Лекции по История

3. Гърция през ХІ-ІХ в. пр. Хр.

За да се избави от дорийското господство, ахейското население напуска континентална Гърция и Пелопонес. В бягството успяват да се съхранят някои стари ахейски селища.
Започва процес на масово изселване на изток към Кикладските острови и малоазийският бряг. Преселните носят названието йонийци. През следващите векове Йония е най- развитата част на Гърция в икономическо и културно отношение.
Дорийците се заселват на остров Крит и Родос, както на различни места от Малоазийското крайбрежие. Този процес завършва през ІХ в. пр. Хр.
При погребенията липсват чуждестранни предмети и ценни вещи, характерни за предходния период. Появява се керамика в т. нар. геометричен стил.
На границата между ІІ и І хилядолетие пр. Хр. са налице признаци на криза и упадък.
През ХІ-ІХ в. пр. Хр. се усвоява методът на производство на желязо, а въвеждането му в производството води до изменения във всекидневието. През ІХ в. пр. Хр. желязото може да се превръща в стомана.
Периодът между ХІ-ІХ в. пр. Хр. може да се разглежда като преходен и като период на преустройство на обществото върху основата на желязото.
Въпросът за етническият произход на елините също е важен, като за него има две основни хипотези.
Според първата хипотеза най- древните обитатели на Гърция са население, което няма индоевропейски произход. Тази хипотеза поддържа т. нар. миграционна теория, според която елините- индоевропейци, се появяват към края на ІV хил. пр. Хр.
Според втората хипотеза открай време живеят племена, близкородствени до елините.
В действителност истинският отговор е във взаимното допълване на двете хипотези.
Самите елини произхождат от Тесалия, като постепенно взимат надмощие над другите племена и налагат името си на тях.
През този период голямо значение придобива общината. Тя е форма на обединяване на населението. Гърция е разделена на множество малки и самоуправляващи се общини, като техните владения са върху ограничени малки територии с обособено съществуване.
Като политическа и военна организация общината включва обединенията на родовете, т. нар. фили ( племена ) и фратрии ( братства ).Те водят непрекъснати борби помежду си, като се обединяват само за защита от общи врагове.
При липсата на централизирана власт междуродовите спорове често прерастват в междуособици. По фили и фратрии се събира общинното опълчение, като мястото, което всеки човек заема в него, се определя от общественото му положение. По този начин се участва и в народното събрание.
Основна клетка на обществото е патриархалното семейство (ойкос)
Основното богатство е земята, която е собственост на цялата община. Всеки свободен общинник получава дял от земята.
Поради самозадоволяващото се стопанство през този период търговията е в застой. Нуждата от допълнителни стоки се задоволява чрез пиратски грабителски нападения.
Според Омир на върха на обществената пирамида е групата на знатните и богатите, които съставляват родовата аристокрация.
Най- важните представители на родовата аристокрация са базилевсите. Те са начело на гражданското опълчение, а в мирно време се занимават с всички дела, свързани с култа, извършват жертвоприношения и т.н. Те са по- скоро вождове на племето, като съставят подобие на колегия и общо решават всички важни въпроси от управлението преди да ги прадставят за окончателно решение в народното събрание.
През периода ХІ-ІХ в. пр. Хр. процесът на държавообразуване се осъществява в други мащаби и форми от предходният период. Това е време на подем. Създават се предпоставки за възникването на робовладелски градове- държави.