Лекции по История

20. Тракийската култура през елинистическата епоха

През елинистическата епоха (IVв.пр.хр.) тракийската аристокрация започнала постепенно да възприема черти от бита и културата на древните елини. По време на пиршества, видните траки използвали и получили голяма популярност по това време – златни съдове с форма на животински и човешки глави, доказателство за което ни дават експонатите от прочутото Панагюрско съкровище. Старата орнаментация постепенно е заменена с животинска. Появили се изображения на фантастични животни, а позите им били раздвижени и те сякаш оживявали. В преките взаимодействия с Изтока, с Елада и със Скития през VI–IVв.пр.хр., тракийското изкуство все още доминирал оригиналния тракийски стил, но все по – често се забелязвали фрагментите от елинистическото изкуство. През V–IIIв.пр.хр., са строени представителни гробници от камък или тухли с изящна архитектура, покрита с големи надгробни могили. Стените на някои гробници са украсени с релефи или многоцветен живопис. Със своите великолепни стенописи е прочута Казанлъшката гробница. Погребалния инвентар на почти всички тракийски гробници е бил разграбен от търсачи на съкровища вероятно още в древността, а за съжаление нелегалното разкопаване на тракийските могили от безсъвестни иманяри продължава и в наши дни. Скъпите гробни дарове в някои запазени аристократически погребения, датирани V–IIIв.пр.хр., дават представа за разкоша и богатствата на тракийската върхушка в тази епоха. Освен като инвентар на не ограбени погребения на знатни тракийци, много древни съкровища от същата епоха са намерени заровени в земята. Били защото са укрити по време на опасности и не са били прибрани после от своите притежатели, някои са нарочно заровени и изостанали като част от неясни за нас религиозни ритуали. Такъв характер има например прочутото Панагюрско съкровище, което се състои от девет великолепни златни съда с особена форма и богата украса и представлява част от царски сервиз за пиене на вино. Няколко други тракийски съкровища съдържат прекрасни сребърни съдове и накити. През V-IVв.пр.хр., на различни места във вътрешността на Тракия възникнали по крупни селища, които постепенно също добивали градски облик. Някои от тях били свързани с царски резиденции, други имали предимно търговски функции. Завладявайки Южна Тракия в 320г.пр.хр., македонския цар Филип II превърнал някои от съществуващите от по – рано големи селища в укрепени градове, такива са: Филипополис (града на Филип) на река Хеброс (Марица) и Кабиле на река Тонзос (Тунджа). Като тракийски царски град е възникнал в края на IVв.пр.хр., и Севтополис, които останки са проучени при изграждането на язовир ‘’Копринка‘’ край Казанлък. Той носи името на одринския цар Севт III, съвременник на Александър Велики и неговите приемници. Още един укрепен царски град от същата епоха се проучва в земите на гетите, край с.Свещари в района на гр.Исперих. Разположения на близо голям могилен некропол в които е проучена Свещарската гробница показва, че гетския град край Свещаре е бил обитаван от силна и богата местна династия – възможно е това да е била столицата на гетския цар Дромихет. В един намерен в развалините на Севтополис надпис се споменават градски храмове и олтари. Но важните светилища в Древна Тракия са били разположени извън селищата в характерна природна среда – на планински върхове, край извори, пещери. Прочуто било светилището на Дионис в Родопите, което според Херодот се намирало на най – високия връх на планината.