунт", НСГРП брои около 55 000 членове, а в създадената още през 1921 г. военна организация на партията - СА (Щурмабтейлунг - щурмови отряди), членуват около 15 000 души. На 17 февруари 1925 г., скоро след излизането на Хитлер от затвора, партията възстановява легалната си дейност. По време на принудителното отсъствие на фюрера обаче са се появили проблеми с левицата вътре в НСГРП, оглавявана от братята Грегор и Ото Щрасер и Йохан Гьобелс. Това също е една от причините през 1926 г. да бъде приет устав на НСГРП, който премахва елемента "вътрешни избори" партията вече и официално се изгражда на базата на "фюрер-прин-ттипа". Създават се и младежки организации - Хитлерюгенд и Съюз на германските девойки. Възникват и СС (Шуцстафел) - защитни отряди с охранителни функции, които постепенно се превръщат в своеобразна каста, съставена от най-верните изпълнители на разпорежданията на фюрера.Нараства и броят на членовете на НСГРП. В края на 1928 г., достигат до 108 000 души. Независимо от тези очевидни успехи обаче до парламентарните избори от 1928 г. НСГРП неизменно получава от избирателите като цяло нищожна подкрепа. Причините са свързани най-вече с т.нар. "златна ера" на Густав Щреземан, лидер на дясноцентристката Германска народна партия, канцлер (1923 г.) и външен министър (от 1923 г. до смъртта си през 1929 г.) на Германия.

4. НСГРП към властта - На 30 януари 1933 г. президентът възлага съставянето на кабинет начело с Адолф Хитлер. Хинденбург е убеден, че най-сетне е успял да "интегрира" НСГРП в дясна коалиция, където тя да бъде "контролирана", още повече, че в новия кабинет партията разполага само с две министерски кресла.И двете обаче са на вътрешните работи - съответно на Германия (Вилхелм Фрик) и на Прусия (Херман Гьоринг). Така националсоциалистите поемат контрола върху цялата полиция. По настояване на Хитлер още на 4 февруари президентът Хинденбург обявява поредното разпускане на Райхстага и насрочва за 5 март нови избори - трети в разстояние само на 8 месеца.Междувременно на 27 февруари пламва сградата на парламента. Правителството обвинява за подпалването му левите и в броени часове арестува над 4 хил. антинацисти. На следващия ден с президентски декрет кабинетът получава правото да поставя под свой контрол местните правителства, което фактически е първата и най-сериозна крачка към ликвидиране на автономията им. Тактиката е проста, но ефикасна - СА-отрядите предизвикват безредици, това води до подмяната на полицейските шефове с нацисти, после следва комбиниран натиск върху местните власти,който също завършва с тяхната подмяна с верни на НСГРП хора.

5. Избори и първи промени - В обстановката на небивала антикомунистическа истерия в изборите от 5 март 1933 г. НСГРП получава 43,9 на сто от гласовете срещу 18,3 на сто за социалдемократите и 12,3 на сто за комунистите. Мандатите на всичките 81 депутати-комунисти обаче са обявени за недействителни, а почти цялото ръководство на партията е арестувано. Отварят се първите концлагери, в които за около шест месеца, до септември, са изпратени над 100 000 души. Броят на убитите надхвърля 500 души. На 23 март 1933 г. Хитлер внася, а послушното мнозинство в Райхстага гласува "Закон за отстраняване на бедствията на народа и Райха". Правителството получава законодателни права, включително и това да променя конституцията. Правото да подписва законите, за да влязат в сила, се прехвърля от президента на канцлера, с което изпълнителната власт и лично Хитлер фактически получават извънредни пълномощия. Така, макар и без да е отменена, Ваймарската конституция е суспендирана и отива в историята. От април правителството вече може да назначава и "райхсгубернатори" в отделните лендери, с което окончателно е ликвидиран федералният принцип на устройство на държавата. Започва чистка на евреи и комунисти от държавната администрация.

