Лекции по История

2. Периодизация на българската историопис

Интересът датира от ХІХ век, когато се заражда т.нар. панславянска идея. С утвърждаването на Руската империя тя се явява стожера на паславянския свят. За това са необходими исторически документи, които са в архивите на старата българска държава.
Розенкраф, Погодин, Оболески и други, които първи поставят въпроса за взаимодействието между руски и български летописания. Те търсят документи за наличието на руско летописание.
Спиридон Палаузов – първият български историк.
Константин Иречек – при тях за първи път се поставя въпроса има ли я българската историопис – обема и съдържанието и.
П.А.Сирку, К. Радченко – те продължават представения въпрос от предшествениците си. От ¾ на ХVІ век се поставят нови основи. В. Златарски, П. Мутафчиев се свързват с трудовете по българската средновековна летопис.
Йон Богдан – изследовател на българската средновековна летопис. Йо. Иванов, Ив. Дуйчев – така през 30-те години се появява първите обобщени изследвания за БСИ, автор на такова е Ив. Дуйчев 1938г. Той публикува студия посветена на средновековната българска летопис (БСИ).
Роран Тодоров – автор на две обзорни статии за БСИ. Бешерлиев – изследовател на средновековните български надписи.
Историколетописно творчество и историколетописна традиция. У нас средновековната историопис идва с Византийското влияние.
Най-ранно известни периодизации са на Ив. Дуйчев и Г. Тодоров. Те поставят като основен фактор в периодизацията си развитието на средновековната българска държава. Те разграничават два основни периода:
1.Период на зараждане и развитие от 681 до 1018г.
2.Българската историография през ХІ – и ХІV век.
В границите на тези два периода разграничаваме още два подпериода на базата на религиозния принцип и държавността:
1.Езически – края на VІІ – средата на ІХ век.
2.Християнски – разделя се на още три етапа:
2.1.От средата на ІХ до 1018г.
2.2.От 1018г. до 1185г.
2.3.От 1185 до 1396г. – ІІ-та българска държава.
Професор Иван Божилов ни предлага друга периодизация. В студията му на поредицата „Стара българска литература”. Според него религията е граничеща за периодизацията в два периода:
1.Езически – преди покръстването.
2.Християнски – след покръстването.
Той отнася групата на БСИ до 1762г. до Паисий.
В християнския период Ив. Божилов обособява четири самостоятелни етапа:
1.864 – 1018г. – години, които се характеризират с най-бляскавите политически завоевания, с полагането на темела на една нова цивилизиция чужда на българския народ.
2.1018 – 1186г. – години, през които не съществува българската държава и българските земи са част от Византийската империя. Този етап от историографията е най-яркото и дори единственото доказателство за запазения български дух.
3.1186 – 1396г. – Второто българско царство. Държавата е онази институция, която стимулира и ръководи книжовния живот.
4.1396 – 1762г. – столетия, които се определят от окончателното погубване на средновековна България от османските турци и от „История славянобългарска”.

Миляна Каймаканова – според нея в развитието на БСИ се разграничават два основни периода:
1.Българската историография през Първата българска държава края на VІІ – началото на ХІ век:
А)Историческият епос на славяни и прабългари през VІ – ХІІ век;
Б)Възникване и развитие на каменната историопис в кръга на старобългарския езически културен модел – края на VІІ – средата на ІХ век;
В)Създаване на историческата книжнина в условията на християнизацията, в развитието на българската култура – средата на ІХ век до началото на ХІ век.
2.Българската историография през Втората българска държава – от края на ХІІ до първата четвърт на ХV век:
А)Развитие на апорифните летописни съчинения през византийското владичество в българските земи 1018 – 1186г;
Б)Историческата литература през ХІІІ век;
В)Историческата литература през ХІІІ – първата четвърт на ХV век.

Основна периодизация
1. Обхваща процеса на зараждането на историко-летописната традиция през ранното Средновековие – VІІ – ХІІ век.
2. Включва развитието на историописта – ХІІ – ХІV век – Втората българска държава.
3. Българските исторически съчинения от късното Средновековие средата на ХV – ХVІІ век.