Лекции по История

23. Управление на Народния блок 1931-1939 г.

Създаване на Народния блок (състав, цели – запазване на Тъпновската конституция и гарантираните от нея права и свободи, радикални реформи в икономическата и социалната област, създаване на условия за граждански и социален мир). Парламентарни избори (21 юни 1931 г.) и победа на Народния блок. Правителства на Ал. Малинов и Никола Мушанов. Вътрешна политика – спазване на принципите на парламентарната демокрация, прегрупиране на политическите сили (Демократическа партия, “Звено“, БЗНС (след амнистията от 1932 г.). Засилване влиянието на авторитарните идеи – Политически кръг “Звено“, Военния съюз, Народно социално движение на проф. Ал. Цанков с профашистка ориентация, Съюз на българските национални легиони и др. БКП – вътрешно развитие и влияние в политическия живот. Недъзите на българската на многопартийна система.Разложение на Народния блок – партизанщина, корупция. Криза в управлението.
Икономическата политика на Народния блок – мерки срещу кризата, засилване намесата на държавата в икономиката.
Външна политика. Лозанска конференция от 1932 г. и разсрочване на репарационния дълг. Отношения с Югославия – тенденция към сближаване (българо-югославско дружество, срещи между цар Борис III и крал Александър). Създаване на Балканския пакт и отношението на България към него.

I. ВОЕННИЯТ ПРЕВРАТ НА 19 МАЙ 1934 Г.

Правителство на Кимон Георгиев. Социална и политическа база – “Звено“ и Военният съюз. Идейна платформа на новия режим на базата на фашистките идеи, но без широка социална основа. Засилване ролята на държавата, вкл. в икономиката, управление на политическия елит, социален мир (корпоративни организации), съсловни организации. Неофициална отмяна на Търновската конституция, разпускане на парламента, управлението се извършва чрез наредби-закони на правителството. Разпускане на всички политически партии и организации, конфискация на техните имоти, спиране на партийния печат, цензура и забрана за политическа агитация. Разпускане на ВМРО, Тракийската и Добруджанската организация.
Политиката на правителството в държавната и политическата област – управление с наредби-закони и декрети, промени в административно-териториалното устройство (създават се 7 области и 837 общини), ликвидиране на местното самоуправление (кметовете се назначават) и на самоуправлението на просветата, образуване на казионни профсъюзни организации. Противоречия между различните групировки (Военния съюз и “Звено”) в новия режим. Противоречия между отделните крила във Военния съюз.
Външна политика на режима. Подобряване на отношенията с Югославия и Франция, установяване на дипломатически отношения със СССР през 1934 г.

II. ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ЖИВОТ В БЪЛГАРИЯ В НАВЕЧЕРИЕТО НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Засилване и утвърждаване ролята на цар Борис III в политическия живот. Противоречия между различните групировки (Военния съюз и “Звено”) в новия режим. Противоречия между отделните крила във Военния съюз. Намаляване влиянието на Военния съюз, отстраняване и изключване на Дамян Велчев (един от главните водачи на деветнадесетомайците) от съюза. Правителство на ген. Пенчо Златев от умерени привърженици от средата на деветнадесетомайците. Засилване на влиянието на царя сред преобладаващата част от военните. Разцепление сред управляващите. Оставка на правителството.
Правителство на Андрей Тошев – надпартийно промонархическо правителство, с което се премахва влиянието на “Звено“ и Военния съюз. Неуспешен опит на Дамян Велчев за преврат. Процеси срещу Военния съюз и разпускането му. Засилване ролята на монарха в политическия живот и в армията.
Правителства на Георги Кьосеиванов (съставя няколко кабинета от 23 ноември 1935 г. до 16 февруари 1940 г.) – безпартийни, под влияние на цар Борис ІІІ. Създаване на “Петорката“ (БЗНС – “Врабча 1“, Демократически сговор, Радикалдемократическа партия, Националлиберална партия, БРСДП) с искане за възстановяване на конституционното управление. Консултации на цар Борис III с политическите партии. Водеща роля на монарха в политическия живот, стигаща до авторитарен режим. Корекция на оценката за т. нар. монархофашизъм.
Продължаващо засилване ролята на държавата в стопанския живот. Ликвидиране на последиците от икономическата криза, успешно икономическо развитие на страната до началото на войната. Начало на икономическо обвързване на България с Германия.
Нов закон за общински избори. Опит на опозицията за създаване на т. нар. конституционни клубове и искане за възстановяване на Търновската конституция. Общински избори през март 1937 г. – победа за правителството. Нов закон за избори за Народно събрание. Борба на опозицията за възстановяване на конституцията. Парламентарните избори през март 1938 г.– относителна победа на правителството. Потвърждаване на наредбите-закони на деветнадесетомайците. Развитие на международната обстановка и разпускане на Народното събрание през октомври 1939 г. Парламентарни избори в края на 1939 и началото на 1940 г. – победа на правителството. Ново правителство на проф. Богдан Филов.

