Лекции по История

18. Обща характеристика на религията в Древна Тракия през I хил.пр.не.

Писмените, археологическите и етно – графските сведения са в състояние да представят и обобщят тракийската религия с древните и черти. Херодот съобщава, че траките са почитали Арес, Дионис, Артемида, а царете им Хермер, а пък други автори от същата епоха съобщават за Аполон или богинята майка. Херодот схваща тракийската религия като политеистична. От друга страна обаче, въз основа на божеството Тракийски конник или Херос се подхвърля идеята, че у траките съществувал монотеизма, които по – късно под влияние на гръцката религия е еволюирал към многобожие. Както у всички примитивни народи и в основата на култа у траките лежало почитането на онези сили които те са откривали в околната природа, свързани с живота и съществуването на човека. Почитането на пещери, скални места, гори, извори говори за съществуване на вяра от най – древни времена (дървото и змията, почти винаги съпътстват релефите на тракийския конник) Религия без култ е немислима. Тракиецът извършва култови действия. Най – разпространено било молитвата да се поиска нещо от божеството. Важен елемент в култа било магическите действия имащи за цел да отстранят злото и да докарат доброто. Магията играела особено голяма роля в медицината – баяния и заклинания. Други култови действия били жертвоприношението. Естествено култовите обреди се свързвали с определени свещени места – пещери, скални образувания. Особено развит бил култа към слънцето – вярата в безсмъртието и прераждането – все възраждащата се природа. Тракийския духовен живот е резултат от самостоятелно развитие и плод на изключителен народностен дух, които отстоява всички превратности за да бъде придаден на своите исторически наследници.