Лекции по История

28. Българското националноосвободително движение 1918-1943 г.

Най-сериозно е това в Македония. Има легално и нелегално македонско движение.

Легално:
В края на 1918 година се възстановява легалното движение. Хора от определени места се обединяват в Изпълнителния комитет на Македонски братства. Те искат присъединяване на Македония към България. Това обаче не е особено реалистично. Появява се паралелна организация Временно представителство на обединената бивша ВМОРО (Гьоче Петров и др. ). Издигат идеята за автономна Македония. С Ньойския мирен договор тази организация се разпуска сама 1921 г. правят Македонска федеративна емигрантска организация: МФЕО (д-р Христо Татарчев, Н. Юруков + д-р Филип Атанасов). Те искат федерална Македония. Изпълнителния комитет и МБ (?) се връщат към идеята за автономия. Създават се студентски групи: Студентско дружество Шар планина. През 1923 г. е учреден и Македонския научен институт (МНИ). Васил Златарски участва в издавания вестник. Сградата им се намира срещу Халите. По-късно е открита и Македонска банка. Легални организации извън България: Македонска патриотична организация (МПО) – Индианаполис 1924 г. Тя обхваща емигрантите в САЩ и Канада. Издава се вестник, строят си църква, която я има и днес. През 1919 г. се създава емигрантския комунистически съюз до 1923 г., когато споразумението на ВМРО и БКП е да го разпусне.

Нелегално:
През 1919 г. ВМОРО се преименува на ВМРО. Първоначално то не извършва никаква дейност (умишлено). През 1920 г. ВМРО започва да проявява проявява вече някаква дейност. Те са за автономна Македония. Голяма част от старите български партии подкрепят Македония. Основен съюзник се оказва Италия. ВМРО се съюзява с албанците + босненци, турци, хървати (усташи). Започват да изпращат чети към Вардарска Македония. Не в Гърция, защото там повечето българи вече са изгонени. Стига се до Македонска федералистка революционна организация (МФРО). Всичко това създава възможността да участва в преврата на 9 юни 1924 г. ВМРО много бързо се разочарова от правителството на Цанков. През септември 1923 г. имаме споразумение между БКП и ВМРО. ВМРО продължава да се сближава с комунистите. Така, че във Виена се водят ...... преговори за съдействие. Идеята на Коминтерна е някъде да се подпали революционният огън. За целта искат използват ВМРО да вдигнат въстание някъде и Балканите да пламнат. През 1924 г. е подписан т.нар. Майски манифест. Вътре има невероятни неща: ВМРО и БКП започват борба за сваляне на правителството на Цанков. Той се опитва да се направи, че изобщо не знае за манифеста. Но руснаците го публикуват. На 31 август 1924 г. Тодор Александров (от Щип) е убит от ВМРО в Пирин. Изгода имат Сърбия, Гърция, федералистите, БСП, българското правителство, а и ВМРО. Има много загадъчни сведения кой и как точно го убива. През 1924 г. в Милано Петър Чаулев е застрелян. Остава само Александър Протогеров. Зад него тегне подозрението, че той е убил Тодор Александров. Иван Михайлов (от Щип) все повече изпъква сред ВМРО и постепенно взима властта в свои ръце. На 13 септември той свиква всички в Горна Джумая и избива доста хора от ВМРО. Единствения, който остава жив, умишлено е Александър Протогеров и през февруари 1925 г. се провежда Шестият конгрес на ВМРО в с. Сърбино, където е избран ..... ЦК: Иван Михайлов, Александър Протогеров, Георги Попхристов. През 1925 г. ЕКС „Освобождение” си правят свое правителство ВМРОоб. През 1925 г. е убит Тодор Паница във Виена и така МФРО се разпада. Австрийският съд осъжда убийцата на Паница, но понеже е болна я връщат в България. През 1925 г. Иван Михайлов започва да се налага. Основният проблем е между Иван Михайлов и Александър Протогеров. Тактиката на организацията: според Протогеров най-добрата тактика е като се пускат големи чети. Иван Михайлов иска бързи удари – атентати. Той успява да наложи идеите си. Мара Бунева е от неговите хора, убива сръбския управител. През 1928 г. Александър Протогеров заявява, че ще напусне движението на Иван Михайлов. Заявява, че задграничното представителство е ненужно. Свикан е конгрес и Иван Михайлов разбира, че може да загуби властта си. През юли 1928 г., когато си върви по „Екзарх Йосиф”, Александър Протогерове убит и Иван Михайлов не крие, че е отговорен. През юли 1928 г. е проведен конгрес в с. Крупник. Появяват се две организации ВМРО: ВМРО на Иван Протогеров и ВМРО Протогеровисти (те са по-слабата част). Освен това правителството подкрепя ВМРО на Иван Михайлов. Италия също застава зад тях. Хората на Иван Михайлов винаги са подкрепяли българското правителство. Иван Михайлов започва да ги (?) ликвидира един по един. Прибягват до това да отвлекат жените на Иван Пърмачев и ..... , докато не излязат от македонското движение. Иван Михайлов започва да става трън в очите на българите. Първите, които са против са военните. През 1933 г. на т.нар. Велик македонски събор се взима решение, че се борят за независима Македония. Когато се създава Балканският пакт се решава да се премахне ВМРО и това го правят деветнадесетомайците. Иван Михайлов успява да избяга и никога повече не се връща. Умира от естествена смърт в Рим. Една от последните акции е на успешите (хървати), които избиват маса евреи и сърби. През октомври 1934 г. в Мarseille Владо Черноземски убива Александър Караджорджевич. Германците предлагат на Иван Михайлов да направи независима Македонска държава, но той отказва.