6. Чистки - На 26 май 1933 г. ГКП е и формално забранена. На 22 юни съдбата и е последвана от ГСДП. А с публикувания на 14 юли с.г. "Закон срещу реконструкцията на партиите" фактически са забранени и останалите политически формации с изключение на НСГРП. Разпуснати са и всички съществуващи профсъюзни централи, наследени от "унитарния" националсоциалистически Трудов фронт. На 30 юни 1934 г. Хитлер организира и т. нар. "нощ на дългите ножове", в която са избити над 1 000 нацисти. Сред тях са шефът на СА Ернст Рьом, левият национал-социалист Грегор Щрасер, бившият канцлер ген. Шлайхер и други.Два са главните мотива на Хитлер за това жестоко разчистване на сметките с "вътрешнопартийната опозиция". От една страна, Рьом оглавява една истинска "армия" от близо 2,5 млн. щурмоваци и не крие претенциите си именно те да станат гръбнака на бъдещия райхсвер, т. е. на редовната армия. Хитлер обаче съзнава, че ако иска в максимално кратки срокове да изгради онзи "победоносен меч", който да му позволи да осъществи мечтите си за нов световен ред, трябва да се облегне предимно на кадровото офицерство. Елиминирайки Рьом и приближените му, той прави тъкмо този избор.Второ, чрез "нощта на дългите ножове" фюрерът прочиства партията от нейното ляво крило, наивно хранещо надежди, че с идването й на власт ще започне осъществяването и на "втората национал-социалистическа революция", т. е. на социалните аспекти от програмата на НСГРП. Ликвидирайки физически лидерите на това ляво крило, Хитлер отправя ясно послание към онези, които реално могат да подпомогнат реализацията на плановете му - представителите на едрия финансов и промишлен капитал.

7. Нова политическа система - На 2 август 1934 г. умира и престарелият президент на фактически вече ликвидираната Ваймарска република Хинденбург. Същия ден Райхстагът гласува закон, с който слива президентския пост с този на министър-председателя. Така Хитлер става не само райхсканцлер, но и фюрер на германската държава.

8. Същност на националсоциализма - След като е една от разновидностите - дясната - на тоталитаризма, националсоциализмът, първо, се основава на монистката идеология, която претендира за изключителност, независимост и всеобхватност на обществения мироглед. Сред нейните носещи "пилони" са расовата теория за превъзходството на "арийците", крайният национализъм, пълното подчинение на водача, призван еднолично да взима всички решения, използването на паравоенни организации за упражняване на насилие и терор, антидемократизмът, антипарламентаризмът и т.н. Второ, националсоциализмът не търпи никаква друга власт извън самия него, поради което задължително превзема и подчинява, поставяйки под пълен политически и идеологически контрол целия държавен апарат - съд, полиция, армия, средства за масово осведомяване. Опозицията е забранена не само като действие, но дори и като помисли, "класовите" профсъюзи са подменени с послушни казионни синдикати, а едноцветният парламент му поднася без проблеми всички онези "правни норми", които той пожелае.Трето, оръжието за превземането на държавата е единствената, масова и тотално идеологизирана партия. При това нейната основна задача е не просто да функционира в една политическа система, а по-скоро да мобилизира и управлява тази система - не случайно Хитлер твърди, че във фашистката държава "партията не е цел, а средство".

9. Развитие на партията - В първите две години след идването си на власт това "средство" набъбва с нови 1 600 000 души.Това принуждава ръководството на НСГРП да обяви през 1935 г. мораториум за прием на нови членове, който продължава близо две години. Едва след това Хитлер обявява намерението си да направи една "партия-елит на нацията", в която да членуват около 10 на сто от населението. Така и става - през 1939 г. НСГРП брои вече над 5 милиона членове.Освен това, още когато подготвя идването си на власт, националсоциализмът осъществява операция по дублирането на всички държавни органи с партийни. След поемането на управлението отношенията между тях стават отношения между привидния (държавата) и действителния (партията) източници на властта. При това, независимо колко виден партиен функционер е бил и независимо на колко висш пост отива, излезе ли от партийните структури, съответният държавен служител автоматически се оказва в подчинено положение.