III. БЪЛГАРИЯ В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ В НАВЕЧЕРИЕТО НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Международни отношения през втората половина на 30-те години. Итало-абисинската война от 1935 г. и реакцията на Обществото на народите. Отказ на Германия от военните клаузи на Версайския договор през 1935 г. и навлизането й в Рейнската зона през 1936 г. Подготовка на Германия за нова световна война. Антикоминтерновски пакт между Германия, Япония и Италия. Аншлус (присъединяване) на Австрия към Германия през март 1938 г. Испанска гражданска война.
Опити на България да преодолее външнополитическата изолация. Обиколки на цар Борис III в Англия, Франция, Германия и Италия през 1936 г. Българо-югославски пакт от януари 1937 г. Солунско споразумение от юли 1938 г. – съседните балкански страни се отказват от военните клаузи на Ньойския договор и Лозанската конвенция от 1923 г. за демилитаризирането на Тракия.
Мюнхенско съглашение от септември 1938 г. През март 1939 г. – Германия окупира останалата част от Чехословакия. Пакт за ненападение между Германия и СССР от август 1939 г. Германия напада Полша на 1 септември 1939 г. – начало на Втората световна война. България обявява неутралитет.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Развитие на едноличното управление в България. Водещата роля на цар Борис III в политическия живот. Българската външна политика в условията на подготовката за Втората световна война.

