Лекции по История

28. Обща характеристика на историческото развитие на Тракия и Илирик през късната античност. Етнически и обществени промени. Стопанска и културна характеристика.

Средата и втората половина на IIIв., били преломен момент в историческото развитие на балканските земи в системата на римската империя. Те били силно засегнати от ‘’варварските‘’ нашествия. Римската империя временно успявала да преодолее кризата, а чрез увеличаване на военните сили на Балканския полуостров, където през 70г. на IIIв., се решавали нейните съдбини да отхвърли външното опора. Стабилизирането на властта било съпроводено с основна административна и военна организация. Билли създадени нови обединения – диодези – префектури. В резултат на реформи от старите провинции Тракия и долна Мизия бил образуван диоцез Тракия – част от източната префектура. Западната половина на Балканския полуостров в началото на IVв., била включена в диоцез Мизия с диоцези – Македония, Дакия, които заедно с Панония образували префектура Илирик. Когато император Диоклециан поел властта (284г.), той трябвало да се справя с много задачи в огромната и разпокъсана империя в която войската добила навик да сваля и създава императори. Първата стъпка била да се установи единна държавна власт, по пътя на тетрархията (двама августи и двама цезари). Към това основно ядро се организирал стегнат административен апарат. Създадената тетрархия не могла да бъде трайна като форма на управление. Решителния момент в развитието на Късната Римска империя настъпил през 324г., когато Лицаний бил разбит край р.Марица до Адрианопол от Константин I Велики и той станал самостоятелен владетел на цялата империя. Победата на Константин било ознаменувано с два държавни акта – въвеждане на християнството като държавна религия и основаване на нова столица на брега край Босфора – Византион (Константинопол) Преместването на столицата от Рим в Константинопол през 330г., било факт с много голямо значение, които по – късно влияели в състава на Първата Българска държава. Малко преди смъртта си (395г.) император Теодосий разделил империята на Източна и Западна, които никога вече не се обединили в едно. Тракийския диоцез останал в Източната, а Дакия в Западната римска империя.