Лекции по История

3. Ранна република. Държавно устройство

ХРОНОЛОГИЯ:
494- първа плебейска сецесия
449- втора плебейска сецесия
367- закони на Лиций


При установената републиканска форма на управление най- важен държавен орган става народното събрание. За разлика от атинската еклесия този държавен орган остава разпокъсан. Известно е, че се свикват три вида комиции.
До средата на VІ в. пр. Хр. народното събрание се организира само по курии. По това време те са затворени родови обединения на патрициите.
С течение на времето и особено след реформите на Сервий Тулий влиянието на куриатните комиции в обществения живот постепенно се намалява. Те решават само въпроси, свързани със семейното право и родовите култуве, като само фиктивно са причислени към върховната власт.
Центуриатните комиции се свикват от консулите пролет или есен на Марсово поле, посветено на бога на войната , което се намира извън границите на града. На определения ден на разсъмване всички граждани са задължени да се явят на посоченото място в пълно въоръжение и се нареждат по центурии според имущественият си ценз. Отпред застават конниците и т.н. Гласуването става по центурии, като всяка една има права на един глас.
Дефилирането на бойните единици започва с конниците,които първи подават вота си. Следват ги центуриите от първия разред и ако тяхното мнение съвпада с това на конниците, веднага се получава мнозинство, като става излишно по- нататъшното гласуване и изборът се прекратява. В противен случай се гласува, докато надделее едно или друго решение. На практика само най- богатите граждани предопределят най- важните въпроси за държавата.
През втората половина на ІІІ в. пр. Хр. се установява всяка една от петте имуществени категории ( без пролетариите ) да дава еднакъв брой гласове за общото решение. Постепенно законодателната дейност се прехвърля върху трибутните комиции.
В хода на борбата между плебеите и патрициите важно държовно значение придобиват събранията на плебеите по триби. От 287 г. пр. Хр. с постановлението на Квинт Хортензий решенията на трибутните плебейски комиции стават валидни и за патрициите, а самите те се превърщат в основен законотворчески орган.
Безспорно плебеиските комиции са най- демократичният орган, защото за тях не се изискват имуществен ценз или произход. Постепенно в тях започват да участват и патриции, а от ІІ в. пр. Хр. значението им за държавата е решаващо.
Куриатните, центуриатните и трибутните комиции показват, че в Рим съществуват няколко вида народни събрания. Те имат право да приемат или отхвърлят закони, да избират държавюни длъжностни лица, както и да са върховна съдебна инстанция. Недостатъчно ясното разграничаване на функциите и компетенциите им дава възможност на аристократичния елит да ги използва за свои цели, както и да ограничава влиянието на народа въпху политическата власт в страната. Фактически различйните видове народно събрание нямат законодателна инициатива и само могат да обсъждат отделни въпроси, които се внасят от магистратите, предварително са обсъдени и одобрени от сената и предстои само повторно да бъдат одобрени.
Сенатът е най- важният римски държавен орган. От ІV в. пр. Хр. неговият състав се попълва от бивши магистрати, освободени от пълномощията си. След приключването си на мандата на магистрати те автоматично влизат в сената, като званието сенатор се дава пожизнено. За участие в сената се изисква имуществен критерии и високо обществено положение.
Решенията в сената се взимат чрез гласуване.
Сенатът е постоянно действащ държавен орган. Нито един законопроект не може да бъде приет, без да бъде подложен преди това на обсъждане в сената. В случай че комициите приемат един закон, той влиза в сила едва след като бъде повторно одобрен от сената.
Силата на сената се увеличава и поради това, че от неговите среди се избират и съдебните колегии. В същото време всички магистрати са длъжни да се отчитат за дейността си пред сената и се оказват изцяло под негова зависимост. На практика сенатът контролира държавата.

