Лекции по История

20. Самостоятелното управление на БЗНС.

БЗНС се обявява срещу всички стари партии, но и против левите. Само за ....... са приети 200 нови закона. Една от главните реформи на БЗНС е Закона за трудовата повинност. Той регламентира обществения труд. Държавата няма пари за благоустройство. За това хващат населението да строи и помага на държавата. Още в края на 1920-1921 е проведена първата временна повинност на граждани и селяни. Съглашението смята, че това е скрита военна повинност. За това то налага откупуване. Тази реформа оцелява и след Стамболийски (Трудови войски). Въведена е аграрна реформа – държавата прибира пустеещите земи. Бежанци идват от всякъде. Създава се Закон за заселване на бежанците. Отпуска му се земя за да не седи със скръстени ръце. Закон за трудово - поземлената собственост от 1921 премахва това. Никой не може да има повече от 300 декара земи и 500 декара гори. Останалото се отчуждава и държавата плаща отнетото. Държавата създава фонд с над 2 милиона декара. Те (?) не са оземлени. Малко от хората имат натурални актове. Закон за отчуждаване на едрата градска собственост за държавна и общинска нужда. БЗНС упорито подкрепя кооперативното движение. Данъчни реформи – данък върху дружеството. Банкерски, застрахователни дружества, които нищо не произвеждат плащат най-висок данък и обратното. Данък върху имотното състояние. Еднократен данък върху капиталите (32%). Прогресивен данък общ доход (2% - 35%). Съдебна реформа. Автоматично е закрит Върховния административен съд. Въвеждат се подвижни милови съдии. За най-ниските дела си има селски съдилища. Просветни реформи. Седемгодишно задължително първоначално образование. Професионално образование. Набляга се на практическите гимназии. Увеличава се кредита за училищните сгради. Идеята на Стамболийски е да се направят гимназии в по-големите градове. Увеличават се таксите за студентите. Откриват се три нови факултета – Лесовъден, Ветеринарен и Богословски. Стамболийски изритва богословите от семинарията и ги изпраща в Рилския манастир. Във Варна е открит икономически университет, а Търново и Свищов свободен университет. Това правителство увеличава субсидиите на БАН и Народния музей. Музикалното училище вече става Музикална академия и Рисувалното училище в Художествена академия. През 1922 г. със закон се въвежда правописна реформа. Опростяват правописа. Това довежда до конфликти с университета (с преподаватели и студенти). Настава Втора университетска криза.

Външна политика:
БЗНС си поставя три важни приоритета: да излезе България от кризата; да се върнат военнопленниците; и да се смекчат клаузите на Ньойския мирен договор. В периода 20 октомври – 21 януари се провежда стодневната обиколка на Стамболийски из Европа. Той се опитва да убеди държавите, че България вече е нова България. Той моли да се намалят задълженията от Ньойския мирен договор. България е приета първо в Обществото на народите (ОН). БЗНС няма подготвени дипломати и кадри, а порготвените отказват да служат на БЗНС. Изпращат се неполитици за посланици. Политиката на БЗНС е сближаване с Полша и Чехия, както и с Белград. Там управляват близки до БЗНС партии и близки до френското управление. Стамболов официално се отказва от Македония, което го скарва с ВМРО. През март 1923 г. е подписана т. нар. Нишка спогодба. Затягане на граничния режим и недопускане на чети на ВМРО в Сърбия. ВМРО изоб6то не са доволни от всичко до тук. Стамболов насочва погледа си към Тракия. Той иска или автономна област или тя да е под протекцията на ОН или под българска. Гърция е във война с кемалистите. Гърция е отслабена. Контакти с Ататюрк. Неофициални контакти и с СССР. През март 1923 г. – репарационна спогодба: част А 550 милиона – сега и част Б 1700 милиона – по-късно. Съществуват две течения в БЗНС: ляво и дясно. Стамболийски се опитва да балансира. Към десницата спадат: Коста Томов и Марко Турлаков. В левицата е Райко Даскалов. През 1922 се опитват да убият Стамболийски. В десницата се оформя т. нар. „петорка”. Левицата създава „Оранжевата гвардия” и „Комитет за селска диктатура”. Неврокопските и Кюстендилските събития засилват противоречието в БЗНС. През февруари 1923 г. Стамболийски маха десните и левите министри. Така, обаче вкарва много неопитни хора, като Константин Моравиев и Христо Стоянов.