ХРОНОЛОГИЯ
1931 г. 30 май. Създава се т. нар. Народен блок (Демократическа партия, Радикалдемократическа партия, Националлиберална партия, БЗНС – “Врабча 1“, БЗНС “Стара Загора”).
1931 г. 21 юни. Парламентарни избори за ХХІІІ ОНС, спечелени от Народния блок.
1931 г. 29 юни – 12 октомври. Формира се правителство на Народния блок начело с Александър Малинов. Ал. Малинов – министър-председател, министър на външните работи, Н. Мушанов – министър на вътрешните работи, д-р Ал. Гиргинов – министър на финансите, К. Муравиев – министър на просветата, Д. Гичев – министър на земеделието, Г. Йорданов – министър на обществените сгради, Д. Върбенов – министър на на правосъдието, Г. Петров – министър на търговията, Ст. Костурков – министър на железниците, ген. Ал Кисьов – министър на войната.
1931 г. 12 октомври – 19 май 1934 г. Второ правителство на Народния блок начело с Никола Мушанов. Н. Мушанов – министър-председател, министър на външните работи и управляващ министерството на просветата, д-р Ал. Гиргинов – министър на вътрешните работи, Ст. Стефанов – министър на финансите, ген. Ал Кисьов – министър на войната, Д. Гичев – министър на търговията, К. Муравиев – министър на земеделието, В. Димов – министър на обществените сгради,Ст. Костурков – министър на железниците.
1932 г.21 март. Нова земеделска формация – БЗНС “Ал. Стамболийски“.
1932 г. април. Закон за закрила на земеделския стопанин – мерки за подпомагане на българското земеделие.
1932 г. 15 май. Привържениците на проф. Ал. Цанков излизат от Народния блок и създават Народно социално движение (НСД). В програмата му са включени част от идеите на италианския и германския фашизъм.
1932 г. 7 септември. Промени в правителството на н. Мушанов.
1932 г. Лозанска конференция – разсрочване на българския репарационен дълг.
1932 г. Политическа амнистия.
1932 г. 31 декември. Нови промени в правителството на н. Мушанов.
1933 г. юли-септември. Продължителна обиколка на цар Борис ІІІ в Европа. Срещи югославския крал Александър в Белград и в Евксиноград.
1933 г. 21 септември-23 декември. Лайпцигски процес.
1934 г. 9 февруари. В Атина е създаден гаранционен Балкански пакт (Балканска Антанта) с антибългарска насоченост. Участници са Гърция, Сърбия, Румъния и Турция.
1934 г. 28 февруари-1 март. Среща на цар Борис ІІІ с А. Хитлер в Германия.
1934 г. 14 май. Кабинетна криза след бламиране на министър Ст. Костурков в Народното събрание и последвала оставка. Управление на правителство в оставка.
1934 г. 19 май. Преврат на групировка от “Звено“, Военен съюз, десни земеделци, Народно социално движение. Правителство на Кимон Георгиев. Кимон Георгиев – министър-председател и министър на правосъдието, ген. П. Златев – министър на войната, П. Мидилев – министър на вътрешните работи, К. Бояджиев – министър на промишлеността, К. Батолов – министър на външните работи, Н. Захариев – министър на съобщенията, проф. Я. Моллов – министър на просветата.
1934 г. 30 май. Политическият кръг “Звено” се саморазпуска.
1934 г. 9 юни. Създава се т.нар. Обнова – мозъчен тръст за разработка на идеологията и политическата стратегия на новата власт, за организация на обществения живот и пропаганда на действията на правителството.
1934 г. 14 юни. Неофициална отмяна на Търновската конституция. Разпускане на всички политически партии и организации с наредба-закон. Имуществото и архивите им са конфискувани.
1934 г. 23 юли. Възстановяване на дипломатически отношения със СССР.
1934 г. 3 август. Общинска реформа. Общините са окрупнени, броят им е намален, кметовете не се избират, а се назначават от правителството, ликвидирано е общинското самоуправление.
1934 г. 23 август. Арести на членове на ВМРО. Лидерите й (Ив. Михайлов и др.) успяват да напуснат страната. Имуществото на организацията е конфискувано.
1934 г. август-октомври. Държавни монополи върху стоките от първа необходимост.
1934 г.1 септември. Наредба-закон за защита на безопасността на държавата. Предвижда се затвор и големи глоби за въоръжените антидържавни прояви.
1934 г. Търговски договор с Югославия.
1935 г. 11 януари. Наредба-закон за създаване на казионни професионални организации.
1935 г. 23 януари – 21 април. Правителство на ген. Пенчо Златев от умерени привърженици на деветнадесетомайците. Ген. П. Златев – министър-председател и министър на войната, К. Батолов – министър на външните работи, полк. К. Колев – министър на вътрешните работи, ген. Т. Радев – министър на просветата, М. Календеров – управляващ министерството на финансите, проф. Я. Моллов – министър на народнотостопанство, Н. Захариев – министър на съобщенията, проф. Л. Диков – министър на правосъдието
1935 г. февруари-март. С наредби-закони се въвежда корпоративна организация на обществото по италиански фашистки модел.
1935 г. 8 февруари. Дамян Велчев, един от главните водачи на деветнадесетомайския преврат, е изключен от Военния съюз.
1935 г. 16 март. Германия отхвърля военните клаузи на Версайския договор и започва да изгражда редовна армия.
1935 г. 18 април. След задълбочаване на разногласията във Военния съюз и сред различните крила на управляващите правителството на ген. П. Златев подава оставка.
1935 г. 21 април – 23 ноември. Надпартийно правителство на Андрей Тошев. Андрей Тошев – министър-председател, Г. Кьосеиванов – министър на външните работи, Ст. Мошанов – министър на народното стопанство, ген. Ст. Цанев – министър на войната, ген. Р. Атанасов – министър на вътрешните работи, ген. Т. Радев – министър на просветата, М. Рязков – министър на финансите, Анг. Карагьозов – министър на правосъдието, Т. Кожухаров – министър на железниците.
1935 г. краят на юни. Наредба-закон за изменение и допълнение на Наредбата-закон за забрана на политически партии. Засилват се мерките срещу действията на партиите..
