Лекции по История

22. Управление на Демократичния сговор 1926-1931 г.

Управление на Андрей Ляпчев 1926-1931 г.
На 4 януари 1926 г. – Първи преврат на Андрей Ляпчев (Д. сговор). Военен министър е Иван Буров (?). Идеята му е да смекчи репресивния курс и да стабилизира страната. Спазва конституционните права да държавния глава и постепенно въвежда Борси в държавното управление. Обявена е амнистия за престъпницитавкатае 1926 г. и 1929 г. за министрите на Васил Радославов. Създават се работнически комитети, които Ляпчев съветва да се обединят. БРК (Български работнически комитет) е създаден 1927 г. Ляпчев специално им доставя от чужбина сребърна боя за бюлетините, само и само да участват в изборите. БЗНС „Врабча” 1 е най-голямото крило на БЗНС. Техен лидер е Димитър Гичев. Те са обединени около вестник „Пладне” – д-р Г. М. Димитров. През 1927 г. Ляпчев печели легално изборите. Възниква Идеен кръг „Звено” – Димо Казаков. Организация „Отец Паисий” – замислена като младежка организация за патриотизъм. Съюз на българските национални легиони (СБНЛ). В Демократичния сговор възникват спорове. Те се разделят на племена: Ляпчев, Буров, Цанков („Лъч” – лъчисти). През 1929 г. Ляпчев успява да разкара ген. Иван Вълков и той отива посланик в Рим. Таен военен съюз (ТВС) – Дамян Велчев. През 1930 г. е сватбата на цар Борис ІІІ за Джована Савойска.

Стопанска политика:
Достигнато е военното ниво на производство. Сключва се договор да се изнасят бекон и яйца за Англия. През 1926 г. излиза Закон за насърчаване на местната индустрия. Целта е да се разшири броя на предприятията. Банковият сектор бележи ръст. През 1926 г. Андрей Ляпчев успява да вземе заема, непозволен на Цанков – Бежански заем. Хиляди хора стоят на ръцете на държавата. За да се заселят се налага отводняване на блата, изсичат се гори. От Димитровград до Момчилград се построява ж.п.линия. Настанени са около 30 000 семейства. През 1927 г. правителството отново иска заеми отново от ОН. Заема е необходим за да се стабилизира лева. ОН има условие: БНБ да стане акционерна банка, за да е изолирана от правителството. Това среща съпротива от народа. Кимон Георгиев си подава оставката в знак на недоволство. През 1928 г. е Чипровското земетресение. Отпуснат ни е стабилизационен заем, така че се облагодетелстваме. Една част от заема отива за да се запушат дупките в бюджета, друга за погасяване дълга към ЦКБ, БНБ и др., и трета част за строеж на пътища, ж.п.линии, пристанища и др. В резултат държавата е стабилизирана. БНБ не е станала акционерна. През 1929 г. има Световна икономическа криза. Характеризира се със свръхпроизводство на селскостопански продукти. От това няма печалба. Това води до неплащане на данъците а това се отразява и на банките и т.н. През 1930 г. е отворена Дирекция за „храноизнос”. Тя изкупува продукцията на високи цени, а продава по-евтино. Луфта го обира държавата.

