Лекции по История

2. Временното руско управление

Според решенията на Сан-стефанския договор Русия трябва да постави основите на иституционалното изграждане на България, да наложи общите рамки на политическата и държавна система и да подготви управленчески кадри за срок от две години. На Берлинския конгрес това решение е потвърдено, но срокът е съкратен на девет месеца. На практика и двата документа оправдават целесъобразността на една вече предприета от руста страна инициатива, още в края на октомври 1876 г. е създадена т.нар. „Канцелария за гражданско управление на освободените отвъд Дунав земи”, известна като „Гражданска канцелария”. За нейн управител е назначен княз Владимир Черкаски – опитен администратор, участвал в аграрните реформи в Русия (1861 г.) и в Полша, неговият избор е изключително подходящ. Той оглавява канцеларията през първите два от трите периода на Временното руско управление в България: Подготвителния (октомври 1876 – военните действия през юли 1877 г.); Военновременния (от края на юли 1877 – 3 март 1878 г.); Мирновременния (от 3 март 1878 г. – предаването на властта през юни 1879 г.). Някои изследователи разделят третия период на две: 3 март 1878 г. до пристигането на княз Дондуков в България на 8 май 1878 г. и от 8 май 1878 г. – юни 1879 г.
Канцеларията има за задача да събере сведения за състоянието на българския народ във всички сфери на неговия стопански, културен и обществен живот. За тази цел са привлечени руски специалисти по право, данъчна политика, културни дейци и пр. Комисия, начело с полк. Соболев, е натоварена със събирането на сведения. Малко преди Освобождението тя издава „Материаль для изучения Болгарии” в пет тома.
В този период към Канцеларията са привлечени над 80 руски офицери от Генералния щаб на руската академия. Осъществени са контакти с по-консервативните и проруски настроени среди на българското национално освободително движение, но не е изключена и възможността да се водят разговори с радиканите кръгове. Изграждайки връзки с българските общественици, Канцеларията изпълнява една от най-важните си задачи – привличането към своята работа на хора, които по-късно да застанат начело на нацията. Осъществени са тесни контакти с възродженски дейци като Найден Геров и Марин Дринов.
През втория период на Временното руско управление – военновременния – като приоритетни задачи се очертават уреждането на движението на руската армия, снабдяването й с боеприпаси, храна и др. Храните, представени от местното население, се заплащат.
На 4 юли 1877 г. в първия освободен български град – Свищов – е създадена и първата губерния. До края на войната се оформят още осем такива административни единици. В ръководството им се следва принципът за привличане на българи. За губернатор Свищов е назначен Найден Геров, а за негов помощник Марко Балабанов. В другите губернии, където най-високия пост заемат руснаци, помощниците задължително са българи.
Още в хода на войната започва и изграждането на органи на местната власт по българските земи. По селата се оформят съвети на старейшините, а в градовете Градски съвети. Създадено е демократично управление със силна местна власт. Организирани са също санитарни служби за ранените войници. В хода на Руско-турската война от тях има нужда, още повече, че избухва и тифна епидемия. На свой ред, за да се предотврати опасността от анархия в хода на военните действия са създадени и въоръжени патрули – първообраз на бъдещата полиция. В тях са включени бивши поборници на българското национално-освободително движение от Априлското въстание и от многобройните чети. Създаването на подобна структура има благоприятен резултат.
Най-тежкия проблем пред управлението през Военновременния период е бежанският. Компактни маси население се придвижват в две противоположни посоки, създавайки силно социално напрежение с действията си мюсюлманите, живеещи в българските земи се насочват на юг по внушение на своите духовници и от страх от репресии, свързани с руското настъпление. От своя страна през лятото на 1877 г. българи от южните части на страната се насочват на север, бягайки от армията на Сюлейман паша. Княз Черкаски успява да овладее ситуацията, като издава разрешение на българските бежанци да се заселят в изоставени турски къщи и да използват реколтата от прилежащите им ниви.
Наред с това продължава и събирането на сведения за българските земи и в края на този период княз Черкаски издава етническа карта на региона. В него изключително аргументирано е доказан българският характер на Мизия, Тракия и Македония. Военновременният период на Временното руско управление. Приключва на 3 март 1878 г. с подписването на Сан-стефанския мирен договор. На същия ден умира и княз Черкаски.
