Лекции по История

3. Проблеми на хронологията и периодизацията в историческото развитие на тракийското общество.

За баща на историята – Херодот, правенето на история е един вид анкета, която включва в себе си и писмения и запис. Тракийския свят обаче излиза извън анкетата на автора типични тракийци лого нямат. По отношение на тракийската действителност Херодот остава по – скоро на равнището на йонийската логографска школа, очевидно при него се разграничават най – общо три основни хронологически пласта от данни. Първият се разполага във времето за епохата на критичната граница към средата и края на VIв. Авторът включва текстовете за времето на самата критична граница, отразява събитията на гръцко – персийските войни или се отнася към първата половина на VIв. Типичен пример за проблемната ситуация е известието на Херодот за мизите. Деспора в съвременната историография за непоклатимата, се счита територията за миграцията на мизите от северозападните предели на Балканския полуостров и Мала Азия. Никои не обръща внимание на свидетелството на Херодот, което съобщава за обратното движение и преселение на мизите. Предложенията от Ал.Фол хипотези се налага и поради обстоятелството, че древния автор показва класическия път на предвижването от Предна и Мала Азия през протоците до устията на големите балкански реки Места, Струма, Вардар и от там през Тиопия и Беотия към Делфи. Известията на Херодот за тракийските племена разкриват, че поясняването на етническата карта на южно дунавските земи се извършва към втората половина на VIв.пр.хр. Показателен е примерът със сатрите. Херодот са изключително малко данните си за тракийската религия. Неправилно е обвинението срещу него, че той погрешно и напълно споделя впечатлението си за боговете на траките. Херодот показва, че историографията също не се ражда в Атина. Първият неин историк е по – младият съвременник на бащата на историята – Тукидит. Повлиян силно школата, Тукидит издига историята до научен начин за наблюдение на нещата, провидението, боговете, грешните обяснения. Трябва да се отстранят от анализа, а действителността трябва да се изследва дълбоко и безпристрастно. В това отношение Тукидит следва върховете в софистиката. Той владее до съвършенство изкуството да противопоставя аргументите да ги сблъска, да ги отдаличи, да ги отстрани или оттегли. Тукидит е най – подробният информатор за политическите взаимоотношения между Атина и Одринското царство. Автора е съвременник и свидетел на повечето от отразените събития за да има съмнение в достоверността на свидетелствата. Що се отнася до трудностите на преден план излиза проблемът с имената на ‘’тракийските племена‘’. Например: Поправка на ‘’агриани с грай‘’, която има съществено значение и е правомерно, както и планината Скомбър (Витоша), която се споменава първо до р.Стримон, която извира от нея, както и реките – Оский, Нестор, Хебър. Историческата география обаче не е статична, а динамична дисциплина. И ако действително у по – късните автори Скромбър е само Витоша, то у Тукидит съществува представата за планинска верига от Витоша до Родопите.