Външна политика:
Андрей Ляпчев залага на Англия. Единственото, което Ляпчев не изпълнява към Англия е да разпусне ВМРО. Това пречи на отношенията ни с Белград (Мара Бунева). Сърбия затваря границата за периода 1927-1929 г. Износа запада. През 1930 г. са подписани Пиренейските споразумения за двувластническите имоти. Те се ликвидират. Те се ликвидират и собствениците им трябва да ги предадат. С Гърция, макар и бавно, отношенията ни се подобряват. Спогодбата от 1928 г. е в ущърб на бежанците. Отношенията с Румъния се влошават. Налагат „секвестър”. Ако България не плаща репарации, те няма да дадат земите на българите. Румъния постоянно вдиха лихвата за репарациите. Четири държави не искат България да получи заем. През 1930 г. се провежда Първата Хагска конференция за репарациите. Атанас Буров успява да убеди ..... Част Б отпада, а част А се разпределя пак на по-малки част. Опозицията печели повече гласове. Имаме правителство на Александър Малинов (Народния блок). През 1931 г. Александър Малинов се оттегля от министърпредседателския пост, като казва че е по болест. Но същевременно приема поста председател на НС. Министър председател става Никола Мушанов. Заради Световната финансова криза се вдигат митата. Страда търговията (вноса и износа). Първите, които го отнасят са търговците. Оказва се, че кризата засяга най вече селското стопанство. Губят се пазари. Тя удря и пазарно - стоковите отношения. Банките не си получават отпуснатите кредити. Банките фалират. Хората не си плащат данъците. Това удря и бюджета. Появява се и т. нар. „Ножица” (индустриалните стоки запазват високи цените си, за разлика от селскостопанските продукти). Всичко това поражда сериозно социално напрежение. Какво прави правителството? Под влияние на БЗНС Вр.1 се приемат специални закони. Например: Закон за закрила на земеделеца (стопанина). Появява се неотчуждаемият минимум. Закон за данъкоплатците. Въвежда се намаляване, опрощаване или разсрочване на данъци, но за определен срок. Правителството става посредник между хората и банките. Минава се към системата на пълно бюджетно затягане, удръжки от заплатите и пенсиите. Има специален закон за картелите и монополните цени. Държавата се опитва да накара картелите да намалят монополните цени. Невъзможността държавата да помогне за всичко довежда до напрежение вътре в партиите. През 1932 г. недоволните в БЗНС Вр.1 се отцепва окончателно БЗНС „Пладне” – Александър Стамболийски. През 1932 г. на своя конгрес Демократичния сговор най-накрая се разцепва на: ДС на Александър Цанков – „Синия сговор” и ДС на Андрей Ляпчев – „Розов сговор”. През 1933 г. Андрей Ляпчев умира от рак в Германия и партията му запада, за сметка на „Синия сговор”. Александър Цанков спретва едно крайно дясно Народно социално движение (НСД). То привлича млади хора: селяни и граждани. През 1933 г. е гласувана амнистия, която обхваща земеделците емигранти. Поражда се недоволство сред другите партии (дело на БЗНС Вр.1). Тези хора се връщат и си искат местата във властта. БЗНС Вр.1 не откликва на исканията им и голяма част от тях отиват в „Пладне”. Точно при Народния блок се появяват т.нар. „Македонски убийства”. ВМРО се разцепва на: ВМРО – Иван Михайлов и ВМРО – „Протогеровисти”. Те започват да се избиват по улиците в страната. Не минава ден без убийство. Има и много убити по погрешка (шивач, приличащ на Македонски(?)). Ляпчев не взима страна.

Външна политика:
През 1931 г. се появява мораториума „Хувър”. Има Световна финансова криза. Има много длъжници на САЩ. За това Германия моли Хувър да наложи мораториум в междудържавните плащания и САЩ приема. От една страна ти не плащаш, а от друга и твоите длъжници не ти плащат. През 1932 се провежда Лозанската конференция. Ликвидират се репарационните плащания. През 1933 г. се състоят поне три срещи между Александър Караджорджевич и Борис. България иска Босилекградски и това Сърбия да признае българското население в Македония. Югославия от своя страна иска териториите й да се прострат от Черно море до Триест, което означава поглъщане на България – „Интегрална Югославия”. Останалите Балкански държави започват да се сближават. През 1933 г. имаме Лондонска дефиниция за агресора. През 1934 г. е сключен т.нар. Балкански пакт (Югославия <Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия, Косово, Словения>, Румъния, Гърция). Българите таят надежди Югославия да се разпадне. Създава се Балканския пакт. Той обявява, че е за запазване на териториалното статукво след Първата световна война. Турция заявява категорично, че няма да воюва с СССР, и Гърция с Италия. Никола Мушанов не се включва в пакта, защото не се примирява и не признава границите. Единственото, което измисля е да се сключат пактове с отделните държави.