Лекции по История

1. Характер и развитие на траколожки изследвания. Основни направления и научни интереси.

Терминът тракийски изворознание се въвежда сравнително отскоро в тракологията. С него се обозначава обособяването на самостоятелни научно изследователски направления в областта на тази комплексна дисциплина за изучаване историята и културата на Древна Тракия и траките. Началото на тракийските изследвания се откриват с започването на XXв., когато се появяват публикациите на Г.Кацаров – ‘’Сведения на Тукидит за старите траки‘’, по – късно и ‘’Тракия и Омировия епос‘’. За съжаление през този първи етап на неговото развитие, приносите не бяха особено значителни. Втория етап в развитието на тракийското изворознание се свързва с името на Хр.Данов, с неговите последователни разработки върху сведенията за българските земи в атинските поети от Vв.пр.не. в историците –Херодот, Политий и в крайна сметка в обобщителното му изследване ‘’Към историческия облик на Древна Тракия‘’,‘’От Омир до Страбон‘’ Критическия момент по пътя на тракийското изворознание се преодолява в неговия трети етап. Той съвпада с цялостния тласък в развитието на тракологията като наука особено след първия международен конгрес през 1972г., в София и продължава към днешна дата. На преден план изпъкват значителните постижения при методико – методологическите разработки. Поставя се началото на коренното преосмисляне на тракийската история и култура, на нейната интерпретация. В ‘’Проучванията върху гръцките извори за Древна Тракия‘’, Ал.Фол изтъква обстоятелствата, че тракийската историческа действителност не се описва от носителите си, а през призмата на светогледа. Разкритото отношение на гръцките и римските автори е абсолютно наложително да се отстрани от анализа. Това е първата методическа уговорка за работа с писмени стойности. Ал.Фол въвежда в тракийското изворознание понятието ‘’интерпретацио трацика‘’. Този подход е необходим за да се отсея онези моменти и процеси от тракийската история и култура които притежават непоклатими качества и неопровержими стойности. Следващия принцип, които се въвежда в методиката на тракийското изворознание е този на проблемната ситуация. Осмислянето на методическия принцип, както и на начините на тяхното приложение са сигурна гаранция за бъдеща научно творческа работа. Въпреки общия напредък отново се появява необходимостта да се обогати тракийското изворознание и дори да се търси нова негова основа:
1. Конституцията има основание в сравнителното подминаване при анализа на непосредственото изменение на отношението към Тракия и траките в писмената антична традиция.
2. В съвременната историография все още малко се държи сметка за собственото развитие на интелектуалния живот в Елада, Рим или където и да е другаде.
3. На нова ревизия подлежат и отделните автори.