Вътрешна политика:
Първото, което прави БЗНС е министрите от правителството на Васил Радославов да бъдат откарани в Сливенския затвор. Постепенно БЗНС настройва срещу себе си всички политически кръгове. Чиновниците са на много ниски заплати. В София идват хора от селата и БЗНС трябва да ги уреди, иначе рискува да изгуби доверието им. БЗНС има проблем с църквата; с едрите земеделци. Стамболийски налага на църквата да си направи събор и да свали екзарха. Скарва се и с анархистите (Килифарево; Лясковец). В Ямбол дори има сблъсъци. Проблеми с офицерите. През 1919 г. се създава Военния съюз. Основната му задача е да укрие оръжие. Военните не харесват Стамболийски още от преди. Ръководители на Военния съюз са: Иван Вълков, Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Никола Рачев. Организация с подобни възгледи се появява през 1921 г. под името Народен сговор. Състои се от около 300 души в цялата страна (непартийна, политическа организация). Начело на НС е Александър Греков. През 1922 г. го убиват и след него идва проф. Александър Цанков. Стамболийски се опитал да арестува участниците във ВМРО. Обвиняват ВМРО в национално предателство. БЗНС създава аналог на ВМРО – „Федералисти”. Те имат за цел да отстранят ВМРО. ВМРО убиват военния министър. Правят опити и да убият Стамболийски. ВМРО прави държава в държавата в Петричкия окръг. Има нещо като гражданска война. През 1922 г. чети на ВМРО временно окупират Неврокоп. Същата година превземат и Кюстендил. Всичко това става с бездействието на военните. Превземането на Кюстендил става по времето на Лозанската конференция. Царят също е против БЗНС. Стамболийски се държи надменно с него, лишил го е от конституционните му права. Царят, обаче не смее да направи нищо. Тогава (1924 г.) Стамболийски заплашва, че ще промени К. През ноември 1920 г. старите партии осъзнават, че по отделно не могат да се справят с БЗНС. За целта НП+ПЛП се обединяват в Обединена народно прогресивна партия (ОНПП). Техния пример следват и ЛП+ЛИП+НЛП(г), които се обединяват в НЛП. На 6 юли 1922 г. ДП+РДП+ОНПП правят конституционна коалиция под името „Конституционен блок”. Свикват и първите избори на 17 септември 1922 г. в Търново. Стамболийски организира същия ден цвеклопроизводителите. Идват с цепеници и нападат събора. През октомври 1922 г. се провежда референдум за съдене на правителствата на Гешов и Данев, и на Костурков и БЗНС и БКП действат заедно. Референдума е спечелен и за това тръгват да съдят хората от правителството на Стефан Данев в Шумен. Известно време БЗНС и БКП действат заедно: за събиране на продоволствия за СССР и във Врангеловия заговор (след революцията в Русия бягат много военни и цивилни; военните са водени от ген. Врангел). През 1922 г. комунистите изфабрикуват, че белогвардейците готвят преврат. БЗНС приемат това с отворени ръце и гвардейците са изхвърлени далеч от градовете или изобщо извън България. Стамболийски така променя К, че да няма начин да бъде свален по нормалния начин. Само военните са способни да свалят БЗНС. В навечерието на преврата Стамболийски отива да си почива с Славовица (8-9 юни). На 9 юни 1923 г. военните извършват преврат. В нощта на преврата се назначава правителство с проф. Александър Цанков (ДП+БРСДПо+ОНПП+РД+НЛП). Съставено е правителство на Народния сговор или на Военния съюз. МВ – ген. Иван Вълков; министър на вътрешните работи – ген. Иван Русев; министър на външните работи – полк. Христо Калфов. Военните овладяват цялата администрация. Те, обаче се сблъскват с т.нар. Юнско въстание (Плевен, Шумен, Пазарджик). Стамболийски(?) е предаден от селяните. Закаран е в София и го предават на ВМРО. Те го мъчат и разфасоват до 14 юни, когато умира. Какви са идеите на неговите ученици?: силна държавна власт; против многото партии; за етатизъм (държавата да контролира стопанството). За да постигнат плана си решават поне от части да обединят партиите. Конституционният блок се разпада. През юли 1923 г. се създава „Съюз на демокрацията” (ДП+РДП). На 2 август ОНПП и Народният сговор се сливат в НС. Тези, които не желаят да се слеят, приятелски са съветвани да се обединят за да не им се случи нещо. На 10 август НС и Съюз за демокрация се сливат в Демократически сговор. Коалицията се свива само до ДС и широки социалисти (ДСг+БРСДП). Остават комунистите. Към 9 юни те демонстрират пълен неутралитет. До август изобщо не ги закачат, докато тогава Москва в Коминтерна критикуват, че БПК не са се възползвали от събитията. По много силен натиск от Москва на 5-7 август 1923 г. се взима решение за въстание. Сключен е съюз между БКП и ВМРО. Властта научава за това решение и правителството взима .... мерки. На 12 септември има масови арести в цялата страна. На 13 септември въстава Мъглиж. На 18 септември ЦК взима решение въстанието да избухне на 22-23 в цялата страна. Нито един от големите градове не въстава. Ж.п. линиите не са прекъснати. Правят се т.нар. „шпицкоманди”. Въстания има най-масово в северозападна България (Лом, Монтана и др.). На места умишлено се избиват въстаници. В момента, в който виждат, че въстанието угасва, бягат през Югославия през Австрия. На 18 ноември 1923 г. са проведени парламентарни избори. „Конвент” – реформите на военният съюз. Властта е в техни ръце. Поява на извънредно законодателство. Приет е Закон за защита на държавата (антиконституционно). Върховният съд автоматично забранява БКП. През февруари 1924 г., по нареждане на широките социалисти Димо Казасов си подава оставката. Февруари-март група радикали и група демократи искат да напуснат Сговора. Автоматично се възстановяват ДП+РДП. Във Сговора остават много от демократите и радикалите. Но вече има някаква опозиция. През ноември 1924 г. е първият конгрес на Демократичният сговор. Забелязва се разделение на Цанковистите и чистите Сговористи и бивши Партийци. Пак по заповед на Москва през май 1924 г. на Витошката конференция е решено да се вдигне въоръжена борба. Тогава започва да се изгражда Военна организация, начело с Коста Янков (лявото крило на БЗНС+БКП). На 14 април 1925 г. се прави засада в Арабаконак, където попада и царя по погрешка. На 16 април 1925 г. убиват историка Никола Милев и ген. Константин Георгиев. Целта е да се премахнат, колкото се може по-важни хора. Заложили са експлозиви под кубетата на Св. Неделя. Загиват 300 души, между които жени, деца и висши военни. Правителството заточва по известни комунисти и БЗНС-ари. Тук се развихря Трета секция на Военното министерство „ Поркова команда” (Бял терор). Тогава изчезва и Гео Милев (по-късно го намират по стъкленото око). Четата на Тодор Грудев (на него е кръстено Грудово в Странджа).

