Лекции по История

18. България по време на Първата световна война.

До нас воюва Сърбия и това дава възможност за реванш. Радославов се опитва да застане на страната на ЦС. Германия не иска да е съюзник на България. Сключен е договор с ОИ за „мир и приятелство”. През октомври и ОИ се включва във войната. През ноември 1914 г. Англия привлича на своя страна България. Но поради противопоставяне на ВС, това пропада. Англия, Франция, Русия нападат Дарданелите при Галиполи. На 15 май решават да предложат на България на участва във войната. Предложенията им за това България да участва във войната са несигурни и неизпълними. Италия влиза във войната. Претендира за Адриатика и за Мала Азия. Радославов иска гаранции. Отговора, който получава отново не е обнадеждаващ. Русия, Франция, Англия и Германия също не се договарят за нищо конкретно помежду си. Антантата не може да предложи нищо сигурно. И на 6 септември има 1) българо-турски споразумения за 2000 км. около Одрин; 2) българо-германски договор; 3) военна конвенция между България и ЦС. Германския генерал ще е начело на българската армия. На 4 септември 1915 г. се състои аудиенция при Фердинанд. На нея присъстват Александър Малинов + Стоян Данев + Иван Евстатиев Гешов, Александър Стамболийски + Н. Ценов – те са на страната на Русия. Стамболийски отива в затвора, защото заплашва Фердинанд. На 23 септември България започва мобилизация: 600 000 души – цялата си дивизия. Главнокомандващ става ген. Никола Жеков (германофил). Началник щаба на армията ген. К. Жостов. Двамата не се разбират. Първа армия има за цел да нападне Стара Сърбия. Те са 170 000 и са командвани от Климент Бояджиев. Втора армия трябва да действа в Македония. Армията наброява 87 000 души и са командвани от Георги Тодоров (7-ма Рилска дивизия). Трета армия е изпратена на българо-румънската граница. Командва ги ген. Стефан Тошев, тя се състои от 100 000 души. Още две дивизии покриват гръцко-българската граница при река Места. През 1915 г. се развива т. нар. „Деклозиерова афера”. Виждайки, че България се насочва към ЦС, Антантата решава да не го позволи. Изкупува се цялата реколта. НП дава банките си, където да се изперат парите. Николай Генадиев трябва да направи българската структура, но тъй като не е подготвен за това и взема от БЗНС Радко Даскалов и М. Турлаков. Така се задейства машината. Дават много високи цени. Много хора се замогват. Войната почва и аферата е провалена, зърното не е изнесено и аферата е замазана.

Военни действия:
На 1 октомври 1915 г. България напада Сърбия. Втора армия няма много съпротива, но Първа да! Българи + австрийци + германци превземат Белград. Плана действа. Сърбите, обаче през Косово и Албания бяга, и с английски кораби през о. Корфу отиват на Солунският фронт. Войските изтеглени от Галиполи дебаркират в Солун. Втора армия успява да изгони англичани и французи. Германското командване спира настъплението до сръбско-гръцката граница. Ако се изхвърлят войските Франция и Англия ще отидат на Запад да нападнат Германия. Гърция запазва неутралитет

І период: октомври 1915 -1917 – период на оптимизъм.
Германците се споразумяват с гърците да заемат Драма и българите да се настанят там.

ІІ период: началото на 1917-септември 1918 г. – позиционна война.
Българите вече няма на къде да настъпват. България воюва на Солунския фронт срещу англичани, австрийци, французи (от Сенегал, Индокитай, Виетнам и др.), норвежци, канадци. На 1 октомври 1916 г. започва война срещу Румъния. България атакува Тутракан и го превзема (българи, немци, турци). Руснаците също се намесват, но и те са разбити. Тежки сражения при Кобадин. Цяла Добруджа е превзета. Прави се десант през река Дунав и български войски влизат в Букурещ и го разграбват (българи, немци и авсроунгарци). През април 1917 г. във войната се включва и Гърция на Солунския фронт. През юли това и Америка се включва на Западния фронт. Ние не сме в състояние на война с Америка. В Русия по това време горят революции. На 3 март 1918 г. е Брест-литовския мирен договор. ВС и Русия излизат от войната. На 7 май 1918 г. е подписан Букурещкия мирен договор. България си връща Добруджа.

Противоречия със съюзниците:
Васил Радославов се запъва с АУ за Косово. Прищина е българска. Турците си искат Западна Тракия. Радославов не я дава. В Северна Добруджа се въвежда кондоминиум (общо управление) от ВС. Когато ние върнем Тракия, Германия ще ни върне Добруджа. Германия ограбва продукцията на България. Те държат ж.п. линията за Македония.

Икономика:
Опит за военно регулиране на стопанството във всички страни, не само в България. Веднага се въвежда реквизиция. Постепенно държавата започва да регулира цените (спекула). Въвежда се постепенно купонна система. Живота поскъпва. През 1915 г. към Министерстерския съвет е изграден Комитет за стопанска предвидливост. През 1916 г. е въведен Закон за обществена предвидливост. Има задачата да осигури населението от първа необходимост. Трябва да се изхрани населението и от Вардарска Македония и Моравско. През 1917 г. е създадена Дирекция за стопански грижи и обществена предвидливост. Начело на нея е ген. Александър Протогеров. Милитаризация на предприятията. България започва да зависи от внос на суровини отвън. Това кара жените да се хванат на работа, защото мъжете им са на фронта и те нямат избор. В началото на 1918 г. са т. нар. „Гладни женски бунтове”. През март 1918 г. Протогеров демонстративно си подава оставката.

Управление на свободните партии:
Васил Радославов изпраща свои хора в Македония с цел да извлекат нещо. Прави се Македонско генералгубернаторство начело с ген. Рачо Петров. В Моравско се създава Моравско генералгубернаторство начело с ген. Васил Кутинчев. Пролетта на 1917 г. е Теплицкото въстание (?). Оказва се, че Васил Радославов не може да се справи. Махат го и на негово място слагат Протогеров и въстанието е смазано.

Културна политика:
По това време Източноправославният свят използва Юлианския календар. Васил Радославов въвежда Григорианския календар и така 1 април става 14 април. Това създава проблем с църквата. В Моравско, Македония, Драмско, Добруджа са изпратени две научни мисии. Там участва Богдан Филов (археолог), Васил Златарски (историк) и др. Те събират материали за българската история. През 1917 г. – „Мислия Напков”

Вътрешна политика:
През 1916 г. НЛП (Стамболовисти) се разцепва на две: Никола Генадиев и Добри Петков. Радославов ги заплашва или да гласуват за него или ще отидат в затвора. Същото е и с БЗНС. Стамболийски вече е в затвора, както и Райко Даскалов, Никола Генадиев. През юни 1918 г. Радославов е изоставен от своите коалиционни партньори. Фердинанд предизвиква оставката му. На 21 юни е съставено ново правителство с Александър Малинов (ДП+РДП).