Лекции по История

14. Управление на Антонините

Новият император Адриан (117-138 г.) поема властта в сложна обстановка. Войната с Партия е невъзможно да бъде продължена, защото държавата трябва да се справи с множеството въстания, които избухват в Египет, Кирена, Кипър, Юдея, Мавритания , Британия и др. Адриан залага на дипломацията и приговорите със съседите.
Отказът от повечето завоевания на Изток предизвиква недоволството на висшия команден състав на армията и срещу императора е организиран заговор. По постановление на сената принцепсът наказва заговорниците.
Адриан ликвидира последиците от тежката криза, както и спира войните и следва тактиката на стратегическа отбрана и дипломатическо въздействие. Това дава възможност да се укрепят военните сили, да се построят укрепени линии и крепости.
Лично Адриан инспектира легионите,като те се превръщат в разнородна по народности войска.
Адриан отделя внимание на бюрократичния апарат, като се увеличава броят на канцелариите и ведомствата. Имущественият ценз се заменя с образователен и така се полага началото на висша чиновническа прослойка от пълноправни граждани, както е създадена и държавна поща.
Адриан се стреми да придаде на властта си космополитен характер. Той полага сили заразвитието на културата в страната.

Приемник на Адриан е осиновеният му син Тит Елий Антонин, известен под името Антонин Пий (138-161 г.) Годините на неговото управление се смятат от висшите аристократични кръгове на Рим и на цялото Средиземноморие за епоха на най- голям подем и разцвет на държавата, а самият император- за идеален монарх.
Пий премахва възможността от нахлуването на партите в Армения и установява навсякъде траем мир, на който се радва населението.
Селското състояние на страната достига своето върхово равнище. Основните принципи на Антонин Пий за управление са справедливост, щастие и вярност.
След смъртта на Пий мястата му заемат осиновените от него братя Марк Аврелий (161-180) и Луций Вер, но фактически властта принадлежи на Марк. В началото на своето управление двамата се сблъскват със сериозни външни и вътрешни сътресения, които водят до войни и икономически упадък.я.
По източната граница отново избухва война с Партия, като причината е спора за владеенето на Армения. Германското племе наркомани опустошава пограничните провинции. Положението очевидно е било сериозно, защото в състава на армията са зачислени дори и гладиаторите. През 169 г. по време на поход срещу маркоманите загива Луций Вер.
След напрегната борба Марк Аврелий успява да успокои страната. Веднага след това започва въстание в Северен Египет, а след него маркоманите и квадите възобновяват своите набези по дунавския лимес. Въпреки че отблъсква всички, Аврелий няма как да се справи с чумната епидемия, разпространена от войските из цялата Империя и през 180 г. умира от нея.
Марк Аврелий е последният властник през ІІ в., който поддържа добри отношения със сената.

Новият император Комод (180-192) иска да се прослави като гладиатор. Провъзгласява се нов Херакъл и се появява на публични места облечен с лъвска кожа. Нарежда да се поставят из цял Рим статуи на Херакъл, изисква са себе си божествени почести и жертвоприношения.
При Комод се засилват абсолютичните тенденции и скъсването на добрите отношения със сената. Комод сключва неигодни за Рим мирни договори. Пълното му бездействие предизвиква широко недоволство след обществените слоеве.
През нощта срещу 1 януари 193 г. Комод е убит в покоите си. Смъртта му бележи края на династията на Антонините. Завършва и сръвнително спокойният и благополучен период от историческото развитие на Римската средиземноморска империя.
В историографията управлението на Антонините често се окачествява като „златен век” на Империята. При него завършвва процесът на развитие на неограничената монархия върху цялото Средиземноморие.
Развитието на Принципата преминава в по- развит етап, при който изпъква примиряването на върховната власт с обществото и обратното. Господството на владетелите се усилва и става все по- самодържавно, макар че външно това могъщество не демонстрира силата си. Сенатското съсловие е доволно от запазването на привилегиите и високото си положение.