След войната и решенията на Берлинския конгрес за девет месецаа руското управление трябва да положи основите на Българската държава. На мястото на княз Черкаски е назначен новият руски императорски комисар Александър Михайлович Дондуков. Той пристига в България на 8 май 1878 г. и скоро след това създава спомагателен орган на управлението – централно управление с шест отдела – първите български министрества. Начело на просветния отдел е поставен Марин Дринов. Останалите отдели се поемат от руски специалисти, като съставът е изключително сполучлив. С правните въпроси е натоварен един от най-добрите руски юристи – Сергей Лукианов.
Започва и работа по изграждане на българска армия. През април 1878 г. е свикан първият набор от 9000 души. Три месеца по-късно са призовани още 12000 българи. Въоръжението им е предоставено от Русия, от арсенала на излязлата от употреба бойна техника през войната. Руски офицери съставят и командния състав на българската армия. Поради липсата на достатъчно подготвени специалисти чак до 1885 г. военният ни министър е руснак.
На 8 юли 1878 г. в София е открито военно училище от което скоро излиза първия випуск от 102 подготвени офицери. Значителна роля за това има руското офицерство, което оказва както финансова, така и професионална помощ на българските военни специалисти.
Освен армията, в този период е създадена и полицията, включваща подготвените кадри от по-ранните въоръжени патрули. Служителите на реда са добре платени, за да се избегне корупцията. В освободените земи са назначени близо 3000 селски и градски полицаи.
Поставени са и основите на съдебната власт. Основният проблем тук е кадровият и заради това не са открити достатъчно съдилища. Следваният основен принцип е съдебната власт да бъде независима от изпълнителната и законодателната. До приемането на българските закони продължава да действа османското съдопроизводство.
По организирането на просветното дело руското управление има стабилна основа. В България съществува широка мрежа от училища. С деността на Марин Дринов е поставено началото на едно по-централизирано образование от Възраждането. Възприета е руската образователна система. Основно образование: от първо до четвърто отделение; Прогимназиално: от първи до трети клас; Гимназиално обучение. Началната степен на ограмотяване е задължителна и безплатна и за двата пола. Открити са шест гимназии в България – четири реални и две класически в София и Габрово. На фона на другите балкански народи, а и в Европа изобщо, процентът на грамотност на българска та нация (75%) е сред най-високите.
Още през Военновременния периоз са направени изменения в данъчната система, които след войната са доразвити. Някои налози са премахнати, например натуралния десятък. Основите на най-голямата държавна финансова структура – Българската народна банка – са положени на 23 май 1878 г. По-късно тя получава статут на емисионен институт с право да издава книжни пари. До този момент в обръщение са турските лири, руските рубли и други валути. Левът е въведен през 1880 г.!
През пролетта на 1879 г. Е поставено началото на една от най-големите културни институциив България – Народната библиотека. Още от създаването си тя притежава богат фонд.
Временното руско управление може да се оцени като ползотворно за възстановяването на българската държава. То полага основите на модерните институции в страната и подготвя управленските кадри.
В хода на войната и в първит емесеци след Освобождението в българското село протича процес, известен като „аграрен преврат”. По същото време е ликвидирана османската имуществено-поземлена система, но със стихийсни форми. Повсеместно се завземат напуснатите от турското население земи, най вече крупните стопанства. По силата на Берлинския договор е направен опит за овладяването на този процес, като е обявено правото на турското населениеда си върне собствеността. Повечето от другите земевладелци обаче отказват да се завърнат и българите трябва да им заплатят обезщетения за имотите, които са присвоили. Тъй като няма изградени кредитни институции, заеми могат да се вземат единствено от лихварите. Често път лихвите достигат до 50%. В резултат на аграрния преврат мнозинството от българите се утвърждават като дребни и средни собственици на земята. Тази социална структура е стабилна и се запазва чак до края на Третото българско царство. Нейната отрицателна страна обаче е, че задържа нововъведенията в обработването на земята и замеделската продукция.