10. Терор - това двойно подчинение на обществото (то е "национализирано, т. е. изцяло подвластно на държавата, а държавата узурпирана от партията) се осъществява с методите на масовия терор. В Германия жертви на този масов терор стават комунистите и социалдемократите; проститутките и хомосексуалистите; циганите и свещениците; евреите и славяните. В тоталитарното общество и в частност при националсоциализма на власт не може да има индивидуален терор, той е винаги и само масов - срещу плурализма въобще срещу социални групи въобще. Едни от формите на този масов терор, наред с концлагерите, са стерилизацията и все по-широко практикуваната "евтаназия", на която се подлагат физически и умствено недъгавите поданици на Райха. Само през 1937 г. например са стерилизирани около 200 000 души, а през 1939 г. чрез системата на газовите камери последователно са "подложени на евтаназия", т. е. умъртвени, 5 000 деца с умствени дефекти и около 100 000 "неизлечимо болни".През 1935 г. Райхстагът приема "Нюрнбергските закони", които забраняват на евреите да имат германско гражданство, отнемат им правото на смесени бракове, ограничават ги в заемането на определени държавни длъжности и т.н. На 9 ноември 1938 г. е организирана и т. нар. "кристална нощ", в която са извършени масови погроми над еврейската собственост в цяла Германия - магазини, лекарски кабинети, адвокатски кантори и жилища.

11. Показност - националсоциализмът не може без специална хореография и символика. Пищните военни паради, манифестациите с многохилядно участие, партийната "униформа", факелните шествия - всичко това са задължителните атрибути на тази хореография, целта на която неизменно е, от една страна, да демонстрира силата на режима, опиращ се на "единомислието" на нацията, и от друга страна, да внушава респект и страх сред евентуалните опоненти.

12. Икономика - макар и без да достига до ликвидиране на частната собственост, националсоциализмът осъществява и централизирано ръководство на икономиката. Още с идването си на власт Хитлер започва подготовката за бъдеща война и икономиката на Германия е ориентирана почти изцяло именно към максимално бързото възстановяване на военния й потенциал. Със закона от 1934 г. "За въвеждане на ред в националния труд" започва и срастването на националсоциалистическия и икономическия елит. Собствениците на предприятия вече са произведени и в техни "фюрери". Стачките са обявени не за трудов конфликт, а за враждебен политически акт.Освен това през 1936 г. Хитлер въвежда и официално т. нар. "икономически контрол" на държавата над предприятията, който, макар и далеч от пряката държавна собственост, започва систематично да подчинява различните стопански сектори чрез правилници, данъци, държавни поръчки и т. н. Чрез т. нар. "Нова органична структура на германска икономика" всяко предприятие е присъединено към една от шест централизирано ръководени стопански групи. По подобие на "петилетните планове" в СССР, ориентирайки почти изцяло стопанството към подготовката на страната за нова война, националсоциализмът фактически също упражнява централизираното му ръководство чрез специално създадената през октомври 1936 г. "Служба за четиригодишния план".

13. Култура - На "аризация" са подложени и науката, изкуството, спортът. Появяват се не само националсоциалистическа история или философия, но и "германска физика", "арийска математика" и "нордическа биология". В изкуството е наложена строга цензура, основана на принципа на "на-ционалсоциалистическия реализъм". Всички обществени библиотеки официално са "прочистени" от "вражески автори" - евреи, комунисти или просто пацифисти. Строги санкции се налагат на спортистите, ако "ариецът не е първи". Така в навечерието на Втората световна война германското общество е изцяло в клещите на тоталитарната политическа система. Това позволява на Хитлер уверено да тръгне и към следващата си цел - установяването на "нов световен ред".