Магистратите в Рим се делят на редовни и извънредни. Те са изборни и имат определен мандат- за една година. Изборът на магистратите става три или четири месеца преди встъпването им в длъжност. Самите магистрати стоят над народа, като разполагат с цялата изпълнителна власт. По време на своя мандат те не могат да бъдат сменяни, както и не подлежат на съдебна отговорност. Всяка обида към тях се възприема и като обида към римският народ като цяло. Изпълняваната от тях длъжност се счита като дълг, а не като служба и поради това не се заплаща.
От извънредяните магистратури с най- голямо значение е длъжността диктатор. Той се избира при изключителни обстоятелства, като влатта му се дава са срок от 6 месеца и той сам доброволно трябва да върне пълномощията си при изтичането на този срок, а дори и по- рано, ако се прекратят обстоятелствата, поради които е бил назначен. За времето, ПРез което диктаторът управлява, всички останали магистрати са му подчинени, а ветото на народните трибуни е невалидно.
Отствието на постоянен държавен апарат предпоставя успешното изкарване на мандата само при наличието на достатъчно собствени средства както за обществени нужди, така и за лична охрана.
Предполага се, че през първите години на Републиката начело на изтълнителната власт стои претор ( предводител, водач ). Подобна ситуация обаче създава опастност за връщане на монархията. Поради това от V в. пр. Хр. преторите стават двама, като управляват заедно и имат еднаква власт. Постепенно те започват да бъдат наричани консули.
Консулите имат в ръцете си висшата гражданска власт, а по време на война изпълняват длъжността на пълководци. Имат за помощници т. нар. квестори. Консулите са четирима, като завеждат финансите, стопанисват държавната хазна и са пазители на дърьжавния архив. Колегията на двамата претори отговаря за запазването на реда в града и въобще за съдебната власт.
Народните трибуни имат правото да се намесват в действията на всички магистрати, както и да ги арестуват и да обжалват решенията на сената.
По-късно се създава длъжността на цензорите. Те се избират между бившите консули, като имат задължението да разпределят гражданите по имуществен ценз, да съставят списъците на сенаторите.
Съществуват и едили, които се занимават с продоволствието на града, строителството, контрола над пазарите, уреждането на обществените игри, тържества и празници.
Въпреки че в Рим не съществува жреческо съсловие, налице са жречески колегии. Те са пазители на "божественото право", помощници на магистратите по въпросите, свързани с култа, а всеки акт в държавата започва и завършва с религиозен обред. Най- голямо е значението на колегията на понтифексите, оглавявяна от Велик пантифекс.
При международните контакти голямо значение има колегията на фециалите, която следи за спазването на всички ритуали, които се отнасят до международните връзки.
Определено влияние върху политикато оказват и всичйки жреци и предсказатели, защото тълкуванията на различните поличби и знамения могат да служат като ръководство при насрочването на важни дела.

Римската войска е народно опълчение и се попълва чрез всеобщи набори на граждани на възраст между 17 и 46 години.
Основната бойна единица е легионът, който обикновено се състои от 4500 души- 3000 тежковъоръжени пехотинци, 1200 лековъоръжени войни и 300 конници.
Първата значителна реформа в армията засяга нейният боен ред. Целта е да се превърне бавноподвижната римска войска в нещо подобно на македонската фаланга. Въвежда се т. нар. манипулярен строй. По време на битка легионът се построява в 3 редици, всяка от които се дели на 10 отделни манипули. Те се разполагат в шахматен ред и имат голяма гъвковаст и самостоятелност по време на битка. В първия ред застават бойците с копия- хастати, които са най- младите. Зад тях са по- здравите войни. Най- отзад се намират триариите- тежковъоръжени ветерани, които са основната ударна сила и боен резерв на армията.
Според описанието на Тит Ливий сражението започват първо хастатите. Ако те не са в състояние да разбият неприятеля, бавно отстъпват назад, а принципите ги приемат между редиците си и продължават сражението. Триариите остават най- отзад, като носят бойните знамена, като ги държат наклонени и забити в земята, като изграждат заградена бойна линия.
Ако принципите нямат успех, отстъпват постепенно към триариите. Триариите приемат хастатите и принципите при себе си и, като образуват плътна фаланга, бързо нападат неприятеля.
Дисцеплината в римската войска и извънредно строга. Наказанията са чести и големи. Военната служба се смята по- скоро за достойнство, отколкото за задължение. С тази войска Рим крои планове за завладяването на Италия.