Лекции по История

4. Гърция през VІІІ-VІ в. пр. Хр.

ХРОНОЛОГИЯ:
ок. 775-675 г. пр. Хр. - първи период на гръцката колонизация
675 до 500 г. пр. Хр.- втори период на гръцката колонизация


Гърция през VІІІ-VІ в. пр. Хр. преживява преход от единните общини, ръководени от родовата аристокрация, към по- развити форми на робовладение и към робовладелските полиси. Изпъква пълната власт на родовата аристокрация, в чиито ръце се намират всички зоконодателни, съдебни и военни инициативи, както и религиозните дела.
Друга съставна част от обществото са общинниците, които съставляват свободният народ- демос. Той се обединява за обща борба срещу тоталната власт на отделните родове.
Процесите на социално разслоение се ускоряват, като процесът се отличава с концентрация на земята в ръзете на аристокрацията. От своя страна, масата от населението губи своите парцели земя, както и икономическата си независимост, личната си свобода поради дългове.
През този период занаятчийството се отделя от селското стопанство, което се обособява като самостоятелен клон на производство.

С развитието на градският живот се дава тласък на развитието на търговските отношения.
Заедно с това едрите търговци и собствениците на големи занаятчийски работилници започват да се специализират в дейността си, като интересите им налагат широкото използване на робски труд.
Започва преходът от натурално към стоково- парично стопанство. Във вразка с това се появяват монетите от електрон ( сплав от злато и сребро ). В същинска Гърция се използват монети от сребро.
Според една легенда царят на Аргос Фидон въвежда система от мерки и теглилки.
Използват се също и неголеми метални пръчки ( оболи ), като 6 от тях правят една драхма.
През периода също се резвиват колонизацията, появява се ранната тирания и се създават първите полиси.
Колонизацията се дължи на социални и политически изменения, сред които и голямото имуществено и социално неравенство. Неголемите територии на полисите не могат да осигурят достатъчно работа и средства за живот на все по- многобройните граждани. За колонизацията имат голямо значение и политическите причини. Преселниците обикновено имат за ръководител (ойкист) представител на обеднялята родова аристокрация.
Преселването добива големи размери и влиза в историята като Великата гръцка колонизация.
В началото си голяма част от гръцките колонии са земеделски селища.
Гръцката колонизация се развива в три посоки- запад ( към югоизточна Италия, остров Сицилия и Испания ); североизток ( към северното крайбрежие на Егейско море и бреговете на Мраморно и Черно ); на югоизток и юг ( към южните брегове на Мала Азия и Африка ).
Гръцката колонизация протича на два етапа. Първи- ок. 775-675 г. пр. Хр. Обхваща Халкидическият полуостров и се съсредоточава на запад; Втори- до 500 г. пр. Хр. Колонизирани са крайбрежията от устието на р. Струма до устието на р. Дунав.
Гръцките колонии се разпростират от Херакловите стълбове ( дн. Гибралтарски пролив ) до устието на р. Дон и от Масилия до Навкратида.
Колонизацията извежда Гърция от състоянието на сравнителна изолация, като историята на отделните райони на Средиземно море започва да се слива в единен процес.
Редом с колонизацията се изостря и социалната борба, която прераства в граждански войни. Те се изразяват в преврати, масови изселвания, убийства, въстания, конфискации на имущество.
Настъпва времето на ранните тирани ( напр. в Ефес, Милет, островите Самос ). Тиранията е преходно стъпало от упадъка на влиянието на родовата аристокрация към първите форми на демокрация.
Тираните не подобряват социалното положение на малоимотните и безимотните слоеве от населението. Усилията им са насочени към засилването на военния режим и личната наемна гвардия.
С идването на тиранията родовата аристокрация губи голяма част от своето влияние.
В борбата властта премината постепенно в ръцете на новата робовладелска аристокрация. В обществото се налага робовладението, като робите и робовладелците стават противоположните класи на новият политически строй. Така се оформят окончателно полисите.
Думата полис означава град, държава и гражданска община, но за елините тези понятия се сливат в едно. Полисът териториално обединява земи, мери, рудници, каменоломни и т.н. В него влизат и селата, които се разполагат в неговите покрайнини. Полисът става център на стопанският живот, както и център на държавния и религиозният живот.
Животът извън полисите според елините не е достоен и не е нормален.
Главният признак на полиса е политическата самостоятелност и независимост от другите общини. Според тогавашните представи всички граждани на един и същ полис произхождат от общ прародител и са свързани с кръвно родство.
Независимо, че всеки полис има свое божество, постепенно започва да се оформя единно елинско самосъзнание, като негови признаци са религията и общият език.
Интерес представлява статутът на регилиозните храмове. Тяхната територия е неприкосновена, както и личността на този, който е в тях.