Лекции по История

25. Безпартийният режим 1935-1939 г.

На 23 ноември 1935 г. правителството на Георги Кьосеиванов (безпартийно). Авторитарен режим на Борис. На 3 март 1936 г. Военния съюз е разпуснат от военният министър. Царят обещава 1936 г. да се проведат избори. Идва датата , но той се отмята от думата си. Ръководствата на старите партии са оцелели. Вестниците са спрени. През 1936 г. се създава „петорка”: ДС (на Андрей Ляпчев) + БРСДП (едното им крило) + БЗНС Вр1 + НЛ (едно крило) + РДП (едно крило). Всички те искат възстановяване на ТК. Кьосеиванов ги лъже, че ще има избори. Но все пак през март 1937 г. се провеждат местни избори. Майките с деца имат право да гласуват. Решават през март 1938 г. да има парламентарни избори.

Стопанство:
Стопанството се развива, както при Стамболов: твърд режим, големи строежи. Забелязва се един проблем с българската индустрия. Държавата се пренасища с малки предприятия, произвеждащи едно и също. Кьосеиванов премахва закона за насърчаване на местната индустрия. Имаме известни проблеми с търговията. Предните правителства. Предните правителства минават към варианта на т.нар. „клирингова политика” (бартер) – без обмяна на пари. Тя става толкова популярна, че България дълго я практикува. 70% от вноса и износа е с Германия. Тя ни е най-близката за осъществяване на търговия. Обмена се осъществява по р. Дунав. Германия е единствената страна „навита” да практикува клиринговата търговия, защото всички други искат да се разплащат с пари. България започва тайно да се превъоръжава. Оръжието трябва да „влезе” или през Югославия, или през Румъния, или през Проливите, което е невъзможно. Отново Германия е ползвана за закупуването и на оръжието. Постепенно започва да се забелязва една дълбока търговска връзка с Германия.

Външна политика:
Купувайки оръжието от Германия, трябва да гарантираме, че няма да го използваме срещу нея или Югославия, защото германците симпатизират повече на нея. През 1936 г. се провежда конференция в Монтрьо. Та трябва да реши въпроса с наложените на Турция ограничения. България получава равноправие в морското въоръжаване. Политиката на България е пълен неутралитет, неучастие в никакъв блок. Мирна ревизия. Заставане твърдо зад идеите на ОН (помагат ни при два заема и спират гърците при Петрич). Има постъпки да се сближим с Югославия. За Югославия това е изгодно, защото в случай на война източната им граница е мирна. На 24 януари 1937 г. е сключен българо-югославски пакт за приятелство и вечен мир. Пакта има два члена. С подписването му Югославия пропуква Балканския пакт, който е срещу България и срещу Албания. Румъния и Гърция са недоволни. От там нататък България започва да работи за възстановяване на въоръжението и армията си. На 31 юли 1938 г. е сключена Солунската спогодба. Подписват я Кьосеиванов и Метаксас. Отпадат военните ограничения от Ньойският мирен договор.