Лекции по История

29. Основни проблеми на историческата приемственост между Античност и Средновековие.

Изследването на прехода между Античността към Средновековието показва в края на изследвания период икономическото – общественото – културно състояние в навечерието на големите славянски нашествия и създаденият в края на VIIв., Българска държава. Развитието през IV - Vв., протичало в системата на Източната Римска империя към която спадали тракийските земи в условни различия в областите на Западната Римска империя. Измененията се задълбочавали и поради зачистените ‘’варварски‘’ нашествия, които начертали икономически географската карта на южно дунавските райони. Докато цели райони в северна България били опустошени и обезлюдени, градските центрове се отделили главно по Черноморското крайбрежие, в земите на юг от Стара планина и съвсем малко по дунавския бряг. За разлика от северна България на юг от Стара планина положението било друго. Там стопанството каквито и удари да поема от ‘’варварите‘’ бързо се възстановявало поради извършените мерки вземани от Константинопол. Константинопол реагирал бързо на тези нашествия и ги отхвърлял отвъд планината в тези условия селата се запазели по – дълго време, дори в крайградските райони на центрове като Филипопол и Бероя, които били най – уязвими. Условията предоставяли сравнителна приемственост на тракийския етнос главно в същинска Тракия. Най – значителни центрове на антично гръцко – римската цивилизация били градовете. Много от тези градове били добре защитени с дебели крепостни стени и издържали големите нашествия през късния период.