Лекции по История

1. Увод в историографията

Както в Средновековието, така и сега историята има две функции:
1. Функция като четиво и знания.
2. Функция на историята като творчество и наука, т.е. по-тясната функция, която историята представя изследователския интерес.
Тези функции винаги са съществували паралелно.

Историографията има две значения:
1. Тя означава писане на история, т.е. за определен период се преглеждат писаните исторически съчинения за периода.
2. Тя означава история на историческата наука (история на историческата мисъл).
Предмета на историографията е да изучава ръста на историческата наука в процеса на развитие на нейното съдържание.
Според Хегел в историята на европейските страни превръщането на историята в наука е между ХVІІ и ХVІІІ век.
През Античността и Средновековието историята се числяла към изкуствата и е служела главно за религиозни цели. Тази традиция е запазена и до ден днешен като терминология.

Историята – Писането и се изразява във възпроизвеждане на фактите. Историческите съчинения представляват исторически извори и исторически съчинения през Античността и Средновековието.
На историографията се гледало с подобаваща роля.
Аристотел търси спецификата и. Марк Тулий Цицерон отбелязва обществената и функция – „Историята на учителка на живота”. Според Марк Блок притежаването на исторически познания е било барометър за нивото на културата на средновековния човек.
В средновековната история се развива като един от жанровете на литературата, историографията е развила най-главния дял – проза.

Предмет и съдържание на историографията:
Шмит – Според него тя обхваща:
1.Историография на създаването на исторически съчинения;
2.Биографии на историците;
3.Историографии на разпространението на историческите знания. Важен е не само броя на историците и техния образ, а е много важно да знаем разпространението на техните съчинения.
Черепин – Според него историографията в смисъл на произвеждане на знание:
1. Как е вървяло натрупването на исторически знания;
2. Развитието на техниката и методиката на анализа на историческите източници;
3. Как се е изменяла проблематиката на историческотоизследване;
4. Как са се развивали и изменяли теориите, от чиято позиция се е изучавал историческия процес.
Могилмитски – Трябва да се прави разграничение на предмета на историята като наука и предмета на историографията като наука:
1. Взаимоотношенията между науката и съвременността;
2. Постепенното развитие на школите и направленията;
3. Последователността на концепции и възгледи.
Академик Нечкина – Според нея освен историческата мисъл, историографията трябва да изучава историографията на самостоятелни и помощни исторически дисциплини.
Самостоятелни – археология, етнология, историческа география, краезнание, изворознание.
Помощни – палеографията, дипломатиката (външните признаци на историческите документи), хронология, нумизматиката, сфрагистиката (печати и изображения), метрологията, генеалогията, хералдика, историческа библиография, история на архивите и музейното дело.
Ант. Запрянова-Тодорова – Според нея редом с всичко до сега трябва да се посочи и изучаването на историческото развитие на краезнанието.
До ХІХ век на историографията се гледа преди всичко като на политическа история. ХІХ век обаче внася промени в ориентацията на историческото знание – утвърждава се критиката на дадения документ. Засилват се и традиционните сюжети – дипломатическата историография, историография на институциите, историография на политическата мисъл, живота на великите личности.
Фрийман – „Историята е манала политика”
От началото на ХХ век настъпва промяна, настъпват нови области на изследване – социално-икономическата проблематика, разширява се интереса от индивида към масите. След Първата световна война се налага окончателната икономическа история, която сатава самостоятелна дисциплина. Социалната история се превръща в история на обществените структури. Историята на идеите се трансформира в история на колективния манталитет.
В съвременната историческа наука се преодоляват границите между история и близките и обществени науки – география, философия и т.н. В резултат се появяват гранични дисциплини – историческа демография, клиометрия (нова икономическа история), историческа антропология, психоистория. Това води до разширяване на методологическите похвати, разширяват се историческите извори.
Бенедето Кроче – италианец, роден 1866г., умира 1902г. Той работи в областта на историята на културата ХV – ХVІІ век. Занимава се с политическа дейност. Той застъпва идеята за единство между философия и история. Той е за неразделността на минало и настояще.
Робин Джордж Колинууд – английски археолог 1889 – 1943г. Главно в областта на античната история и археология на Британия се занимава. Той се обединява за сближаване на историята и философията и дифинира историческото въображение.
Марк Блок (1886 - 1944г.) – френски евреин, арестуван и разстрелян от Гестапо. Той е медиавист, византолог, бил е професор в Страстбург, а след това в Сурбоната – Париж.
Заедно с Люсиен Февр се свързват със списание Анали, те го издават 1929г. Школата на Аналите е тази, която призовава, че не по-малко е интересна друга история, която разказва съдбата на обикновения човек. Той се насочва към историята на всекидневието. Той отделя внимание на икономическата история („Апология на историята или занаятът на историка”).
Марк Блок издига тезата за социалното издигане на човека.
Фернанд Бродел (1902 – 1985г.) – френски учен и най-големия стопански историк на ХХ век. Основните му трудове – „Средиземноморието и средиземноморския свят по време на Филип ІІ” 1942г., „Материална цивилизация и капитализъм” 1968г. в три тома, „Средиземноморието” 1978г. Той работи с млади учени от Балканите. Той се обявява против използването на други науки близки до историята. Бродел въвежда понятието дългосрочен период – отрязък от време, в който даден исторически проблем се заражда, протича и затихва.
Ричард Хофстетер, Шарл Моразе се обявяват за интеграция между хуманитарните науки, както между тях така и за други хуманитарни науки, за методите при историческото изследване.

Функции на историографията:
1. Описателна.
2. Нормативна.
1. Тя означава:
- Регистриране на постиженията на историческата наука;
- Изисква пълна интерпретация.
2. Надгражда описателната, като извлича закономерността, като изворите играят нормативен ориентир от настоящата към бъдещата историческа наука.