Лекции по История

4. Ранна република. Завладяване на Италия

ХРОНОЛОГИЯ:
493- битка при Регилско езеро
406-396- война с етруският град Веи
353-351- първа самнитска война
340-338- втора латинска война
390- завзимане на Рим от галите
327-301- втора самнитска война
298-290- трета самнитска война


Утвърждаването на Римската република е съпъствано и от увеличаване на населението и разширяване на територията на държавата. Отчасюти териториалното уголемяване се осъществява по пътя на мирния синойкизъм (обединяване), но предимно чрез целенасочена експанзия и анексия. Веригата от напрекъснати войни през V-ІІІ в. пр. Хр. се води, от една страна, за да се задоволят нуждите на бързо развиващото се робовладелско стопанство и нуждата от нови плодородни земи. От друга страна, постоянните кампании са тези,които могат да разрешат вечно актуалния въпрос.
Ако може да се вярва на преданието, през 510-509 г. пр. Хр. актът на експанзия засяга етруските. Според легендата етруските дори успяват да завладеят Рим и да го принуди да сключи мирен договор.
Отношенията на Рим с латините според легендите се усложняват извънредно много, защото разрастването на Рим започва да става заплаха за тях. Стига се дори до т. нар.Първа латинска война (496-493 г. пр. Хр.) Частичните победи от на двете враждуващи страни и общата опастност в лицето на заобикалящите ги планински племена екви и волски води до мирно приключване на военният конфликт, като през 493г. пр. Хр. консулът Спурий Касий сключва съюз с федерацията на осемте латински сграда. Според клаузите Рим има ръководеща роля в новото обединение.
Победи се печелят от Рим и при войните му с екви и волски, като земите им постепенно преминават под римска власт.
През V в. пр. Хр. експанзията на Рим е спряна от келтите или галите. Те започват да презвемат област след област в Северна Италия и постепенно изтласкват етруските. Галите нанасят голямо поражение на рамляните при р. Алия ( приток на Тибър ) през 390 г. пр. Хр., а оставеният без защита Рим е опожарен, като успява да се запази само укрепеният Капитолий. Галите се оттеглят, защото собствените им селища са застрашени от нападения на алпийските племена и се нуждаят от защита.
През следващите години римляните продължават успешните си борби с еквите, волските и етруските. Непрекъсната зап лаха от ново галско нападение създава още по- тясно обединение на целият Лаций с Рим и до укрепването на римо- италийски съюз, към който се приъединяват и други племена от Средна Италия.
Агресивната политика на Рим изостря неговите териториални претенци към южните области на Лации. Там ябълката на раздора е Кампания, където по това време между племената, които я населяват, и самнитите се води ожесточена борба за владеенето на град Капуа. В средата на ІV в. пр. Хр. натискът на самнитите се засилва. Рим взима страната на Кампания и води три продължителни войни за политическо надмощие.
Първата самнитска война (343-341 г. пр. Хр.) завършва с победа за римляните. Те налагат господството си над Кампания и овладяват Капуа. Увеличената мощ на Рим кара латинската федерация да иска за еднакви права с Рим, т.е., единият от консулите и половината от сената да се избират между латините. Отказът на Рим води до избухването на Втората латинска война (340-338 г. пр. Хр.). Успешният и изход открива за Рим възможността за нова завоевателна политика срещу самнитите.
Втората самнитска война (327-304 г. пр. Хр.) е предизвикана от завземането от Рим на гръцкият град Неапол в Кампания. В планинските местности римляните понасят поражения. В хода на бойните операции е ювъведен манипулярният строй и в крайна сметка римляните печелят войната.
Третата самнитска война (298-290 г. пр. Хр.) Рим води война срещу многочислена коалиция, в която влизат самнити, етруски и гали. През 288 г. пр. Хр. след победа при Вадимонското езеро Рим окончателно взима прюевес над своите противници.
След завладяването на Средна Италия и краят на самнитските войни Рим насочва завоевателната си кампания срещу Средна Италия, където най. силен е Тарент, който е гръцка колония.
Поради това, че южноиталийските полиси използват наемници, за борбата с Рим Тарент търси помощ от царя на Епир- Пир, който има амбицията да постигне славата на Александър ІІІ Велики. Той има планът да сплоти гърците от Италия и Сицилия, да надделее над Рим и Картаген и след това ще се насочи на Изток, за да го покори. Така в началото на 280 г. пр. Хр. Пир се стоварва в Южна Италия начело на армия от 22 000 пехотинци, 3 000 конници и 20 бойни слона.
Първото голямо сражение става близо до Хераклея, където римляните са напълно разбити.
Пир се оттегля в Апулия.
През 279 г. пр. Хр. при Аускулум се състои втора голяма битка между двете армии. Пир отново печели, но с цената на големи загуби, откъдето идва и изразът Пирова победа.След това Пир провожда пратеничество в Рим, което иска мир, но получава отказ.
Положението на Пир става напечено, след като Картаген сключва срещу него и срещу сицилийските полиси съглашение с Рим. Пир прихвърля войските си на Сицилия, като отглавява борбата на тамошните гърци срещу картагенците и започва да събира сили за експедиция в Африка. По време на тригодишното му отсъствие Рим се готви за решително сражение. През 275 г. пр. Хр. сражението се провежда в блатистата местност край град Малевентум, където римляните печелят. Пир напуска Италия, а три години след това е убит при уличен бой в Аргос.
Рим след победата си над Пир превзема Тарент. Южна Италия е под римска власт.
В същото време подчиняването на галите от Северна Италия е въпрос на време.
Въпреки че завоюва Италия, Рим не създава единна държава, а сам остава полис. Той създава федерация от подчинените му градове и племена, като с всяко от тях Рим подписва индивидуално съглашение.
Най- разпространената форма за осъществяването на държавно- правните отношения на Рим и на зависимите от него общини са муниципиите ( задължения ), защото населението на тези градове е задължено на Рим. Те имат вътрешна самостоятелност при разрешаването на вътрешните си въпроси.
По отношение на външната политика и в случаите на война боеспособното население се организира в гражданско опълчение, което влиза в състава на римската армия.