Лекции по История

26. България в началото на Втората световна война 1941-1943 г.

През декември 1939 – януари 1940 г. се провеждат нови парламентарни избори. След сериозен подбор влизат двайсетина души от опозицията. Именно този момент използва царят. На 15 февруари 1940 г. е съставено нова правителство начело с проф. Богдан Филов (безпартийно). Махат Кьосеиванов, защото Втората световна война е започнала през септември 1939 г. Позицията на България към тази дата е неутралитет. На царя му е нужна фигура, която да го слуша. Иван Багрянов министър на земеделието, Божилов министър на войната. Необходимо е България да се подготви за тази война. През 1940 г. се създава Дирекция за пропагандата (за да контролира цензурата в медиите). Излиза Закон за гражданска мобилизация, според която всички работещи се смятат за мобилизирани. Няма напуснали, няма отпуски, цялото население се счита за граждански мобилизирано. Закон за създаване на младежка организация „Бранник”. Организация, под контрола на държавата, имаща за цел да контролира цялата младеж. Това става ужасно трудно. Закон за защита на нацията. Под немско влияние е поставен въпроса за антиеврейското законодателство (против масони и т.н.). това е антиконституционно. Не е разрешено евреин да се жени за неевреин и т.н. допълва се с интерниране на евреите от София. Въвежда се еднократен данък върху еврейските имоти, почти ти го взимат, а в България болшинството от евреи са бедни.

Външна политика:
България има териториални аспирации към съседите си. Тъй като не искаме да се караме с Англия, не си проявяваме претенциите към Гърция. Кьосеиванов издава директива номер 19 от 19 април 1939 г. с която на първо място искаме Южна Добруджа, на второ място Западна Тракия и на трето място Западните покрайнини, а ако ни върнат и Южните, добре дошло. В замяна Българя ще остане неутрална в случай на война, но ако такава все пак избухне, България в никакъв случай няма да воюва с Германия. Всички в Европа знаят, че България иска Южна Добруджа. За целта намираме и подкрепа в лицето на Русия, Италия, Германия, Великобритания и други. Въпроса е как да накараме Румъния да върне Южна Добруджа без война. През юни 1940 г. руснаците дават ултиматум на Румъния да върнат Бесарабия, унгарците си искат Трансилвания. Германия прави арбитраж и румънците връщат териториите. Германия натиска Румъния да се съберат да преговарят с България през август. Тежки преговори. Румънците си искат Балчик и Силистра. Българите искат териториите от Букурещкия мирен договор около юли 1913 г. Богдан Филов дори иска да си ги вземе със сила, но не го прави. На 7 септември 1940 г. е подписана Крайовската спогодба. Около 80 000 румънци трябва да се изселят от България и 60 000 българи от територията на Румъния. България трябва да изплати на Румъния ..... България е подкрепена от СССР, Германия и Англия. Руснаците подкокоросват България да си върне и Северна Добруджа, а отговора на България е, че не е тя не е луда да граничи с Русия! Започва натиск от страна на Русия за това България да се включи в тристранният пакт. Това е само временно. Мусолини заявява, че ще нападне Гърция и предлага на България да я нападнат заедно. Идва специалния пратеник на американското правителство Уилям Доневан и убеждава царя да остане неутрален. Идва лично послание Българя да не напада Югославия и Гърция. България няма нищо против, зависи обаче колко дивизии ще и изпратят. Накрая идва и съветски пратеник Аркадий Соболев. Той носи предложение на Борис за пакт, че България няма да воюва с Русия. Русия обещава, че няма да променя строя и й дава Източна и Западна Тракия. Получават бази в Бургас и Варна. (Соболева акция). Соболевото предложение е отхвърлено, но в края на 1940-1941 г. трябва вече да се вземе някакво решение и на 20 януари правителството решава да се присъедини към Тристранния пакт, но с по-късна дата. Хитлер трябва да смаже Русия. Той трябва да мине през България, а тя от своя страна трябва да реши как: като приятели или като врагове. Правителството решава, че е по-добре да минат като наши съюзници. На 1 март 1941 г. Богдан Филов подписва във Виена Тристранния пакт, с който България влиза във войната. Малко след нас и Югославия също се присъединява към пакта. След това в Югославия става преврат и тя сключва ........ с Русия. На 6 април 1941 г. германска атака срещу Югославия и Гърция. В тази атака не участват български войски, но заради това, че предоставят терен Югославия бомбардира Кюстендил. Май месец български войски заемат Вардарска Македония и Западна Тракия. Там е въведена и гражданска администрация. Прекъсват се мостове, пътища, мостове, училища. Нецяла Западна Македония е дадена на България. Една част се дава на Италия (заради албанците). Те държат и Албания. Западна Тракия: в източната й част (Dedeağaç – Свиленград) се въвежда немско администриране. На 22 юли 1941 г. Германия напада СССР. До този момент комунистите не са започнали съпротива. До края на 1941 г. са оформени първите партизански отряди. От 22-ри..... започва т.нар. „въоръжена съпротива” в България. Привърженици са старите буржоазни партии. На 7 декември Япония напада Пърл Харбър. Хитлер обявява война на САЩ. На 13 декември 1941 г. България обявява „символична война”, без никой да ни притиска. България е толкова горда от това. За нея САЩ е далече и няма да ни нападнат. След 22 юни 1941 г. България не обявява война на СССР. Запазват се редовни дипломатически отношения. Руски самолети бомбардират Добруджа, но ние пак не сме в състояние на война. СССР пуска подводничари и парашутисти, но България все пак не обявява война. През 1942 г. няма много събития в България. Образува се т.нар. Отечествен фронт и се чете неговата програма: има демократични искания да се възстанови ТК, иска отношенията със САЩ да се възстановят и др. на 17 юли 1942 г. по радиото се чете ОФ. От СССР на вълните на официалното радио се включват ..... (черна радио станция). През януари 1942 г. във Ван Зе... висши хитлеристки кадри взимат решение за окончателно решение на въпроса с евреите. Под техен натиск в България се създаде Комисарство на еврейските въпроси, начело с Александър Белев. Той и Тодор Данекер сключват споразумение да бъдат депортирани 20 000 евреи в Германия. През март-май 1943 г. е проведена акция за спазване на българските евреи, без тези в Тракия и Македония, където са около 12 000. Тъй като 12 000 не са като 20 000 се налага депортиране на евреите от старите граници. Не се знае кой задвижва въпроса по спасяване на евреите, но в парламента това е дело на Димитър Пешев. Борис също се заема със спасяването им. Хитлер е много недоволен. Борис се пита не може ли да ги използваме в полза на държавата. То ги използва да строи пътища, да вършат тежка работа. Не им е „гот”, но поне са спасени. ... Кирил започва покръстване на евреите, с цел да се спасят повече. Дания също спасява евреите си. През 1942-1943 г. Хитлер натиска България да обяви война на СССР. Борис и правителството правят всичко за да е ясно, че Хитлер е виновен за това. Българите не искат да пращат войски срещу СССР. Германците поставят ултиматуми. Българските части до пазят териториите до към Белград. Около 1943 г. българите започват да осъзнават, че май е заложила на грешната страна, защото войната търпи обрат. Организира се национална комисия на ОФ: БПП, Никола Петков, К. Георгиев, Григор Чешмеджиев (БРСДПо). Те правят Нова народно-освободителна въстаническа армия и страната е разделена на 12 ВОЗ. На 28 август 1943 г. цар Борис умира.