Лекции по История

14. Българската историческа наука от 40-те години на хх век до наши дни

Приемат се двата поредни закона за висшето образование. Други са два закона за науката и образованието и закона за книгоиздаването 1949г. С извършената промяна се извършват промени и историята:
1.Историята е писана в буржоазни позиции – в идеализъм, еклектизъм и обвинения във фашизъм.
2.Обвинение в шувинизъм, защото след 09.09.1944г. се заражда идея, от Тито, която в последствие се проваля.
БИН до този момент е забрана да се ползват исторически науки от миналия век. на. 19.05.1944г. се провежда преврат, който отваря врата за авторитарната власт. Цензурата се прилага с голяма сила по модела на съветската цензура. Всички издателства се поставят под държавен монопол.
Друго противодействие са промените в сферата на образованието в хуманитарната област.
Поставя се въпроса за състава на студенството – извършва се подбор. В края на 40-те години на ХІХ век голяма част от преподавателите са партийни членове, прочистено е студенството.
Условията, при които се извършват тези промени са благоприятни, особено в края на 1947г. Постепенно в света е възприет двуполисния модел. През юни 1947г. САЩ ратифицира мирния договор, който е подписан с България. Той урежда място на България в следвоенния съвет. През септември 1947г. е екзекутиран Никола Петков (БЗНС). Създадено е коминформбюро. Поставя се началото на блоковата система, като над историческата система стои СССР. Започва студената война. Започва подготовката за петия конгрес на БРП (комунисти). Той приема Сталинския модел в сферата на влиянието на СССР.
Коминформбюро се състои на 22-28 септември 1947г. в Шкларска Поремба (Варшава), на което съвещание участват 9 комунистически партии на Европа: СССР, България, Румъния, Чехословакия, Полша, Унгария, Италия, Франция и Югославия. Поставен е начело процес на унификация с цел да се копира съветския модел.
През септември 1948г. се провежда централен комитет на БРП, с който се потвърждават нововъведенията от Варшава. 9.12.1948г. е петия конгрес на БРП.
Взима се решение за първостепенна държавна политика. На БАН се възлага да ръководи всички области на науката на принципа на диалектическия материализъм.
1948г. се провеждат две големи съвещания на българските историци в духа на Шкларска Поремба – февруари и март – обсъждат се задачите и развитието на българската археология, ръководено от академик Т. Павлов. В заседанието взимат участие всички изявени археолози. Наричат го пладенчески период, в който липсват исторически методи. Археологическото знание е било превърнато в идеалистическо изкуствознание. Най-тежкото обвинение е, че славянските археологически паметници на Балканите са били съзнателно подминавани, наблягало се на прабългарските паметници. Второто съвещание е национално съвещание на историците в България, организирано от комитета за наука, изкуство и култура (КНИК) през март 1948г. Темата е състояние и задачи на българската историческа наука. То е по инициатива на БРП (комунистите) и успешното идеологическо преустройство на научния фонд. То се ръководи от Вълко Червенков.
В съвещанието участват 500 историци. Основният доклад изнася Тоше Влахов на 20.03.1948г. Един от най-атакуваните български историци е Петър Мутафчиев. Задачата, която формулира форума е, че трябва да се скъса с филологическия формализъм. Друга задача е да се ликвидира фашистко – шувинистичните настроения. Да се въведат нови теми към старите. Първи, който обръща внимание на този доклад е Мито Исузов в Приморско 1978г. на семинар.
(Исторически преглед 1948г., книга 4,5 стр.597 -605)
Следствие от съвещанието е принципът на автономия на БИН се отхвърля и се предприема курс към ликвидиране.
Принципът на държавна материална подкрепа е заменен с цялостно държавно финансиране.
Принципът на частична държавна регламентация е заменен с пълна държавна регламентация.
БАН се възстановява от 1937 – 1944г. Богдан Филов е министър председател. Отстоява се академична автономия, която дразни БРП (комунисти) и БАН е обсипвана с обвивения за шувинизъм и реакционност. Направен е опит за обновяване на академията от вътре. В края на 1945г. БАН опитва да преустрои структурата си по искането на БРП(к). На 31.01.1947г. е приет закон за БАН, с който академията е поставена под държавен контрол, а работата и се основава на диалектическия материализъм. БАН се поставя под ръководството на министерския съвет, трябва да приема план, по който да работи и следи за изпълнението му. Към този закон е присъединен и Българския археологически институт. През март 1947г. за председател на академията е избран академик Т. Павлов, който по-решително поставя на нови основи образованието.
Ото 1944 до 1963г. в България е само Софийския университет. 1963г. е създаден Търновския университет с първия исторически факултет, с първи ректор Ал. Бурмов. Образованието преминава в министерството на народната просвета от Станчо Чомаков, който е от политическия кръг „Звено”, Стоян Костурков от радикалната партия от 1945г., Минчо Нейчев от БРП (к) ноември 1946г. Целта е да се реорганизира висшето образование за неговото идеализиране. Структурите са съюз на работниците по просветата, както и висш учебен съвет, който се доминира от комунисти. Юни 1947г. е приет закон за висшето образование, който създава основа за социалистическото преустройство за тази образователна степен. Въведени са единни закони. Висшите училища стават държавни, т.е. те са под подчинение на министерството на народната просвета. Назначена е комисия, която осъществява управлението на висшето образование. Ликвидирана е университетската автономия. През 1949г. се приема втори закон на БАН като академията е подчинена към министерския съвет, музея също преминава в БАН. Правото да се дава приоритет и научни степени се отнема.
1.Господстваща сила в обществото и държавата е БКП. Разработват се нови теми за историята на партията и т.н.
2.Принцип на финансирането – държавата е участвала частично във финасирането на БИН, от 1947г. нататък тя се финансира от държавата. Тази година се извършва и национализация на държавата. Това води до осигуряване на неоходимите средства за развитие на науката, но това води и до поръчкова наука.
3.Принципът за държавна регламентация в науката – тя е частична до 1947г. След това обаче държавата налага пълен контрол във всички сфери на историческата наука – в кадровото състояние (аспирантура), учебната дейност и планове се утвърждават от КНИК. Научно изследователската работа се въвежда като план, по който да работят историците, налага се и колективното научно творчество сред 1949г. със закон за БАН.
4.Принцип на отчетната форма.
5.Събиране на материали за съпротивителното движение.
Историографията в този период се преподава трудно. През 50-те години за кратко я преподава Ал. Бурмов, възстановяването и като учебна дисциплина става през 70-те години на ХХ век от М. Велева в Софийския университет, след това в Търновския университет от П. Тодоров (1997г. влязоха т.нар. медии, с които историографията се преподава във всички исторически факултети).
„Съдът на историците – Българската историческа наука – документи и дискусии” – 1944 -1945г.

В. Златарски „История на българската държава през средните векове”
І том – І-ва българска държава 1918г.;
ІІ том – 1934г; Византийско владичество в българските земи;
ІІІ том – 1940г; История на ВБД до въстанието на Ивайло.

Петър Мутафчиев – последовател и ученик на В. Златарски. Първият школован византолог. 1927г. е избран за извънреден професор. Творчеството му е разпределено в три групи.
„История на българския народ” е най-блестящия труд на Петър Мутафчиев.