Лекции по История

27. Поява и разпространение на християнската религия в Мизия и Тракия

Християнството започнало да се разпространява сред широки слоеве на робовладелското общество в Римската империя. Към новата религия се приобщавали не само лица от поробените народи, но и също много римски граждани от провинциите на империята. Враждебното отношение на римската власт към християните се дължало главно на опозицията към римската власт, на отказа им да служат във войската, на тайната дружина и братства, които противоречили на римските закони. Гоненията започнали още през ранни времена на разпространение на християнството, но най – силни били през IIIв., особено при управлението на император Деций (249–251г.) Много римски императори третирали християнството като врагове на сържавата. В края на IIIв., и началото на IVв., доста християни имало сред военните части в под граничните провинции на империята – Илирик, долна Мизия, Скития. Много мъченици загинали по време на гоненията на император Диоклециан и неговите преки наследници. Признаването на християнството като равноправна, а после и като официална религия станало чрез т.н. ‘’Милански едикт‘’ Този едикт през 313г бил свързан с победата на Константин и Лициний над Максинций, известен като противник на християнството. След първите стъпки за признаване на християнството като държавна религия Константин приел и други мерки за нейното утвърждаване. Епископите и митрополиите започнали да придобиват широки права и имущества. Християнската църква намерила в римско – византийската държава основна подкрепа и материална упора. От друга страна, тя се намирала под строга опека на императорската власт. В 325г бил свикан Първия вселенски събор в Никея. Той сложил началото на християнската догматика и канони. На този събор било осъдено християнството учение, което носи името на своя основател Аррий. Учение което имало доста поддръжници, особено в източната половина на империята. Населението в Тракия и Илирик възприемали по различен начин християнството, което се налагало по административен път в градовете. Господстващата градска върхушка бързо възприемала новата религия, особено след 313г за да запази своите икономически и политически привилегии.