Лекции по История

1. Минойска Гърция

През ІІІ хил. на остров Крит и други егейски острови се появяват най- старите раннокласови общества и държавни организации. Това е времето между каменно- медната и цялата бронзова епоха.
Откритото чрез археологически разкопки селище на остров Лемнос е защитено с дебели стени, павирани планомерни улици, а останките свидетелстват за различия между социалното положение между отделните граждани. подобни свидетелства за разпадане на родовообщинния строй са намерени и при други разпопки (о-в Мелос и др.)

КРИТ
Естественото му местоположение определя ролята му по море, контактите с древноизточните цивилизации, с културите на Анатолия и Югоизточна Европа. Той е контролен орган за търговията с олово, необходимо за производството на бронз.
Откриването на най- старата критска история е дело на сър Артър Еванс, който в края на ХІХ. в. започва системни разкопки на Кносос, известен от Омир и древногръцките митове като столицата на владетеля Минос. Еванс разделя историята на Крит на три периода. Той също въвежда и понятието минойци.
- ранноминойски период 3000- 2200 г. пр. Хр.
- средноминойски период 2200-1600 гр. пр. Хр.
- късноминойски период 1600- 1100 г. пр. Хр.

Приема се разкритите при археологическите разкопки строежи да се наричат дворци, като най- известният от тях е резиденцията на Минос. Дворците също носят още и названието лабиринти по името на свещената бойна брадва- лабрис, която се е пазела в тронната зала. Сложната плонировка на строежите води до значението, което има думата лабиринт днес.
Разпопките разкриват археологически комплекс на два или повече етажа на хиляди квадратни метра площ, със стотици помещения с различно предназначение. Вътрешната планировка е без порядък и план, а видната хаотичност свидетелства, че е строено без план.
Сходствата в развитието и живота на отделните центрове показват, че те са ясно свързани и че са представлявали неголеми царства, ръководени от отделни владетели. Вътрешните борби между тях са редки или въобще липсват за сметка на близки отношения с цел да се защитава островът от външно посегателство. През ХХІІ-ХVІІІ в. пр. Хр. няма следи от военни разрушения. Критските дворци остават през почти цялата си история неукрепени.
През първата половина на ХVІІІ в. пр. Хр. , в резултат от някакви събития, рециденциите в Кнос и Фест, както и други селища, са разрушени. Причината са тези събития е една от най- големите загадки в критската история.
Раннокласовата държавна организация бележи началото на развитието, както и на сложната държавна структура. това бележи и разслоението в родовите общини. Основната част от населението, свободните общинници ( селяни и занаятчии ), се противопоставят на родовата аристокрация. Археологическите разкопки също свидетелстват за това.

Начело на критското общество стои фигурата на владетеля. Той е собственик на всички средства за производство и върху цялата земя. Царят е носител на висшето държавно управление, като също изпълнява и длъжността на върховен жрец. Царят обединява светската и духовната власт. Неговият живот е строго реграментиран, като личността му е свещена.

При характерните за раннокласовите общества отношения на господство и подчинение е най- голяма ролята на аристокрацията. Царските наместници имат големи имения, откъдето идват големи доходи и богаство. Тези стопански центрове са изпълнени с разкош и изобилие.
От родовите отношения започва да се отделя група от богати търговци и затаятчии, която е свързана с морето. От тази група се заражда формиращата се робовладелска аристокрация.
Група на свободните общинници- всичко, свързано с великолепието на дворците, се свързва с достатъчен брой средни стопанства. Богатството се създава с труда на земеделци и занаятчии.
Всички общиннити се облагат с данъци и имат различни повинности в полза на дворците. Общинните строят и преустройстват дворците, прокопават канали и строят пътища.
Най- голям тласък има развитието на занаятите. В работилниците на дворците работят грънчари, ювелири, вазописци.
Въпреки липсата на сведения, косвено се предполага, че в отделни клонове на стопанството се използват и голям брой работници, специализирани в различните отрасли. Те се причисляват към категорията на полусвободните роби или слуги. Като цяло водещ в производството е трудът на свободните производители- общинници. Робският труд се използва широко от царете и аристокрацията като обслужващ и във владетелските резиденции.

Периодът след възстановяването на дворците от втората половина на VІІІ в. пр. Хр. води до най- голям разцвет на Критското общество. Тогава то се намира под власттта на царете от Кнос. Островът е централизирана държава с население около 50 000 души. Обособяването на отделните центрове се приписва на цар Минос и най- вероятно се извършва по мирен път. За това свидетелства изграждането на удобна пътна мрежа, липсват военни мотиви в изкуството.
През ХVІ в. пр. Хр. се полага началото на активната външна политика и голяма морска експанзия. Критяните първоначално се насочват на север и завладяват Кикладския архипелаг. Той включва над 200 малки острова.
Според Херодот и Тукидид, критските царе се справят с пиратството и улесняват международните морски контакти и търговия. Начело на голям военен флот те установяват господство над Егейско море с островите и крайбрежията.
Минойски колонии и търговски фактории се появяват и на остров Родос и в района при Милет в Мала Азия.
Властта на владенията се разпростира и върху неголяма част от континентална Гърция. Легендата за Минотавъра е доказателство, че минойзиту успяват да подчинят Атика.
Поддържат се дипломатически и търговски отношения с Египет и с други държави от финикийското крайбрежие.
Употребяват се пари във вид на медни слитъци с подвити краища, подобни на втвърдена бича кожа, с тегло около 21 кг.
Завладените територии се облагат с данъци. Задморските земи се управляват или от синовете на Минос или от педставители на царското семейство.
Дворецът в Кнос има универсални функции. Той е държавен, административен, търговски и религиозен център, основен производствен склад и център на занаятчийските производства.
В средата на ХV. в. пр. Хр. Крит преживява голяма катастрофа. Тогава изригва вулкан на остров Тера ( дн. о-в Санторини ). Образува се земетресение, което предизвиква вълни с голяма разрушителна сила. Те заливат остров Крит и остават в развалини почти всички селища. След този катаклизъм критското общество никога повече не се възстановява напълно.
Упадъкът се превръща в необратим процес. Археологическите свидетелства показват, че та Крит се появяват ахейци, които нахлуват от континентална Гърция. Те унищожават всичко по пътя си и подчиняват местните жители.
Проникването на нови етнически елементи се документира и от голямото количество глинени таблици, съставени на гръцки диалект, написани на гръцкото линейно писмо Б.
В края на ХV и началото на ХІV. в. пр. Хр. кноският дворец е окончателно разрушен, а на острова управлението на поема от династия в ахейски произх