Добруджа:
Добруджанския въпрос възниква с Българската държава и Санстефанския мирен договор. Първоначално румънците не са доволни, но се примиряват, само че започват румънска колонизация в Добруджа. Заселват румънци в Северна Добруджа (България). Сред българите се оформят три течения: 1) интегристи, искащи да се интегрират; 2) националисти, смятащи, че рано или късно България ще си върне Добруджа; 3) социалдемократите, те искат някаква федеративна... Според българското преброяване българите са 46% има обаче около 2% румънци. С румънското изтегляне те повличат много българи от Южна и Северна Добруджа. Затварят ги в концлагери в Бесарабия. По време на кондоминиума се появяват легални и нелегални организации. През 1913 г. в София е образувано дружество „Добруджа”. През 1914 г. е създадено „Добруджанско дружество” в София. През 1915 г. те се обединяват в „Добруджанска организация” отново в София. В нея видни личности са Петър Вичев и Милан Марков. В Северна Добруджа се образуват комитети. В Babadağ се създава Централен добруджански народен комитет (ЦДНС) през 1918 г. По искане на Антантата след 1918 г. от Южна Добруджа се изтеглят хиляди хора. Заедно с ЦДНС, Гърция и Сърбия подписват „Защита правата на малцинствата”. Румънците не го подписват. Накрая го подписват, но казват, че ще създадат такива условия, че те сами ще поискат да не са малцинство. Бежанците от Добруджа са преселени в Македония (куцовласи). Когато през 1918 г. 60 000 души се изселват, с тях се пренасят и ЦДНС. През 1919 г. се провежда Първият велик Добруджански събор в София. Двете организации ДО и ЦДНС решават да се обединят в съюз „Добруджа”. Те искат свободна Добруджа. Най-силни позиции имат автономистите (Вичев). Имат студентски организации, а Дора Габе прави женска такава.

Нелегални организации:
През 1919 г. във Варна се създава Добруджански център върешен революционен комитет ДЦВРК (комунисти). Очаква се поход на Червената армия на юг, за това именно БКП създава комитета. Да, обаче походът тръгва към Варшава, за това през 1920 г. комитета е разпуснат. По българо-румънската граница силно разбойническо движение. За това през април 1923 г. създават вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО). Поставят си за цел независима Добруджа със всички средства (комунисти + хора на ВС). По внушение на коминтерна БКП се насочва към организиране. Но БКП минава към друг вариант: ВМРОоб. По същия пример правят организация и в Добруджа. През септември 1925 г. във Виена се създава ВДРО. Тя е странна комбинация между автономисти и комунисти: ДРО. През 1926 г. идва Андрей Ляпчев. Българите от Южна Добруджа го молят да спре с четите, защото след като те си тръгнат, идват румънците и бастисват всичко. Андрей Ляпчев прави каквото може и спира четите. При ДРО случаят е по-сложен, защото в България те се подчиняват на БКП, а в Румъния на .... Получава нареждания от Виена, а Коминтерна я спонсорира.

