Лекции по История

16. Баканският съюз и първа Балканска война.

На 16 март 1911 г. Иван Евстатиев Гешов (НП+ПЛП). Д-р Стоян Данев става председател на НС. Защо Фердинанд маха Малинов и слага Гешов? Ами щом русофила не може да се разбере с Русия, слага по-голям русофил. През 1911 г. се опитва да се сближи с Младотурците, но те отказват. През лятото на 1911г. се свиква 5-тото ВНС и променят К (цар  княз). Министерствата стават с две повече. Фиксира се за последен път мандата на правителството. Най-големият скандал става заради член 17-ти от К (българският княз представлява държавата във външнополитическите отношения). Този член не е спазван и не работи. За това те го променят. Правителството сключва международни договори от името на царя. Тайните договори залягат в основата на Балканските войни. БКД  БАН (Българското книжовно дружество  Българска академия на науките). Нищо не подсказва войната, но нещо променя нещата.

Повод: На 16 септември 1911 г. избухва Итало-турска война. ВС категорично забраняват на Балканските страни да се намесват. Италия е съюзник на ОИ, а самата тя я напада.

Причини: Младотурците провеждат асимилация на населението. Българското население в Македония е подложено на невероятен натиск. Повечето емигрират. Заселване на мюсюлмани в Македония с цел да се а християнизира региона. Албанците лека-полека се разширяват на изток. Започват да предявяват претенции към Скопие и Битоля, както и за други цели райони, и с право, тъй като етнически има такова население по време на войната на Турция и Италия. България иска Балкански съюз. Причините са: 1) дипломатически: да не се допуска изолацията на България; 2) военнотехнически: България се превъоръжава. Тя не може да събере много голяма армия и населението й е малко, за това се цели съюз. В същият ден когато започва войната в Белград и София се сещат за едно и също и започват преговори. Преговорите се водят тайно на различни места дълги месеци. Българите казват: Щом искате Скопие, даваме ви го! Но Сърбите искат много повече: и излаз на Адриатическо море. Само руснаците успяват да решат преговорите. По това време ВМОРО извършва „Клането в Щип”. Накрая преговорите се превръщат в пазарлък за град по град. Стига се до съдбата на Струга. Решават да го делят. Когато руснаците се намесват до отреждат на България и договора бива подписан. Той има тайна и явна част. Тайната част гласи, че в случай, че в Турция настъпят безредици, тогава двете държави се разбират дали да започнат война срещу нея. Ще се съобщи на Русия, и ако тя не е против, войната започва. Остава една спорна зона: Тетово, Гостивар, Струга, Скопие и на изток р. Струма. Русия е арбитър. Април се подписва и военна конвенция. Гърците напъват да сключат съюз с българите. Всичко това е с посредничеството на Джеймс Баучер. На 16 май 1912 г. има българо-гръцки отбранителен договор. Няма арбитраж, няма спорни територии. Гешов предпочита да отложи проблема за териториалните претенции за да не се провали договора. В навечерието на самата война е подписан договор. Гърция има флот и целта е да се блокират Проливите. Тъй като нямаме териториални договорки – кой, каквото докопа. През август 1912 г. имаме устен договор с Черна гора. Те са доста войнолюбиви, както и бедни. Нямаме териториални претенции. Искаме от тях те да започнат войната. Те отнасят гнева на ВС, а срещу това България издържа черногорската армия. Целият съюз е под егидата на Антантата. Няма единен договор. Няма единен военен план. Те са и много различни. Заложени са и капани. Имаме предоверяване към Сърбия и пропускаме гръцките териториални споразумения. През август България вече е готова да воюва. На 26 септември Черна гора започва войната. На 16 септември започва турска мобилизация. Това се смята за предизвикателство и имаме сръбско-българска мобилизация. По К, главнокомандващ е държавният глава. Фердинанд не е в състояние да води армия и за това назначава за помощник началник ген. Михаил Савов. Неговите функции никъде не са предвидени. Следващият по важност е началник щаба на армията ген. Иван Фичев. Начело на Първа армия е ген. Васил Кутинчев, на Втора ген. Николай Иванов и на Трета ген. Радко Димитров. Първа армия трябва да навлезе по долината на р. Тунджа, Втора по р. Марица и да стигне до Одрин и Трета, скрита зад Първа да мине през Странджа и да изненада султана в гръб. Прави се Македоно-одринско опълчение (МОО) за да има кой да защитава и останалата територия от България. Тя е разделена на два отряда: Първи Родопски и Втори Кърджалийски. В Македония е разположена Седма рилска дивизия, под руско командване с 30 и кусур хиляди души армия. През това време Черна гора обявява война (26 септември). Ще има един отрязък от време, в който турците няма да са дошли още. Само че въпросът е как хем да не сме агресор, хем да се достатъчно бързи. ВС се намесват и изискват от Русия да се намеси, да спре мобилизацията и да започнат преговори. Странно е, че ОИ има шанс за преговори, а не се възползва и ги отхвърля, като вярва, че ще спечели. Балканският съюз иска от султана да се пристъпи към изпълнение на чл. 23 в териториите на Европейска Турция. Поставят се неизпълними искания. На 3 октомври Високата порта къса отношения с Гърция и ..... и на 5 октомври войната е започната. Първа и Трета армия са навлезли в Тракия на 7 и 10 са сраженията при Geçkenli, Selioğlu, Петра и Ескипол, и българите навлизат в Лозенград. Турците бягат. Българите си правят паради. Разузнаването изобщо не знае къде е врага. На 15-19 октомври е сражението Бунархисар-Люлебургаз и така българската армия се оказва при Çatalca на 30 км. от Константинопол. Българите мислят, че ВС ще се намесят. На ...... великият везир иска от Фердинанд примирие, но княза иска това да остане в тайна от съюзниците. На 1 ноември, обаче е съобщено. Турските подкрепления от Азия домъкват холерата и тя се лепва и на българската армия. Болестта коси и от двете страни на барикадата. На 5 ноември е атакувана Çatalca и тогава българите за първи път се провалят в сражение. Големият проблем са лекарите. Българите получават чужда лекарска помощ, но те не посилна срещу холерата. Лекуват я с лимонтозу и разбира се не успяват. Втора армия напада Одрин. В тази воина се проявява и „Дръзки” - единствената ни военноморска победа. На 20 ноември 1912 г. е сключено примирие между България и Турция. В десетдневен срок трябва да започнат преговори за мир. Мира е подписан в Лондон на 3 декември. Балканският съюз иска териториите на юг от линията Мидия-Енос, а Фердинанд тези под линията Мидия-Родосто. Под натиска на ВС турското правителство на 9 януари приема програмата. Но на 10 януари 1913 г. младотурския преврат и младотурците мислят, че могат да обърнат хода на войната. Турците се опитват да ударят през Çatalca. Опитват се да ги изненадат в гръб през Дарданелите. Десанта е извършен от българите. На 13 март след атаката Одрин е превзет. В Лондон са подновени преговори. Дават на Балканския съюз Мизия-Енос. Решават също и че в Албания ще се създаде държава. Така се стига до Междусъюзническата война.