Лекции по История

2. Ахейска Гърция

В началото на ІІІ хилядолетие пр. Хр. към Средна Гърция, Пелопонес и островите започва масово движение на ранни гръцки племена, т. нар. ахейци.
При движението се пришълците отчасти унищожават или асимират коренното население в тези области.
Постепенно Гърция се покрива с гъста мрежа ог нави, неголеми, укрепени селища, които обикновено се разполагат на естествено укрепени места.
най- известните такива селища се намират в севериозточната част на Пелопонес- Микена, Тиринти и Аргос.
В същото време в западната част на Пелопонес в Месения се издига царство с център Пилос.
Между владетелите по археологически свидетелства изпъкват царете на Микена. Разкопките на Х. Шлиман откриват т. нар. шахтови гробници, които датират от ХVІ в. пр. Хр. В прилежащите им могили са намерени големи богатства, които показват, че войната заема основно място в тогавашният бит.
Разкопките също показват голямо имуществено и социално разделение между различните хора.
Голяма роля в изследването на ахейците има разчитането през 1953 г. от Майкъл Вентрис т. нар. линеарно писмо Б. Ахейските писмени свидетелства са съхранени върху глинени плочки. Те съдържат описи на имущества, вещи, добитък, бойци, дарове към боговете и прочие.
Ахейските дворци са крепости, които са можели да издържат продължителни обсади. Защитени са от т. нар. циклопски стени, изградени от големи каменни блокове с дължина до 3 м. и тежина до над 5 т.
Дворците се строят със стремеж към симетрия и наблягане на средната ос. Основните помещения се разполагат околония и образуват правоъгълен комплекс.
Начело на ахейското общество е владетелят ( ванакс ). Той има икономически, административни, съдебни и религиозни правомощия. За владетелите се строят големи гробници ( толоси ), които са кръгли и са вдълбани в земята.
Царете и аристокрацията имат голяма роля в живота на обществото.
Друга голяма прослойка са професионалните жреци.
В ахейските държави земята се дели на общинска (принадлежаща на цялото население) и индивидулна- владее се само от отделни лица.
Развива се търговията, като Ахейска Гърция търгува с райни от Южна Италия, Сицилия, Испания, Самос, Родос, Кипър, Мала Азия и др., както и с Тракия, Македония и Илирия.
Обикновеното население не взима участие в управлението и е политически безправно. Под него са само робите.

През периода ХVІІ-ХVІ в. пр. Хр. отделните ахейски държави укрепват.
В края на ХІІІ в. пр. Хр. има промени. Появяват се т. нар. морски народи. Под техните удари се подчинява хетската държава, а в морето започва господството на пиратите. Отделните ахейски държави започва да воюват помежду си. Ахеологически свидетелства показват, че упадъкът на ахейските държави протича на етапи.
Отслабването на ахейските царства съвпада с нашествието на дорийците, които заварват агонизиращото ахейско общество.
Много ахейски селища остават в развалини и не се възстановяват. Настъпва краят на Ахейска Гърция.