Легални организации:
За разлика от Сърбия и Гърция, Румъния никога не е отричала, че има българско малцинство. Именно за това в Добруджа има български културни организации БКО. С подкрепата на Ляпчев се българите се опитват да направят своя малцинствена организация в Румъния, но не успяват. През 1925 г. Петър Вичев е изгонен от Добруджа. От тук автономизма, като течение заглъхва. През 1929 г. той създава Централен добруджански акционен комитет (ЦДАК). През 1934 г. деветнадесетомайците официално разпускат ВДРО. Оставят съюз „Добруджа”, но и него го удрят по късно, а именно до 1929 г., до Вторият Велик добруджански събор, на който се взима решение да се саморазпусне (1941 г.?).

Тракия:
През 1896 г. е учредено дружество „Странджа”, което през 1900 г. се влива в ВМОК. През 1913 г. е Междусъюзническата война. Турците изгонват българите от Източна Тракия и създават българското дружество „Одринска Тракия” (ТО), начело с проф. Димитър Михалчев от Лозенград. Той иска връщане на бежанци от Източна Тракия заедно със земите им. Но след 1918 г. започват да пристигат бежанци и от Гърция. Така, че 1920 г. дружеството вече се казва „Тракия” (ТО). Протестират срещу Българо-ангорския договор. Това е легалната организация. Англия, Италия и САЩ са против гръцките претенции. Но по-късно Италия сключва договор с Гърция за островите и минава на друго мнение. Още преди да е подписан Ньойският договор, Съглашението иска България да се изтегли от Западна Тракия. Там имаме съглашенско управление, начело с френският ген. Шарпи. Те запазват българския елемент там, въпреки че са на страната на Гърция. През април 1920 г. в Сан Ремо Съглашението предава Западна Тракия на Гърция. На България е обещан икономически излаз в Тракия, въпреки че това никога не става. Всичко това сближава българското и тракийското население. През май 1920 г. в с. Химейли (Гюмурджинско) е съставено турско-българско правителство. Стамболийски отказва да го подкрепи, за разлика от кемалистите. Правителството иска автономна Западна Тракия. На 28 и 29 май Гърция окупира Западна Тракия, а през юли 1920 г. и Източна Тракия. Гърците се опитват да да гърцизират населението. Около 2000 българи са мобилизирани в армията в Мала Азия срещу Ататюрк. През 1922 г. се засилва четническата дейност. Преди това Стамболийски поставя въпроса за Западна Тракия в Генуа и Лозана. Той не среща никъде подкрепа. Турците искат преброяване в Западна Тракия, а това не е добре за българите. През ноември 1922 г. в Кърджалийско (България) се създава Вътрешна тракийска революционна организация (ВТРО), като в състава й влизат и българи и турци. Българите са движещата сила. От 20 чети само 7 са турски. Главният водач е българинът Таньо Николов. Стамболийски подкрепя организацията. Дават им оръжие. ВТРО извършва усилена дейност. Фере, Дедеагач, Гюмюрджина са нападнати от българските чети. Гръцките бежанци от Турция, Крим и Тракия са интернирани по гръцките острови, където измират от липса на вода. Проблем на ВТРО е и смяната на властта. Новата власт гледа много подозрително на правителството. ВТРО е разпуснато. Някои войводи, обаче не са съгласни. През септември 1923 г. в Хасково се създава ВТРО (Д. Маджаров и Коста Георгиев). През март 1924 г. в Пловдив е създадено ВТРО – Таньо Николов. Третото ВТРО е на комунистите, но след 1925 г. то е унищожено. Същата година и пловдивското се разпада. Ляпчев решава да ликвидира и хасковското ВТРО. Правителството налага данъци. Ляпчев иска бежански заем. Да, обаче Гърция и Турция се оплакват от четите на ВТРО. За да има подкрепата им той унищожава ВТРО. Тракийците не мирясват и се налага интернирането им в Северна България. През 1927 г., обаче се връщат. Учредяват комитет за свободата на Тракия. Те ЕДИНСТВЕНИ говорят за присъединяване към България. Причината е, че там вече българите са много малко и автономията е малко или много невъзможна. Те нямат бази в Западна Тракия. За това съсредоточават силите си в Родопите. Бежанците биват настанявани в Кърджали. Града се бори с разбойнически шайки и постепенно овладяват местната администрация. Започва да се оформя държава в държавата и 1934 г. са унищожени всички организации там. През 1941 г. българските власти влизат в Западна Тракия. Автоматично следва изгонване на гърците и връщане на българите. През 1943 г. тази вълна приключва до 9 септември когато всичко започва наново. Има хора гонени по три пъти!