1935 г. началото на октомври. Подготовка за преврат на дейци от Военния съюз, “Звено”, БЗНС “Пладне” и членове на ВМРО. Арест на полк. Д. Велчев на 2 октомври. Налагане на военно положение на 3 октомври.
1935 г. 12 октомври. Д. Велчев и още 79 офицери са уволнени от армията.
1935 г. 23 ноември – 15 февруари 1940 г. Първо правителство на Георги Кьосеиванов. Г. Кьосеиванов – министър-председател и министър на външните работи, о.з. ген. Г. Сапов – министър на вътрешните работи, о.з. ген. М. Йовов – министър на просветата, К. Гунев – министър на финансите, Д. Пешев – министър на правосъдието, ген. Хр. Луков – министър на войната, Д. Вълев – министър на народното стопанство, С. Ганев – министър на обществените сгради, К. Стоянов – министър на железниците.
1935 г. декември – март 1936 г. Съдебни процеси срещу Военния съюз. На 3 март Военният съюз е разпуснат.
1935 г. Италия започва война с Етиопия (Абисиния). Обществото на народите налага икономически санкции срещу нея. България участва в санкциите.
1936 г. началото. Цар Борис III посещава Англия, Франция, Германия и Италия.
1936 г. 7 март. Германските войски навлизат в демилитаризираната Рейнска зона.
1936 г. 29 май. Създадена е опозиционна групировка (БЗНС – “Врабча 1“, Демократически сговор, Радикалдемократическа партия, Националлиберална партия, БРСДП) под името “Петорка“.
1936 г. 1 юни. Адрес на “Петорката“ до цар Борис III за възстановяване на конституционното управление.
1936 г. 12 юни. Наредба-закон за запазване на моралната и материална сила на армията. Забранени са всички обществено-политически прояви на военните.
1936 г. 4 юли. Реконструкция на правителството на Г. Кьосеиванов с участие на министри от Народното социално движение на проф. Ал. Цанков. Цел на правителството е да изработи нов избирателен закон и да проведе законодателни избори.
1936 г. 23 октомври. Реконструкция на правителството на Г. Кьосеиванов, без министрите от НСД на проф. Ал. Цанков.
1936 г. 4 декември. “Всенародно искане до царя на българите” на буржоазната опозиция за възстановяване на конституцията, провеждане на парламентарни избори, отговорно конституционно правителство. Искането е подписано от хиляди граждани.
1936 – 1937 г. Германия, Япония и Италия създават Антикоминтерновски пакт.
1936 – 1939 г. Гражданска война в Испания.
1937 г. 18 януари. Нов закон за общински избори. Ограничаване правата на партийната опозиция, по-нататъшно централизиране на общинската власт.
1937 г. 24 януари. Българо-югославски пакт за “вечно приятелство“.
1937 г. 7, 14 ,21, 28 март. Общински избори. Победа на правителствените кандидати при натиск от страна на властта.
1937 г. 21 май. Реконструкция на правителството на Г. Кьосеиванов.
1937 г. 16 юни. Ражда се престолонаследникът Симеон, княз Търновски.
1937 г. 12 октомври. Водачите на “Петорката”, Демократическата партия, БЗНС “Пладне” и НСД изпращат писмо до цар Борис ІІІ за възстановяването на политическия живот в страната.
1937 г. 22 октомври. Нов закон за парламентарни избори. Намаляване на броя на депутатите от 274 на 160, еднолично издигане на кандидатури, без партийни листи, министрите, държавните и общинските служители са лишени от избирателно право, потвърдено и избирателното право за омъжените, разведените жени и вдовиците.
1938 г. 24-29 януари. Реконструкция на правителството на Г. Кьосеиванов.
1938 г. краят на януари – началото на февруари. Петорката (БЗНС – “Врабча 1“, Демократически сговор, Радикалдемократическа партия, Националлиберална партия, БРСДП), БЗНС “Пладне”, БКП, Радикалната и Демократическата партия изработват обща програма с искане за възстановяване на Търновската конституция и премахване на всички наредби-закони след 19 май 1934 г.
1938 г. 23 март. При произнасянето на предизборна реч в в Модерния театър в София АЛ. Малинов получава инфаркт и умира на трибуната.
1938 г. 6, 13, 20, 27 март. Избори за ХХІV ОНС.Относителна победа за правителствените кандидати.
1938 г. 12 март. Аншлус (присъединяване) на Австрия към Германия.
1938 г. 31 юли. Солунско споразумение между България и държавите от Балканския пакт за отпадане на военните клаузи на Ньойския договор и Лозанската конвенция от 1923 г. за премахване на петкилометровите демилитаризирани зони по границата в Тракия.
1938 г. август-септември. Обиколка на цар Борис ІІІ в Англия, Франция, Германия, Югославия.
1938 г. 30 септември. Мюнхенско съглашение между Германия, Англия, Франция и Италия, което дава Судетската област на Германия.
1939 г. 15 март. Германия окупира останалата част от Чехословакия. Словакия е обявена за независима държава.
1939 г. 23 август. В Москва е подписан Пакт за ненападение между Германия и СССР. Територията на Полша е поделена между двете страни.
1939 г. 1 септември. Германия напада Полша. Започва Втората световна война.
1939 г. 15 септември. България обявява неутралитет.
1939 г. 17 септември. СССР навлиза на полска територия и присъединява Западна Украйна и Западна Белорусия.
1939 г. 24 октомври. Реконструкция на правителството на Г. Кьосеиванов.
1939 г. 25 октомври. Разпуснато е Народното събрание.
1939 г. декември. Спогодба със СССР за въздушни съобщения. Сключване на търговски до-
говор.
1939 г. 24 декември – 28 януари 1940 г. Избори за ХХV ОНС спечелени от правителствени кандидати.
1940 г. 16 февруари – 11 април 1942 г. Правителство на проф. Богдан Филов. Б. Филов – министър-председател, Иван Попов – външен министър, Петър Габровски – министър на вътрешните работи, Добри Божилов – министър на финансите, ген. Теодоси Даскалов – министър на войната, Славчо Загоров – министър на търговията, Иван Багрянов – министър на земеделието, Димитър Василев – министър на обществени сгради, Иван Горанов – министър на железниците, Васил Митаков - министър на просветата.
Доц. д-р Петко Петков