Лекции по История

23. Исторически промени в Мизия и Тракия през I - IIIв. Административна характеристика и управление. Етническа характеристика. Стопански промени. Културни особености.

Предаването на провинция Мизия е станало най – вероятно през първите години от управлението на Тиберий. В 12г. Гай Сабин бил назначен за императорски наместник в Мизия, а в 15г му били поверени провинциите Македония и Ахея. През 44–45г станали военни – административни промени. Мизия станала императорска. Тя обхванала тогава днешна Сърбия, северозападна България, Дунавската равнина. Пространството на юг от Балкана спадало към Тракия. През 86г. по стратегически съоръжения Мизия била разделена на горна и долна. Долна Мизия обхващала днешна северна България. Официален език бил латинския. Двата големи града Марцианопол (Девна) и Никополис ад Иструм (Никопол), били организирани като гръцки градове от източните провинции, каквито били и черноморските колони. Образуваната към 45г. прокураторска провинция Тракия наследила земите на дотогавашното тракийско царство. Новата провинция включвала Стара планина, Родопите, Пирин, Рила, Витоша и равнината между тях и между Черно – Мраморно – Егейско море. Нейната северна граница започвала от р.Цибрица и включвала северните предпланини на Стара планина и основните по времето на император Траян – Никополис ад Иструм и Марцианопол. Кум края на IIв., границата била прокарана по билото на планината, а споменатите градове основа на долна Мизия. Римската войска играла важна роля при настъпилите промени в пограничните провинции. В Балканските провинции такива части имало в долна и горна Мизия, както и в Тракия и Македония – броят им бил ограничен. Мизийската армия се състояла от легиони, помощни войски, дунавската флотилия. Земите на Мизия и Тракия през II и IIIв., се характеризират с непрекъснатите нападения: 85–86г. при Дунава нахлуват даките; 170г. нашествия на костобоките; 248г. – готи, карти, вандали; 250г. – готи;
269г. – най грандиозното варварско нашествие – 300 хил.д. готи; На антична Тракия бил нанесен тежък удар. Икономиката била разтресена. Големи промени настъпили в етническо отношение. Част от градското население било елинизирано или ромонизирано и започнало да се преселва в по – сигурни предели на държавата. Средата на IIIв., е невралгичен пункт на цялата империя. През 284г. император Диоклециан успял да отстрани своите политически противници и се провъзгласява за единен владетел. Старата политическа форма на управление – принципатът била ликвидирана и били поставени основите на последния период от развитието на Римската империя – домината. Късната Римска империя била епоха на криза и на постоянно изживяване на робовладелските отношения.