Лекции по История

25. Военно строителство в Мизия и Тракия през I - III в.

При присъединяването на всяка нова провинция, първата грижа на римската власт била да се прокарат необходимите пътища за по – бързото предвижване на военните части там където нямало или да се поправят съществуващите. Поради военни и стратегически съоръжения още по времето на император Тиберий (14-31г.) започнал строежът на Крайдунавския път, което било дело на военните части. Този път съществувал още от Vв.пр.не. и сега бил отново поправен за използване. От средата има данни, че е функционирал главния път през Тракия от Сингидунум през Сердика, Филипопол за Адрианопол и Византион, най – кратката връзка между средна Европа и Мала Азия. Тук имало изградени крайпътни станции на почти всеки 20 км. Друг важен път построен през II в., свързвал дакийските провинции с Мала Азия. Военни крайпътни центрове в северна България се оказали Никополис ад Иструм и Марцианопол. От Никополис водели пътища на север към Наве и през Балкана на юг към Катиле, където имало отклонения в три направления към: Анхиало, Августа Траяна,Адрианопол. Пътищата в долна Мизия, Тракия, Македония били прокарани така, че свързвали всички значителни градове, центрове на градските територии и военни лагери. Това облекчавало връзките помежду си или допринасяли за развитие на вътрешно – търговската дейност. Повечето от римските пътища били третирани и изградени върху по – стари тракийски пътища. Тези пътища са съществували през цялата античност, като през V–IVв., поради влошените икономически и политически условия са престанали да бъдат поддържани отделни селища и градовете били разрушени. Най – дълго и без прекъсване е съществувала централния диагонален път, които винаги е бил най – удобната връзка между средна Европа - Балканите - Мала Азия.