Стопанска и социална политика:
Проф. Александър Цанков в миналото бил социалдемократ. Негови са думите: капитала трябва да работи за обществото, а буржоазията да стане малко по-социалистическа. Закон за трудовите земеделски стопанства (ТЗС). Земята се връща само на тези, които правят образцово стопанство. Земеделските кооперации се увеличават. При Цанков се забелязва как се опитва да насочи десетгодишната традиция да се произвеждат зърнени храни в производство на друго. Иска да вкара повече индустриални култури: тютюн, рапица, лен, люцерна. България за кратко монополизира тютюна, понеже Турция и Гърция са във война. Забранява се на акционерните банки да спекулират с курса на лева. 1923 г. се въвежда монопол на БНБ. Увеличават се запасите от валута. 1924 г. трябва да започнем да плащаме репарациите и то във валута и това удря търговците. През 1924 г е въведен Закон за забрана вноса на стоки от първа необходимост; Закон за борба със скъпотията. Образува се едно комисарство и то образува цените на стоките в страната. Комисарството е ръководено от офицери и за това скъпотията нараства. Двата закона са премахнати за по-малко от година. След протестите Цанков се опитва да спечели цвеклопроизводителите. В София, Горна Оряховица, Бургас и др. се създава Захарен картел.

Социална дейност:
Цанков увеличава заплатите на чиновниците и офицерите. Намалява двойно бюрокрацията и със спестените пари плаща заплатите на горепосочените. Чиновниците няма къде да живеят. Държавата дава пари за да си построят жилища, но само при условие, че си направят кооперация. През 1924 г. е първият Закон за обществено осигуряване. Обхваща и частните предприятия не само държавните. Работникът и работодателят участват с равни вноски. Родилките имат право на 6 месеца неплатен отпуск. Закон за настаняване на работа и безработица. Налице са първите обезщетения и държавни трудови борси.

Външна политика:
Деветоюнския преврат не е добре приет от Югославия. И на няколко пъти има опасност от нахлуване на югославски войски по границата. На Цанков се налага да декларира, че ще спазва Ньойския договор и Нишката спогодба. Има един случай 1924 г., когато някакъв служител на Югославското посолство е приет. Югославия иска да отдадем чест на югославското знаме. Цанков не успява да се сближи със сърбите, но с Румъния, да. Румъния не харесва БЗНС. През 1924 г. с Гърция е подписан протокол Калфов-Политис. Гърци избиват българи. В Македония има жандармеристи. Подписва се тристранен протокол под егидата на ОН. През 1925 г. България възстановява дипломатическите отношения с Турция. Подписан е Ангорския договор. С него България се отказва от земите си в Източна Тракия, срещу имотите на турците изселили се от България. През 1925 г. – Петрички инцидент. В Гърция на власт след преврат идва ген. Пангелос. Той иска да насочи вниманието на населението навън и решава това да е България. Гръцката армия достига до Петрич. Срещат ги четите на ВМРО. ОН нарежда на Гърция да се изтегли и да плати обезщетение на населението в България.

Свалянето на Александър Цанков:
Никой отвън не подкрепя Цанков. Той иска заем, но не му дават. В Демократичния сговор няма сцепление и има поне три групировки: 1) Александър Цанков; 2) Андрей Ляпчев; 3)Атанас Буров. В опозиционната група влизат и военните. Царят също е против Цанков. На 3 януари 1926 г. Цанков си подава оставката. Няма коя друга партия да замени сговора.