Лекции по История

Димитър Благоев

Роден на 14.6.1856 г. в с.Загоричане, Костурско (при първата Фердинандова катастрофа на междусъюзническата война, завзето от Гърция). В семейство с още двама сина, бащата се принуждава да гурбетства в Цариград, а майката да работи по полето и стопанството. В 1864 г. започва да учи в местното училище при Георги Константинов. 1870 г. е доведен в Цариград при баща си, където вместо да учи, 2 години работи като обущарски помощник. Но в 1872 г. се записва в училището във Фенер с директор Петко Славейков. След 4 години Славейков му издейства стипендия от българската общност и го праща в Габровската гимназия. Идва априлското въстание на 1876 г. и поради солидарност с революционните действия, Благоев и други ученици са принудени да избягат в Стара Загора, където Петко Славейков ги приема и скрива. В 1877 г. Освободителната война е започнала, Благоев посреща руските войски още в Казанлък, но загубата на битката за Стара Загора кара целия град да бяга; в града лумва пожар. В тази бъркотия Благоев отива в Свищов, започва работа с желанието да спести за да продължи учението в Русия. Заминава за Одеса, където след много мъки и премеждия се съгласяват да го запишат в Духовната семинария. Напуска след година, с което си навлича гнева на българската общност. Но с преподаване на частни уроци се самоиздържа и се записва в гимназия. В 1880 г. заминава за Петербург, където се записва в университета. Още от първите дни намира една бурна и революционна обстановка сред учители и студенти изправени срещу царския гнет. За три години успява да изучи основните автори на социализма, теченията и възгледите им. Така 1883 г. организира в Петербург група от младежи с подобни виждания и както сам казва: „Нашата група беше първата социалдемократическа група в Русия и се роди съвсем самостоятелно и независимо от съществуващите по-рано подобни групи в Русия”. В 1884 г. „Благоевата група” организира събрания сред студентите; пропагандира сред работниците в някои фабрики; сформира библиотеки с просветителска литература; влизат в контакт с групата на Георги Плеханов в Женева „Освобождение на труда”. 1885 г. в нелегална печатница започват да издават вестник „Рабочий”. Това заема вниманието на полицията, започват обиски, арестуват Благоев и поради липса на сериозни доказателства го екстрадират от Русия. Установил се в София, Благоев заедно с Вела Благоева започват да издават списание „Съвременний показател”, популяризиращи социалистическата идея у нас. 1886 г. работи като учител в Шумен, откъдето уволнен поради пропаганда заминава за Видин, където също преподава в местната гимназия. 1890 г. е осъден на 3 години затвор, след обжалване оправдан и се заселва в Търново. Там пише знаменитата си брошура „Що е социализъм и има ли той почва у нас?”, в която разкрива новото преобразуване на стопанството в България след Освобождението; на възникването на капиталистическо производство, откъдето възникването на пролетарска, работническа социална класа. По това време освен Благоев, у нас известни социалисти са Никола Габровски, Евтим Дабев; също българските студенти социалисти следващи в Западна Европа. Превеждат се на наш език трудовете на Маркс и Енгелс. Пролетта на 1891 г. в Търново се провежда първата сборна среща на социалистическите дружинки в България. Там Благоев и Габровски предлагат да се създаде социалистическа партия в България, предлагат програма и устав. Не всички, обаче се съгласяват с откритото излизане на такава партия в живота на страната, с което се започва първото разцепление. 20 юли 1891 г. на връх Бузлуджа (на датата и мястото са почитали Стефан Караджа и Хаджи Димитър), те се събират отново, за да учредят Българската социалдемократическа партия. Започва време на обиди и клевети срещу БСДП, арести, обиски, подклаждани от режима на Стамболов (който репресира както знаем и капитан Петко Войвода, докарва Фердинанд и т.н.). 1894 г. след като пада Стамболов, Благоев се връща в Пловдив, преподава в гимназията, редактира сп. „Ново време”, в. „Работник”, пише редица трудове между които „Развитието на социализма в България”. 1902 г. Благоев е избран за народен представител. В борбата с разцеплението в партията Благоев, обособява БРСДП (т.нар. тесни социалисти); запазва марксическия тип на партията; взаимодейства най-близо с руските болшевики и ленинци; учредява български социалсиндикат – ОРСС – Общ Работнически Синдикален Съюз.
Умира на 7.05.1924 г. , изпратен от хиляди работници, последователи и сподвижници.